Искате ли да възпитавате емоционална интелигентност (EQ) у детето си? Научете родителски стратегии, които

ще ви помогнат да изградите съпричастност и емоционална осъзнатост

и да така да подготвите децата си за успех през целия живот.

Защо емоционалната интелигентност е важна за децата?

Установяването на уважение и разбиране на емоциите е най-важната задача, която имате като родител при отглеждането на деца. Ако вие и вашият партньор се отнасяте един към друг и към децата с емоционална осъзнатост и съпричастност, децата ви ще се радват на силно психично здраве, стабилни, удовлетворяващи взаимоотношения и възнаграждаващ трудов живот. Ето няколко основни практики за родителство, които ще помогнат за изграждането на емоционалната интелигентност на детето ви (EQ):

Не забравяйте, че не можете да предадете това, което не показвате. Децата ви се учат от вас - от вашите действия, много повече от вашите думи. Ако не можете да предадете емоциите си чрез поведението си, те няма да уважават и собствените си емоции.

Опитайте се да се учите от децата си. Децата лесно се сприятеляват и запазват способността си да се радват, защото са естествено съпричастни и инстинктивно готови да почувстват емоциите си напълно и след това да ги изразят свободно. Така че, слушайте и научете; ще повишите собствения си EQ и ще проявявате гъвкавост и взаимно уважение в семейството.

Бъдете нащрек за повтаряне на историята. Много лесно е да внушите на децата си страх от чувствата, дори ако се стараете да не го правите. Напишете списък с нещата, които вашият родител навремето ви е казвал като дете по отношение неприемане на чувствата ви тогава - може дори да ги запишете на лист хартия и да го поставите на важно за вас място. Когато сте уморени и раздразнителни, извадете този списък и забележете собствените си чувства, докато го четете. Това напомняне трябва да ви предпази вие сами да  започнете да произнасяте тези рефрени на собственото си дете. Освен това, когато получите физически сигнал, че отхвърляте чувствата на детето си, направете каквото можете, за да наблюдавате тона на гласа си, изражението на лицето и езика на тялото си – ако трябва бягайте до огледалото, за да севидите. Ако това, което откриете, ви разстрои, това също така наранява и вашето дете. Периодично си припомняйте как сте се чувствали вие като дете , ставайки обект на подобни думи и изрази. Позоваването на тези болезнени минали преживявания е силно противодействие  за повтарянето на историята.

Не забравяйте, че нещастните родители отглеждат нещастни деца. Ако сте изтощени и депресирани от изискванията на родителството, децата ви също ще бъдат депресирани. Не можете да се жертвате и страдате и да правите на някой друг добро, така че бъдете здрави, ако се желаете да отглеждате здрави деца.

Бързо се извинявайте, когато допускате грешки. Нека бъдем реалисти; от време на време ще правите грешки - всички го правим. За щастие имате прост инструмент, който гарантира, че грешките ви не причиняват трайна повреда. Нарича се извинение и е доста полезно през цялото родителство.

Използване на вашия собствен EQ за отглеждане на деца с висок EQ

Никой не може да ви намали сложността на отглеждането на децата, всяко от които е уникално. Чрез емоционално осъзнаване и съпричастност ще намерите правилните неща, които да кажете и правите с детето си във всеки един момент. Въпреки това има ситуации, които се появяват на практика във всеки етап от детството - от ранна детска възраст до пубертета - които оспорват способността на родителите да се справят с поведенческите прояви. За щастие има начини да включите емоционалната интелигентност във вашите отговори на тези трудни ситуации.

Следват само няколко примера за това как можете да приложите емоционалната интелигентност  към уникалните предизвикателства, които възникват във вашите собствени родителски приключения.

Страх от тъмното. Една типична ситуация, в която детето си извоюва място в леглото ви по причина, че се страхува от тъмното,  предизвиква емоционалната ви интелигентност за решение. Ако не искате детето си в леглото ви през нощта, алтернативите ви са да съпреживеете (а не да съчувствате) страха на детето и заедно с него да решите проблема: Нощна лампа ? Смяна на стаята? Премествате леглото на детето в част от стаята, в която то се чувства по-безопасно или естествено е по-светла? За да сте спокойни в удържането на новия подход приемете, че детето ви може да се справи със собствените си чувства.

