Кога за последен път взехте четка или молив за оцветяване? Може би е минало известно време, но какво ще кажете за последният път, когато рисувахте в тефтера си по време на работна среща?

За много от нас, когато мислим за изкуство сме склонни да смятаме, че то не е за нас. Може би си мислите, че не сте много креативни и съзнателно да избягвате дейности с творчество.

Да предоставим на мозъка си възможности за свободно изразяване дори чрез рисуване, може да има прекрасно въздействие върху начина, по който обработваме, съхраняваме и споделяме информация. Не е изненадващо, че терапевтичната общност е взела това под внимание и през последните години нараства броят на практикуващите и предлагащи много различната форма на психотерапия - Арт терапията.

Какво е арт терапия?

Арт терапията е смесена област на терапевтичната практика, която съчетава изкуството и психологията като използва творческия процес, художествените техники и външните произведения на изкуството, за да подпомогне хората да развият самосъзнание, да изследват емоциите и да се справят с нерешен конфликт или травма.

Арт терапията също се използва за подпомагане на хората, особено на малки деца, да развият социални умения и да повишат самочувствието. Това е фантастично допълнение в позитивната психология, тъй като в основата си тя се стреми да помогне на хората да преодолеят емоционални или психологически предизвикателства, за да постигнат по-голямо чувство за лично благополучие.

По-широкото значение на арт терапията е определено от Американската асоциация за арт терапия както следва:

Арт терапията е интегративна професия за психично здраве и човешки услуги, която обогатява живота на индивиди, семейства и общности чрез различни дейности на творене, творчески процес, приложна психологическа теория и човешки опит в рамките на психотерапевтична връзка.

За да участвате в арт терапия, не ви е необходим никакъв предварителен опит с изкуството или „естествена“ артистична способност. Самият процес е процес на изследване без „грешки“ и без „права“. Практиката позволява на всеки индивид да използва творчески дейности по начини, които го подкрепят най-добре и без преценка.

Какво не е арт терапията

Съвсем от скоро се наблюдава нарастване на това, което често се нарича внимателно оцветяване. Някои хора виждат това като част от арт терапията, но това е много различно от акредитираната практика по арт терапия.

Има много приложения за оцветяване „направи си сам“ и книжки за оцветяване за възрастни или деца, насърчаващи оцветяването като форма на грижа за себе си или внимателност. Въпреки че тези дейности със сигурност могат да бъдат полезни за мнозина, освен ако лицензиран арт терапевт не ги е проектирал, те не могат да се считат за арт терапия.

Една от основните характеристики на арт терапията е как тя съобразява индивидуалния творчески процес или дейност с други форми на лечение (обикновено разговорна психотерапия), за да помогне на хората да разберат по-добре своите емоционални и когнитивни мисли, емоции и преживявания.

Кратка история на арт терапията

От векове по целия свят изкуството и рисуването се използват като инструменти за комуникация, разказване на истории, себеизразяване и социално взаимодействие.

Докато е имало хора е имало и изкуство - просто помислете за оригиналните пещерни рисунки.

Изкуството като терапевтична практика е прието съвсем наскоро като терминът „Арт терапия“ е въведен през 1942 г. от Ейдриън Хил, британски художник, който описва живописта и рисуването като формите за възстановяването му от туберкулоза. Ползите от практиката на изкуството за емоционалното здраве обаче се връщат по-далеч от това.

През 1915 г. Маргарет Наумбург често наричана „Майка на арт терапията“, създава училище „Уолдън“ в Ню Йорк. Наумбург вярва, че на децата трябва да се даде свобода на творчеството и че позволяването им да се занимават с теми, които ги интересуват, ще даде възможност за здравословното им развитие.

Наумбург пише няколко влиятелни книги по темата за арт терапията, вярвайки, че когато творческите занимания се разглеждат като друга форма на изразяване, те могат да се използват заедно с традиционните средства за комуникация, за да се извадят потиснати и несъзнавани спомени и емоции. Нейната работа накара други в психологичната общност да започнат да изследват областта, някои от които включват:

• Флорънс Кейн, педагог по изкуства, започва да използва методи на преподаване, които насърчават художественото изразяване и емоционалното творчество.
• Едит Крамер, разработи подход към арт терапията, основан на психотерапевтичните идеи за егото и насърчаване развитието на идентичността.
• Елнър Улман създава първото списание в САЩ, посветено на арт терапията, заедно с една от първите програми за обучение на психолози, желаещи да се обучават в арт терапия.

Идеи за забавна арт терапия и дейности за деца и тийнейджъри

Изкуството като средство за лечение и комуникация е изключително важно за деца и тийнейджъри. Малките деца често разчитат на своите ограничени езикови умения, за да изразяват сложни мисли и емоции през творчеството. Тази комуникационна бариера може да бъде нарушена с методи за изразяване, които те разбират малко по-добре като рисуване и оцветяване. Тийнейджърите също могат да се възползват от защитената среда на творчество, без последствия за своите мисли и чувства. По-долу са дадени пет възможни дейности и упражнения от арт терапията за деца от всички възрасти.

