Самочувствието е от решаващо значение за академичните постижения на децата, участието, ангажираността им в дейности, социалните им взаимоотношения и в крайна сметка чувството им за благополучие.

Децата с ниско самочувствие са склонни да бъдат срамежливи и интровертни, със самоналожени ограничения и фиксиран начин на мислене. Децата с високо самочувствие от друга страна са ентусиазирани, активни, чувстват по-голямо чувство за себестойност и, може би най-важното, се чувстват комфортно с това кои са (Keshky & Samak, 2017; Dweck, 2017).

От това следва, че подпомагането на детето, докато расте и развива самочувствието си, може да подобри неговото психологическо благосъстояние и това, което извлича и влага в живота.

Тази статия изследва самооценката в развитието на детето и предлага психологични съвети в помощ на родителите, инструменти за насърчаване на чувството за стойност.

Какво е значението на самочувствието в развитието на детето?

Самочувствието е мярка за това как виждаме себе си - чувството ни за собствена стойност.

Високото самочувствие ни кара да се чувстваме оценени, способни да се справяме, в чудесно субективно благосъстояние и цялостно психологическо здраве. То улеснява растежа ни като индивиди и осигурява буфер срещу неуспехи и катаклизми в живота ни (Ellis, 2019; Jordan, Zeigler-Hill, & Cameron, 2017). Въпреки че е сравнително високо при малките деца - вероятно поради нереалистични положителни възгледи за себе си - самочувствието намалява с порастването, донякъде отчасти поради лош образ за себе си.

При психично здрави и стабилни хора самочувствието се повишава или поддържа в добри граници през зрялата възраст, достигайки връх около 60-годишна възраст, преди окончателно да тръгне да намалява отново в напредналата възраст (Robins & Trze?niewski, 2005; Orth, 2017)

Самочувствието при децата

Самочувствието играе решаваща роля за щастието, чувството за стойност и цялостното развитие на децата. В крайна сметка децата с по-високо самочувствие се чувстват по-уверени и способни. Те се гордеят с това кои са и какво постигат и са спокойни да искат помощ и да отстояват себе си (Cunningham, 2019).

По-високото самочувствие в развитието на детето насърчава:

• Устойчивост - способността да се възстановява от грешки и неуспехи
• Усещане за контрол, което е от решаващо значение за вътрешната мотивация (Ryan & Deci, 2018)
• Самостоятелна дейност
• Усещане за оцененост
• Сигурност при изграждане на отношения
• Способността да се вземат добре балансирани решения въпреки натиска от страна на връстниците

Липсата на положителна обратна връзка или подходяща подкрепа може да доведе до ниско самочувствие и:

• Чувство на разочарование, гняв, тъга и безпокойство
• Загуба на интерес към ученето
• Трудности при създаването и поддържането на приятели, отношения, връзки
• Оттегляне и повишена вероятност да се  потисне под натиска на връстниците
• Самоунищожаващи се нагласи за справяне - например избягване и ранно отказване пред трудности

Самочувствието на деца и младежи е фактор за здравето и благосъстоянието и е предпоставка за академичните постижения на учениците (Nguyen, Wright, Deding, Pham и Bunders, 2019). Всъщност повишеното самочувствие води до по-положителни резултати – в детството и през целият живот – личностно идентифициране чрез професионален успех, по-добри социални взаимоотношения, добри умения за справяне, положително възприятие от връстниците и повишено чувство за благополучие.

От друга страна, ниското самочувствие е свързано с асоциално поведение, неспособност да се създават, поддържат взаимоотношения и да се извлича от тях градивен опит, злоупотреба с вещества и дори катастрофални самоунищожителни тенденции.

Без съмнение създаването на среда, която подпомага растежа на самочувствието като поставяне на цели, има далечни предимства. Когато успеят да постигнат поставените цели, децата с подходяща подкрепа могат да видят, че упоритата работа се отплаща добре и така те са готови за нови предизвикателства. И когато се случи да се провалят, те се връщат назад в добрия си опит на справяне и пак е чувстват добре със себе си.