Началстване. Когато вашето сладко дете започне да проявява неуместно поведение и да се държи като шеф, отговорът с нисък EQ е да му кажете често с остър тон, че прави нещо нередно. Без значение обаче, какви думи и тон използвате, то по – вероятно няма да ви чуе. Начинът на реагиране с висок EQ е да му позволите да прави своите грешки и да се учи от тях, от всички последствия, които неименуемо ще дойдат. Ако това все още не  е достатъчно за вас, можете също да кажете нещо като „Не ми харесва, когато някой говори по този начин с мен“. Също така следете за моменти да ангажирате вниманието му, когато друго дете се държи по този начин и попитайте: „Как ти изглежда това?“

Детски изблици на раздразнение. Може би знаете този съвет, защото той присъства във всяко ръководство за родители: Игнорирайте напълно тези епизоди. Това е отговор с висок EQ, защото изпраща съобщението, че отказвате да участвате, да бъдете манипулирани от разстройването на детето си. Децата, които получават какъвто и да е отговор, когато реагират с  гняв, се научават на нездравословни емоционални навици, които само ще навредят на техните взаимоотношения, когато пораснат.

Алчност. Понякога децата искат всичко, което виждат, включително неща, от които не се нуждаят и няма да използват. Кажете им, че алчността е срамна или грях и те ще се почувстват засрамени – а вие  никога няма да разберете какво е искало всъщност детето и какво е получило с вашата реакция. Отговорът с висок коефицент на емоционална интелигентност идва от откриването на уникалните нужди на всеки човек. Запитайте се какво всъщност иска да си достави детето, получавайки всички тези неща, има ли празнина, която иска да запълни. Говорете с него, подкрепете го, разберете го.

Втренчване. Обикновено бързаме да спрем втренчването на детето ни, преди да се обиди човека, в когото се взира и така объркваме децата за собствените им чувства. Не ги изтласквайте, разсейвайте или наказвайте. Вместо това, признайте тяхното естествено любопитство към различното, като кажете нещо като „И аз като теб съм се заглеждал. Сигурно се чудиш, какво ли е усещането да живееш на улицата (или да си в инвалидна количка, или да имаш белези и т.н.? “Тогава помагате на детето си да разбере любопитството си и да прояви съпричастност като вас.

Детски митове. Тук винаги трябва да властват потребностите на детето. Фантазията – за Дядо Коледа или Феята на зъбките, например - е свързана с надеждата и ако митът изглежда емоционално важен за възгледите на детето, не е нужно да го разочаровате в името на честността. Не е нужно обаче и да лъжете, ако за детето ви този мит не важи и то само иска да реши кога ще се раздели с него.

Емоционална интелигентност при подрастващите

Юношеството създава трудности за много семейства, защото никой не знае как точно да подходи към огромните промени, през които преминават тийнейджърите. Ще ви е необходима цялата ви съпричастност, за да останете разбиращи, когато хормоналните сътресения превръщат очарователните ви деца в непредсказуеми, раздразнителни бунтовници. Необходима е и активна информираност, за да останете източникът на сигурност и мъдрост, от които вашите тийнейджъри ще се нуждаят повече от всякога.

Можете да поддържате чувство за баланс, дори когато юношеството изглежда преобръща света ви, стига да сте закрепили емоционалната си връзка с децата си през по-младите им години. Взаимното уважение, приемането с любов на неизбежните промени, които семействата претърпяват и постоянното чувство за хумор ще допринесат много за предотвратяване на вредни раздори. Ето няколко съвета за поведение с висок EQ:

Дайте на тийнейджърите си работа или две, с които могат да се справят добре. Всъщност това е навик, който трябва да започнете по-рано в детството, но за подрастващите е от съществено значение. Ако искат да станат независими и самостоятелни, те трябва да имат силно чувство за собствена стойност, което можете да внушите като разчитате на тях по някакъв осезаем начин. Когато гледате как децата ви се справят, покажете удовлетворение, чувствата ви ще ви водят и ще ви подскажат какви още дейности могат да стимулират положително вашите тийнейджъри.

