ПРОГРАМА АРТОН - творчески интерпретации

В нашата работа при провеждане на болничните сесии по арт терапия ние вярваме, че творческата игра е учене чрез опита. Ефектът от това преживяване за детето е когнитивен и психически. Ние го наблюдаваме в смяната на емоциите, настроенията и интонацията на всички участващи в арт сесиите деца. Този процес на справяне с творческата задача може да се разглежда като „тренировка”, „упражнение” за справяне с ограниченията на ситуацията и с чувството на индивидуална неспособност в живота на болното дете. Основополагащо в работата ни е  факта, че срещата ни с пациентите по време на вече актуална остра травма – болестта и изолацията – ни поставя пред предизвикателството да овладяваме проблем при наличие на много конкретна предиспозиция, водеща началото си много преди нашата среща.

Предизвикателство тук е да бъдат използвани иновативно ограничените ресурси като творчески инструменти. Нагласата на пациента е да създаде структура и форма, решения, които да пораждат красота в подадената ограничена рамка на болничната ситуация. В нея тези ограничения се преживяват като болезнено, изтощително застояване, а недостатъчните ресурси – като неприятни. В творческата ситуация, обаче ограничената рамка отваря границите на неочаквано поле за игра. Ресурсите, присъщи на всяка творческа дисциплина, проявени в избора на материал или на музикален инструмент, изведнъж се превръщат в приемливо предизвикателство. Линейното мислене в ситуацията на нуждаещия се изведнъж е изправено пред предизвикателството да се достигне до един непредсказуем, но постижим творчески резултат. Всички тези предизвикателства, предложени в арт терапевтичната интервенция с цел да провокират творческото въображение, могат обаче да бъдат и фрустриращи за пациента, ако терапевта не е добре обучен да мотивира чрез изкуството. Преминали през специализирано обучение, арт терапевтите по Програма АРТОН наблюдават процеса и насърчават отработването на противоречията като важен компонент, помагащ на процеса с изкуството. В същото време терапевта остава напълно осъзнат за динамиката на отношенията между него, пациента и творбата и ги ръководи за постигане на истинско взаимодействие основано на емпатията. В този акт на подкрепа пациентът придобива различно усещане за тяло (тонус, температура, дишане и т.н.) и буквално променя физическото пространство, което е заемал преди, получава усещане за нови възможности, способност за справяне в ситуации на несигурност, неочаквана опасност и ограничени ресурси.  Работата с ограничения и в крайна сметка постигането на „вълшебен” резултат в творчеството дават на нашите пациенти отговор и решения на реални, актуални техни ситуации – когато поставени в състояние на невъзможност и недостиг на блага – да повярват и успеят да намерят изход.

Така например творческата работа с колажи по Програма АРТОН предоставя още едно измерение на творческия процес – работа с релеф и осезание. Изборът, който трябва да се направи при подбора на материали е важен терапевтичен въпрос. Колажите от списания например, предоставят структура и относително непровокативен начин на изразяване. За децата това е изключително важен фактор, предвид възрастта и изпитанието, пред което са изправени. Освен, че като творба изразяват мисли и чувства, главен фокус на работата с колажите е да се придобие преценка за лекотата или трудността, която изпитва детето пациент, при избора и работа с материалите. Начинът, по който децата работят, отделните елементи, които избират и подреждат, отразява общото им психическо и физическо състояние и е обект на допълнителен анализ от онко психолог.

Тук активното присъствие на децата по време на регламентираната игра в творческата дейност се фокусира на повърхността. Проявява се в материалите, в структурата и формата, използвани в акта на оформяне на творбата. Предизвикателствата, присъщи на процеса на оформяне, са в екзистенциално отношение с преживяването на света във всекидневната реалност и следователно могат да бъдат символично и преживелищно значими. Значението открито в предизвикателството, което е поставено по време на творческото оформяне, е аналог на предизвикателството, пред което детето – пациент е поставено в конкретната реална ситуация. Справяйки се с изразяването си в творческата експресия – то се учи на справяне и с реалността.

Създаването на художествено произведение е и акт на комуникация, в който очакваме и се надяваме онзи, който наблюдава творбата, независимо дали това е майката на детето или публиката, да разбере нещо от онова, което е било обрисувано. Творческият акт от своя страна, необходимо присъстващ в създаването на изкуство, е сам по себе си акт на въображение. Той включва превод на вътрешния език в ума на детето и прехвърлянето му в осезаема и конкретна форма върху листа хартия. Като екип ние вярваме, че изкуството може да подпомогне на едно фундаментално ниво развитието както на комуникацията, така и на въображението на пациентите, поставени в трудна житейска ситуация. За да превеждаме невербалния комуникативен диалог, който се случва между детето, околните хора и художествената творба, която то създава в арт сесиите по Програма АРТОН, важно е да се разбере развитието на нормалното рисуване в детството, психологията както на детското развитие, така и на пътя на детската експресия. Рисунките и картините са форма на комуникация, която включва трите елемента – детето, наблюдаващия и творбата. Това тристранно отношение е отразено в терапевтичната среда като – пациента, терапевт и художествения образ. Именно това тристранно взаимодействие прави процесът динамичен и терапевтичен.

 

 

 

 


Последни албуми

Виж всички

Партньори