Причини за ниско самочувствие

Самоуважението е изключително сложна психологическа конструкция, в която са включени генетични и много психологически фактори, които насърчават или намаляват неговата ефективност (Bleidorn, Hufer, Kandler, Hopwood и Riemann, 2018).

Въпреки че точният му състав и взаимовръзките с други елементи на нашата личност остават неясни, изследванията разкриват няколко причини за ниското самочувствие:

Похвала

Може би неочаквано, но похвалата може да бъде важен фактор за ниското самочувствие, когато тя не е реалистична (Brummelman, Nelemans, Thomaes и Orobio de Castro, 2017). Констатациите показват, че „прекалено положителната, „надута“ похвала поставя непостижими стандарти за децата и в крайна сметка може да намали самочувствието им, като същевременно увеличава нарцистичните тенденции. Полезната е тази похвала, която подкрепя и поощрява усилията на детето и неговите реални постигнати цели.

Жертва на връстници

Да бъдеш жертва на тормоз, агресивно и враждебно поведение води до множество неблагоприятни резултати, включително ниско самочувствие. Ефектът може да бъде дълготраен и да продължи да оказва влияние през целият живот на човека.

Индекс на висока телесна маса (ИТМ)

Изследванията установяват, че високият ИТМ при децата може да бъде предшественик на ниското самочувствие. Намаляването на теглото може да повлияе положително на чувството за собствена стойност (Hesketh, Wake, & Waters, 2004).

Академичен стрес

Депресията, безпокойството и академичният стрес са фактори за ниското самочувствие и лошото качество на живот (Nguyen et al., 2019). Високите изисквания за постижения в обучението, може да се окажат несъразмерни спрямо естествените възможности и способности на детето за справяне.

Негативно мнение

Коментарите и комуникацията, които децата получават от родителите и останалите възрастни в живота си имат голям ефект върху самочувствието. Например, безмилостната отрицателна обратна връзка (ти си глупав, безполезен, мързелив и т.н.), критичност, игнориране или третиране на децата като досада и неуместни сравнения с други деца, могат да навредят на самочувствието на детето. Не по – малко влияние оказват и общият негативен фон на комуникация в семейната среда и обкръжение, което дава на детето нагласа, че живота е трудно и нерадостно място за оцеляване.

Изследванията също така идентифицират няколко косвени фактора, които изглежда оказват влияние върху самочувствието на детето -  като пол, успеваемост в конкретни области в училище, ниво на образование и статус на родителите, и социално-икономически статус на семейството(Nguyen et al., 2019).

Начини за изграждане на самочувствие на децата

Самоуважението е жизненоважно за доверието на децата в себе си и способността им да преодоляват предизвикателствата по пътя си (Cunningham, 2019).

Подкрепа в преодоляването на проблеми, поощряване на търсене на  помощ и получаването на подходяща подкрепа са положителни решения, които изграждат самочувствието. Предизвикателството на родителя е да балансира между това да бъде подкрепящ, защитаващ и реалистичен.

Следват фактори, които могат да повлияят положително на растежа на самочувствието на детето и да го насърчат да повярва в себе си:

• Похвала - хвалете децата за техните усилия, а не само за успешни резултати.
• Приятели - насърчавайте ги да поддържат малък брой приятели, но такива, които ги приемат такива, каквито са, за да насърчат чувството си за принадлежност.
• Силни страни - помогнете на децата да идентифицират и използват своите силни страни, за да направят значителна, положителна оценка за себе (Niemiec & McGrath, 2019).
• Показвайте любов - дайте на детето да разбере, че е обичано и ценено. Простият акт да кажеш, че го обичаш, без конкретна причина да го направиш, може да бъде мощен помощник за израстването на силно и себеуважаващо се дете.
• Създайте чувство за принадлежност – подкрепяйте усещането за това да бъдете част от нещо по-голямо - семейство или общност - чрез споделяне на семейни снимки и истории, присъединяване към групи, участие в общностни фестивали и създаване на семейни празници и обичаи.
• Опитайте нови неща - насърчете детето да намира и опитва нови неща (независимо дали са успешни или не).
• Справяйте се с проблеми - насърчавайте децата да преодоляват трудностите, като мислят спокойно, опитвайки различни подходи, молейки за помощ и практикувайки доброта към себе си, когато нещата не се получават.