Не се увличайте твърде много по това децата ви да ви харесват. Ако за вас е важно децата ви да мислят, че сте страхотен родител, вие отговаряте на вашите нужди, а не на техните. Трябва да можете да им позволите да се утвърдят по начини, които не засягат останалите нужди и права на семейството, дори ако това означава да изглежда, че ви отхвърлят. Не позволявайте на нараняването ви да доминира над вашите решения. Тук EQ може да ви помогне да постигнете този баланс чрез съпричастност и активно осъзнаване. Ако откриете, че постоянно се връщате назад, за да наставлявате детето си, отделете време да прегледате това, от което вие се нуждаете.

Винаги се извинявайте, когато сте сгрешили, дори по малки начини. Извинявайки се, когато сте сгрешили, показвате на тийнейджърите си, че ги уважавате като зрели хора, а това ще облекчи страха им да изглеждат неловко или глупаво, като моделира приемането на слабости и предотвратява натрупването на негодувания между вас.

Преди всичко бъдете щедри с любовта си. Можете да поемете вие отговорност за бутоните, които тийнейджърите натискат във вас и заедно с това да продължите да ги уведомявате, че ги обичате - въпреки че няма да им позволите да правят всичко, което може да искат. В домовете с висок EQ усещането за пълно приемане и любов осигуряват баланса, така нужен на всички.

Споделяне с някой, който ви разбира

Намерете някой, който ще се съгласи да му се обадите, когато почувствате нужда и да споделите напрежението си от родителството, когато то нарасне критично. Тъй като не искате съвет, а просто искате да бъдете изслушани, близък приятел или член на семейството, който може да избегне намеса е чудесен избор. Говорете и освободете напрежението, в подкрепящата връзка с човек, който ви разбира и на който вие също можете да помогнете като го изслушвате. Така ще останете здрави и стабилизирани за следващото предизвикателство.

Когато тийнейджърите правят своите избори, вие сте там, за да обичате, напътствате и моделирате поведение с висока емоционална интелигентност – което значи да разбирате своите и неговите чувства, да ги разпознавате, приемате, изразявате, управлявате. Можете да преподавате емоционален избор и така да моделирате градивно поведение, можете да слушате със съпричастност, дори когато не харесвате думите и да изпращате ясни съобщения „аз чувствам“, когато искате да задавате ограничения.

Важно е да останете емоционално обвързани с вашия тийнейджър, демонстрирайки, че ви е грижа за него. Важно е също да избягвате прекаленото реагиране, което само ще отблъсне детето ви и ще спре комуникацията. Ето няколко идеи за поддържане на сърдечна комуникация между вас и вашите тийнейджъри.

Разберете защо бутоните ви се натискат. Не можете да се надявате да се сближите отново, ако само стоенето близо един до друг поражда искри. Отпуснете се дълбоко и се съсредоточете върху интензивните чувства, които пламват многократно при взаимодействие с вашите тийнейджъри. Запитайте се дали това са стари ваши чувства и каква е тяхната природа - гняв, нараняване, срам, страх? Повечето горещи бутони съществуват благодарение на емоционални спомени, неща които са преживени отдавна, често дори не във връзка с вашето дете. Така, разбирайки собствените си чувства и произходът им, ще определите дали имат връзка с конкретната ситуация.

Поставете се на мястото на вашия тийнейджър. Преди да помолите вашият тийнейджър да промени някакво поведение, което ви притеснява, анализирайте езика на тялото на детето си и израженията на лицето му, така че да разберете напълно настроението му и си представете емоционалния му отговор на вашата молба. Ако си представите как детето се разстройва, помислете за това, което плаша, отдръпва детето ви? Емпатичното прозрение със съпреживяване, което получавате от това упражнение, значително подобрява шансовете ви да стигнете до вашия тийнейджър без излишен натиск.

Разберете от какво имате нужда всеки един от вас. Директното заявяване на интереса ви да разберете от какво се нуждае вашият тийнейджър е друг начин да използвате съпричастността, за да се сближите отново. Независимо дали се фокусирате върху конкретен проблем или цялата си връзка, можете да преговаряте с детето си по взаимно любящ и уважителен начин, като накарате всеки от вас да сподели какви нужди има в дадената ситуация. След това направете списък,  разменете списъците, сравнявайте и определяйте на какво е готов всеки от вас като обмен и компромиси, за да се случи взаимно доброто решение.

Текстът е професионално редактиран и адаптиран за български условия от специалистите в отделните раздели на сайта, източник: https://www.helpguide.org/