1. Арт терапия  - "Пощенска картичка"

Повечето хора вероятно биха се съгласили, че е по-лесно да изразите или разпознаете неприятни изживявания или емоции, когато има дистанция между вас и проблема. Ето защо пощенската картичка може да бъде добро упражнение за самооткриване, което помага на човек да си отговори на въпроса: „Какво бих казал на някого, ако не трябваше да го правя лице в лице?“

Тази дейност може да се използва в индивидуални или групови терапевтични сесии. Ето как да провеждате дейността:

• Създайте шаблон на пощенска картичка, който да използвате. Едната страна може да бъде напълно празна за рисуване, а другата страна може да бъде разположена с няколко реда за писане.
• Помолете участниците – деца, тийнеджъри -  да разсъждават върху ситуация или човек, заради когото се чувстват разочаровани, ядосани, разстроени или тъжни. Накарайте ги за миг просто да помислят за случилото се, какво е усещането им и какво биха искали да уведомят човека за преживяването си.
• На празната страна на пощенската картичка помолете участниците да нарисуват или да създадат визуално представяне на това как се чувстват или все още се чувстват за преживяването. Обяснете, че имат пълна свобода и могат да създават всичко, което им харесва, с всякакви материали.
• На облицованата страна на пощенската картичка участниците могат да напишат това, което биха искали да кажат, ако могат.

Използвайте това, което нарисуват и пишат, за да изследвате допълнително емоциите и да обсъдите как биха могли да започнат да работят за разрешаване на изцелението.

2. Думи от живота в колаж

Тийнейджърите могат да бъдат особено уязвими към осъдителната среда, в която се чувстват потиснати и не могат да бъдат себе си. Могат да потиснат истинския си характер, за да избегнат порицание от страна на своите връстници или възрастни. Поради тази причина е важно за тийнейджърите да идентифицират основните си ценности и да определят кои са те.

Дейността „Думи от живота“ помага на тийнейджърите да визуализират основните си ценности чрез творчески колаж. Ето как се прави:

Ще имате нужда от:

• Стари списания, вестници, книги с картинки
• Цветни химикалки и моливи
• Ножици и лепило
• Картон или дебела хартия за основата на колажа

Тази дейност може да се извършва с група или с един

Започнете така: Помолете участниците да отделят малко време за размисъл върху основните си ценности. Обсъдете с тийнейджърите какво имаме предвид под ценности като ги попитате какви са някои от нещата, които са най – важни за тях. Или какво одобряват в поведението на другите хора.

След като участниците имат добра представа за своите ценности, поканете ги да отделят време и внимание върху задачата. Започнете като ги помолите да затворят очи и да насочат фокуса си към дъха си. Сега ги помолете да оставят най – силните думи, свързани с техните ценности, свободно да се вливат в мислите им. Какви са тези думи? Какви са свързаните с тях изображения или цветове и форми, свързани с тези думи?

След като участниците се почувстват готови, поканете ги да започнат да подбират изображения, думи, фрази или цветове от списанията и вестниците. Те ще ги използват, за да съставят колаж, който според тях отразява думите им, по които живеят, които са в основата на техните разбирания, ценности, самооценка. Колажът може да бъде представен като изображение или изцяло абстрактно; всичко е свързано с това как думите им ги карат да се чувстват. В края на сесията помолете тийнеджърите да представят своите колажи и да споделят с групата какво са създали и какво означава за тях, ако разбира се, нямат нищо против.

3. Проект за мекота

Хората са тактилни същества, но децата са особено чувствителни и имат нужда от докосване, с което изследват света около себе си. С докосването те се ориентират към обкръжението си и така намират комфорт.

Дейността по-долу е форма на арт терапия, която се фокусира върху използването на утешителни, меки  текстури и позволява управляемо изследване на неудобните за децата емоции. Това е особено полезно занимание за по-малки деца. Тази дейност може да се извършва с група или с едно дете.

Ще имате нужда от:

• Различни отрязъци от различни тъкани, текстурирани материали и мек текстил
• Картон или дебела хартия за основата
• Ножици и лепило

Започнете така: Започнете сесията като попитате участниците за чувството им за допир. Поканете ги да споделят своите идеи за нещата, от  които се чувстват добре, когато докосват и тези, от които  не се чувстват добре и защо. Кои са конкретно с примери някои от нещата, до които се радват да се докоснат? Какви материали намират за утешителни и подкрепящи?