Полезни дейности за добро самочувствие

Самочувствието не е фиксирано; може да се промени. Като родител, учител или терапевт има начини да работите с деца, за да развиете тяхното общо самочувствие (Brown, Dutton, & Cook, 2001).

Следващите дейности не са специфични за самочувствието, но помагат на децата да създадат гъвкаво, ориентирано към растежа мислене, като се фокусират върху това да бъдат уверени в това кои са.

Приспособете всяка от следните дейности според възрастта на детето и ситуацията:

Създайте кутия със спомени:

• Намерете достатъчно голяма кутия, за да съхранявате грамоти, снимки и предмети, които са направили в училище, у дома или в младежки групи.
• Обсъдете заедно с детето какви неща да поставите в кутията. Предложете тя да включва не само медали или награди за победа, но и такива за признание, получени за упорита работа или положени допълнителни усилия.
• Поставете предмети в кутията за една учебна година.
• Върнете се и преглеждайте съдържанието на кутията през месеците и помолете детето да си спомни колко усърдно е работило, преодолените препятствия и трудностите, с които се е справило.
• Помислете заедно с детето си какво беше предизвикателството преди. Как го преодоля? Как се справя с предизвикателствата сега?

Дизайн с утвърждения:

• Работете с детето индивидуално или в група, за да проектирате утвърждения. Запишете положителните твърдения в дневник или отделно на картички и ги залепете върху дъската или вратата на хладилника.
• Насърчавайте детето редовно да преразглежда утвържденията - може би всеки ден отначало - и да изгради саморазказ за случилите се успехи, който ще повиши самочувствието им.

Сила в разликите

Често изпитваме силен външен натиск да гледаме, да се държим, да мислим и да се чувстваме по същият начин като другите. Но докато е важно да признаем приликите помежду си, които всички споделяме, ние трябва да регистрираме и различията си и да идентифицираме собствените си, уникални, силни страни.

Обсъдете с детето важността да бъде себе си като същевременно разпознава какво го прави уникално.

Помолете детето да:

Помолете детето да:

• Запише „Моите силни страни“ в горната част на празен лист хартия.
• Отдолу напишете списък с всички начини, по които се различавд от своите приятели, роднини, съученици, хора, които познава и хора, които не познава.
• Попитайте го: какво те прави уникален?
• Запишете защо всяка способност или сила може да му е полезна сега или може би в бъдеще.
• Начертайте хоризонтална линия под последната силна страна и помолете детето да добави нови способности или силни страни, които би искало да притежава.
• Обяснете на детето, че трябва да си напомним колко специални, уникални и невероятни сме всички.
• Работете с детето, използвайки неговите думи и някои покани, за да завършите упражнението „Нещата, които харесвам в мен“.
• Помолете детето да прекара известно време в преглед на списъка и да се върне към него през следващите дни и седмици, за да отрази и повиши чувството си за собствена стойност.

Моето „любовно писмо“ до себе си

• Въз основа на горното упражнение, идентифицирайте и отпразнувайте силните страни на детето като използвате упражнението „Моето любовно писмо“ към себе си.
• Резултатът е набор от твърдения, всеки от които започва с „Аз съм ...“, който съдържа положителните качества на детето и как то ги използва за да подкрепя себе си.
• Работете заедно, за да разберете как детето би могло да използва силните си страни по-често в ежедневието си в ред различни ситуации.

Дневник за любов към себе си

• Писането може да бъде интересно и просветляващо упражнение, което да е чудесен начин да мислим за себе си, да преживяваме минали успехи и да размишляваме за силните и положителните качества.
• Използвайте тези писания в дневника, за да внесете повече самонасочена доброта и състрадание в живота на детето. Преглеждайте дневника в края на всяка седмица и празнувайте успехите и постиженията - големи или малки.

Работни листа за изграждане на самочувствие

Следващите работни листове предоставят инструменти, които да се използват с отделни и групи деца за изграждане на самочувствие:

Направете проект „Моите закони“

Работейки заедно с детето, на работния лист наречен „Моите закони“ изберете и напишете всички онезии ценности, цитати, твърдения, според които детето би искало да живее.

