В основата на позитивният родителски стил стоят конкретни поведенчески практики на позитивните родители, които предложени тук могат да обогатят опита ви. Предлагаме ви списък с много конкретни родителски техники, стратегии и практики.

Ето предложения:

• Общувайте истински с детето си -  като активен слушател и без използването на критика или сарказъм.
• Осигурете отворена комуникация, която позволява на детето ви да разговаря свободно и да преодолява проблеми.
• Подкрепете автономността, индивидуалността и самочувствието на детето си, като го насърчавате да изследва безопасно света и да опитва нови неща.
• Бъдете добър ученик като се учите от детето си за неговите нужди за нормалното му развитие.
• Бъдете добър учител като напътствате и ръководите деликатно детето си, за да му предоставите разнообразни ценни възможности за развитието му.
• Обръщайте внимание на детето си, започвайки още в ранна детска възраст, като се научите ефективно да четете неговите сигнали.
• Осигурете на детето си устойчивостта на оптимизма като моделирате надежда и позитивно настроение.
• Насърчавайте здравословното развитие като засилвате силните страни, интересите и възможностите на детето си.
• Помогнете на детето си да научи ефективни стратегии за справяне, които в крайна сметка ще може да прилага самостоятелно и през целият си живот.
• Насърчавайте емоционалната интелигентност на детето си като бъдете позитивен емоционален треньор, който обсъжда въпроси, вместо да отхвърля трудните теми.
• Осигурете ясни граници и очаквания за поведениe и използвайте ефективни, не-груби, позитивни практики на дисциплина.
• Използвайте логични и, когато е възможно, подходящи естествени последици от поведението на детето.
• Позитивно взаимодействайте и играйте често с детето си като изразявате ентусиазъм и радост.
• Насърчавайте семейните дейности, за да насърчите семейното свързване помежду си и да създадете трайни спомени.
• Дайте възможност на детето си да има глас в семейните въпроси, като провеждате редовни семейни срещи.
• Защитете детето си от прекомерната употреба на технологии (т.е. компютри, смартфони, таблети, видео игри и телевизия).
• Научете детето си за дългосрочните опасности и клопки на социалните медии като наблюдавате неговото онлайн поведение и предоставяте ясни примери за опасно онлайн поведение.
• Предоставете на детето си подходящи ресурси за справяне (т.е. учители и модели за подражание, програми след училище, религия, извънкласни дейности, книги и учебни материали, съветници и др.), за да насърчите устойчивостта му и да осигурите подкрепа по време на трудни моменти.
• Бъдете родител, предоставящ безусловна любов, и по този начин научете детето си, че независимо от грешки по пътя или негови качества, различни от вашите, вие ще го обичате, независимо от всичко.

Съвети и умения, които да използвате

Винаги можете да се допитате до консултант по психично здраве, до личния си лекар, педиатър или да прочетете полезни книги за детското развитие и възпитание. Настоящият сайт може да бъде чудесен ресурс за родители, които се интересуват от подобряване на своите положителни родителски умения с предоставянетие в дигитална среда насоки на специалистите. Съветите тук за родителството са разбити по възраст на детето, за да се отговори на ключовите нужди във всеки един период от детското развитие.

Кърмачета (0-1 година)

• Осигурете безопасност за децата си като защитите дома и като вземете предпазни мерки в ключови области ( обезопасени креватчета, монтаж на столче за кола, затваряне на контакти и др.).
• Осигурете необходимите хранителни вещества за детето си.
• Ангажирайте бебето си в различни стимулиращи дейности, включително активна гимнастика, игри, четете му с подходящи интонации.
• Говорете често с бебето си.
• Гушкайте, носете и обгърнете бебето си с тонове обич.

 Малки деца (1-2 години)

• Осигурете безопасност в области като водни басейни, отрови, опасности от пожар, остри предмети и др.
• Четете на вашето дете всеки ден.
• Насърчавайте изследването и изпробването на нови неща.
• Отговаряйте положително на доброто поведение.
• Участвайте заедно в забавни и интересни излети.

 Малки деца (2-3 години)

• Осигурете безопасност и превенция от задавяне, опасност от удавяне, самонараняване с домашни или спортни уреди, безопасност в автомобила и др.
• Научете малчугана на прости песни и рими.
• Участвайте с него в игри.
• Четете му книжки.
• Награждавайте позитивното поведение, вместо да се акцентирате върху нежеланото.

 Предучилищна възраст (3-5 години)

• Осигурете външна безопасност (т.е. в трафик, оборудване на детски площадки, непознати улици, при използване на велосипеди и т.н.)
• Позволете на детето си да помага при лесни домакински задължения.
• Използвайте ясна и последователна дисциплина.
• Четете на детето си и му позволявайте да избира книги с вас.
• Осигурете на детето си възможности за избор.

Средно детство (6-8 години)

• Осигурете безопасност в области като уличното движение и научете детето си как да иска помощ, когато му се наложи, съблюдавайте физическите активности на детето си и т.н.
• Разговаряйте за училище и други важни неща от живота на детето си.
• Участвайте заедно в семейни дейности.
• Насърчавайте извънкласните занимания и хобита.
• Изградете последователни правила за използването на екраните (таблети, телефони, лаптопи…).

 Средно детство (9-11 години)

• Осигурете безопасност в развлекателни дейности като велосипеди, скейтбордове, кънки и др .; и правила за времето, когато децата са сами вкъщи след училище и т.н.
• Уверете се, че детето ви заспива в правилното време.
• Научете детето си на отговорности -  като например спестяване на пари.
• Опознайте приятелите на детето си и техните родители.
• Говорете с детето си за пубертета, насилието и рисковото поведение.