• Обяснете, че докосването е важно сетивно преживяване и можем да го използваме, за да създадем сами неща, които ни носят комфорт и усещане за спокойствие.
• Позволете на участниците да разгледат кутията  с различни материали и да отделят време за избор на парчета плат, които им харесват.
• След това те могат да създадат мек колаж със залепване, шиене или връзване на парчетата плат върху картонената или дебела хартиена основа. Насърчете ги да обмислят внимателно, когато подбират материалите и изграждат колажа така, както им харесва, създавайки обемна, мека скулптура.

 Ако използвате тази дейност с група от по-големи тийнеджъри, можете да дадете по-директни указания, като например да използват материалите, за да изобразят болезнено за тях събитие, човек, с когото имат болезнен конфликт или да изобразят част от себе си, която е нещастна. С този проект участниците са поставени в ситуация да се почувстват спокойно, „меко“, комфортно от създаването на колажа, превръщайки болезнените неща в приятни неща.

В група с малки деца препоръчваме да използвате материали като стикове лепило, вместо течно и да сте готови с предварително нарязани парчета материал.

4. Изграждане на безопасно място

„Изграждане на безопасно място“ е дейност, която е приспособима за всички възрастови групи, но може би е чувствителен проект за деца и младежи, които често имат слаб контрол върху средата си и които биха могли да се затрудняват в намирането на усещане за безопасност.

Този проект може да помогне на дете или тийнейджър да разсъждава върху начините за намиране на безопасно пространство или може просто да им помогне да се почувстват така, сякаш имат някакъв контрол над своята среда. Може да се провежда с едно дете или в малки групи. Ето как да извършите дейността.

Ще имате нужда от:

• Безопасни строителни материали като картонени кутии с различни форми и размери, пръчици за пуканки, цветен картон, безопасни препарати за почистване, химикалки или моливи, дори блясък и пайети.
• Ножици и лепило

Можете да приспособите материалите, които използвате, в зависимост от възрастовата група, с която работите, идеята е да им предоставите възможно най-много избор, за да могат да станат креативни.

Започнете от: Помолете участниците да помислят за пространство, което ги кара да се чувстват в безопасност. След това ги помолете да обмислят какво точно има в това конкретно пространство, което ги кара да се чувстват в безопасност. Светло и слънчево ли е или тъмно и успокояващо? Как мирише? Какво могат да видят, чуят и докоснат, когато са в безопасното си пространство? Ако нямат такова или не могат да се сетят, задайте им подобни въпроси, но насочени към това, което според тях би ги накарало да се чувстват в безопасност.

• След това помолете участниците да отделят време внимание. Помолете ги да затворят очите си и се съсредоточат върху дишането си. След това да си спомнят тяхното безопасно пространство, реално или измислено и да визуализират как изглежда това. Какво е чувството да си в това безопасно пространство? Какви емоции могат да усетят?
• Когато участниците се чувстват удобно, помолете ги да се съсредоточат в различните материали и да пресъздадат своето безопасно пространство. Това може да бъде във всеки формат, който им харесва, независимо дали е плоска рисунка или скулптура, като им се дава възможно най-голяма творческа свобода.
• Когато приключат и ако се чувстват комфортно, помолете ги да споделят своите творения с групата, описвайки различните части на безопасното им пространство. Произведенията могат да се използват за създаване на постоянен диалог с децата за безопасната среда и как те могат да създадат нещо подобно в реалния си живот.

5. Какво има в сърцето ти?

Това са упражнения за деца, които им помагат да изразят емоциите си или да дефинират нещата, които ги интересуват. Това е много бързо и лесно упражнение, което може да помогне на участниците да създадат полезни визуални изображения на нещата, които истински ценят.

Използват се три работни листове, които включват празен контур на сърце. Ето как да го използвате. Ще имате нужда от:

• Печатните работни листове или сами да ги нарисувате
• Писалки и моливи за оцветяване
• Блясък, пайети и лепило (по желание)

Започнете от: Помолете участниците да отделят малко време за размисъл върху нещата, които правят сърцето им щастливо. Какви неща ги карат да се чувстват добре? Какви думи биха използвали, за да опишат тези неща? Какви изображения и цветове им идват на ум, когато мислят за тези неща?

• Предоставете на участниците работните листове и ги помолете да напълнят сърцето с това, за което току-що сме мислили и говорили. Те могат да ги създадат по какъвто и да е начин, като се фокусират върху едно нещо или изпълват сърцето с толкова неща, колкото искат.
• Използвайте създаденото от тях като отправна точка за дискусия, за да им помогнете да разберат по-добре нещата, които правят сърцето им щастливо. Колко често се случват тези неща за тях? Как могат те и вие да работите заедно, за да създадете повече от тези щастливи моменти?

Текстът е професионално редактиран и адаптиран за български условия от специалистите в отделните раздели на сайта, източник: https://positivepsychology.com/