Развийте мислене за растеж

Мисленето за растеж обхваща виждането, че уменията и способностите могат да се развият с течение на времето  и с практиката, и че има повече от един начин за справяне с дадено предизвикателство. Фиксираното мислене безполезно възприема убеждението, че уменията и способностите са вече зададени и някои препятствия не могат да бъдат преодолени (Dweck, 2017).

Дали детето възприема фиксиран начин на мислене или растеж  - ето това влияе дълбоко върху живота, който води и върху възрастния, в когото то се превръща. Приемането на мислене за растеж означава, че то е готово да излезе от зоната си на комфорт, за да преживее промяната, да я приеме и да се учи.

Използвайте следните твърдения (модифицирани от Dweck, 2017), за да изясните за себе си и  разберете как изглежда фиксираният начин на мислене и растежа и какви предимства може да има всеки от тях:

                  Фиксиран начин на мислене                                                               Мислене в растеж          

Искам да изглеждам умен                                                                                                   Искам да се науча

Избягвам предизвикателствата                                                                   Приемам предизвикателствата

Прекалено лесно се отказвам                                                                 Отстоявам на предизвикателства

Безплодни са усилията и загуба на време                                  Усилието е пътят да бъдеш добър в нещо

Игнорирам всяка обратна връзка                                                   Слушам и се уча ли от различно мнение

Заплашват ме успехите на други хора                             Уча се от успехите на другите и се вдъхновявам

Попитайте детето какви са предимствата и недостатъците на растежа спрямо фиксираното мислене? Можете ли да измислите примери, при които сте показали както фиксирано мислене, така и мислене за растеж в живота си?

Медитация за самоприемане

Самоприемането е отличителен белег за приемане на това, което сте и изграждане на здравословна връзка със самия себе си.

Работният лист за медитация за самоприемане насърчава приемането на себе си въпреки слабостите или недостатъците и може да работи добре с по-големи деца или млади възрастни.

Използвайте състрадателната фраза „мога ли“, с която детето да опише разнообразни представи за себе си за любов и доброта.

Три добри неща

Следващият работен лист работи добре за всички възрасти. Може да се изпълнява писмено за по-големи деца или да се говори на глас за по-малките - особено като рутинна програма в края на деня, в леглото преди да заспи.

Изпробвайте упражнението „Трите добри неща“ няколко пъти седмично, за да подобрите чувството за благополучие и да видите положителното във всеки ден. Описвайки на листа или разговаряйки с детето за добрите постижения днес, прави усещането за успех реално и постижимо в живота му.

Съвети за справяне с дете с ниска самооценка

Да бъдеш различен може да е източник на ниско самочувствие за много деца.

Родителите трябва да прекарват достатъчно време с децата си като обсъждат сходствата между всички нас, като същевременно отбелязват, че сме и уникални, със силни страни, индивидуални за всеки от нас. В крайна сметка, макар и да изглеждаме различно, всички имаме надежди, силни страни, страхове и неща, които ни правят щастливи.

Следващите съвети са за справяне с дете с ниско самочувствие (модифицирано от Newman, 2020). Те се припокриват и допълват, но понякога може да изглеждат в противоречие. Предизвикателството е всеки родител да намери подходящ баланс за своето детето и ситуацията, в която е:

• Вслушвайте се в мислите, чувствата и притесненията на детето.
• Създайте среда и ситуации, в които детето може да успее, която същевременно подкрепя и нуждите му.
• Позволете на детето свободата да прави грешки без преценка и критика.
• Поддържайте реалистичните очаквания.
• Помогнете на детето да се справи с неприятни мисли при липса на преценка.
• Дайте възможност на детето да почувства по-голямо чувство за контрол.
• Затвърдете, че детето е обичано такова, каквото е.
• Дайте пример с поведението си; покажете, че имате положителна представа за себе си.
• Поддържайте чувство за хумор.
• Обяснете, че не е необходимо да копират други хора, които изглеждат успешни или различни; те са ценни за са себе си.

Текстът е професионално редактиран и адаптиран за български условия от специалистите в отделните раздели на сайта, източник: https://positivepsychology/