 „Малки“ тийнейджъри (12-14 години)

• Осигурете безопасност и защита в области като насилие от връстници, рисково поведение, здравословен избор на храни, дейности, поведение и др.
• Уважавайте чувствата, мненията и интересите на вашия тийнейджър.
• Знайте къде е вашият тийнейджър и осигурете премерен надзор от възрастни.
• Открито обсъждайте потенциално рисковото поведение като секс, пиене и наркотици.
• Поставете ясни цели и очаквания.

 Тийнейджъри (15-17 години)

• Осигурете безопасност в области като шофиране; сексуално поведение и други рискови дейности; вечерен час и очаквания; приятелства и т.н.
• Открито обсъждайте чувствителни теми като рисково поведение и депресия.
• Насърчавайте вашия тийнейджър да си поставя цели и да планира предварително.
• Проявявайте обич и прекарвайте време заедно.
• Помогнете на вашия тийнейджър да вземе здравословни решения по отношение използването на технологиите и социалните медии.
• Уважавайте мнението на вашия тийнейджър и нуждата от поверителност.
• Насърчавайте здравословното саморегулиране в областта на съня, физическите упражнения, храната и др.

Независимо дали сте родител на новородено, осемгодишно дете или тийнейджър, който предстои да отиде в колеж, детето ви се нуждае от вас, за да осигурите неговата / нейната безопасност; да осигурите топлина и обич; да общувате открито; да прекарвате много качествено и стимулиращо време заедно; да предоставяте похвала и насърчение и да зачитате неговата / нейната индивидуалност.

Съвети за справяне при избухливост и детски истерии

Истеричните кризи са най – чести при по – малките деца (т.е. 1-3 години), но понякога продължават и още няколко години - в някои случаи дори след 6-годишна възраст.

Durant (2016) описва истериите като бури, които не могат да бъдат контролирани, вместо това трябва да бъдат търпеливо изчакани. Детето изразява изключително разочарование и се нуждае от помощ, за да се научи как да се идентифицира и да се справи с емоциите си - продължава Дюрант и предупреждава, че тревогата на родителите в тези ситуации от това какво ще кажат хората, води до взимане на бързи компромисни решения, които няма да работят в дългосрочен план.  (Прочете статията на сайта за „Силата на положителното внимание“ – техника особено полезна тук).

Вместо това родителят трябва да разговаря с детето за проблема като същевременно обяснява защо то не може да получи това, което иска. Това трябва да се направи с топлота и съпричастност, които да дадат усещане на детето, че правилата не винаги са приятни за всички ни, но трябва да се спазват.

Всичко това обаче се случва, след като детето се успокои, най – добре в друга стая. Наред с разговарянето на достъпен език за проблема, родителят може също да се опита да отклони детето от източника на кризата с нещо много различно, атрактивно и важно за детето на този етап (Durant, 2016).

Този момент на „охлаждане“ е важен както за детето, така и за родителя, който също трябва да се успокои и да поеме няколко вдишвания, за да избегне загубата на самообладание. Вземането на решение по проблема и прегръщането на детето са добри начини за намаляване на неговото разочарование и знак за това колко много ви е грижа (Nelsen, 2006).

Заедно с този подход, ето и някои много конкретни съвети за справяне с избухливостта и насърчаване на доброто поведение:

• Винаги следвайте думите си.
• Бъдете модел за подражание на спокойното поведение, когато сте разочаровани.
• Бъдете спокойни - не крещете и не действайте гневно.
• Бъдете постояннни.
• Бъдете готови за бъдещи истерични предизвикателства.
• Изразявайте се топло и любящо, независимо от това как се чувствате в момента.
• Обяснете кратко защо детето не се държи добре, без да влизате в лекционен курс.
• НЕ възнаграждавайте истериите, не се фокусирайте и не обещавайте награди.
• Направете нещо, за да се успокоите вие.
• Не спорете (може да кажете „Обичам те твърде много, за да споря“).
• Не позволявайте на проблема да ескалира.
• Не се опитвайте да контролирате истерията – изчакайте!
• Не се притеснявайте какво мислят другите.
• Не приемайте поведението лично.
• Бъдете съпричастни с чувствата на детето и го показвайте.
• Прегърнете го / я, когато се успокои.
• Дайте на детето избор.
• Имайте период на охлаждане.
• Поддържайте езика си топъл и прост.
• Напуснете сцената (НЕ давайте на детето аудитория на представлението).
• Направете ясни правила за очакванията и последствията, които детето ви да разбере.
• Накарайте детето да се отчита за своите действия.
• Не забравяйте, че истериите са нормална проява в детското развитие.
• Споделете с детето си вашите собствени начини за справяне в подобна ситуация.
• Говорете с детето за чувствата му.
• Говорете с детето за различни решения на проблема.
• Кажете на детето си, че го обичате, независимо от всичко.
• Помислете за дългосрочните си родителски цели, включващи и тази ситуация.
• Опитайте се да разсеете детето.
• Разберете периода на развитие на детето си, в който то се намира в момента.
• Използвайте мек глас.
• Използвайте много положително подкрепа.

Позитивни техники за родителство, които да използвате преди лягане

Сред специалистите по детско разстройство на съня, родителите търсят помощ  най – често при деца, които упорито не желаят да си лягат(Ferber, 2006). Такива родители обикновено са на края на възможностите си и загуба на контрол, в стремежа си да сложат децата в леглата в нужното време.

Всъщност да видиш родители, които са разочаровани от този проблем до сълзи, не е необичайна гледка за педиатрите. Смята се, че 20-30% от бебетата и малките деца имат подобни проблеми със съня (Bruni, Violani & Luchetti et al., 2004).

Постоянните нарушения на съня при децата имат много вредни последици като влошени взаимоотношения между родители и деца, безпокойство и дистрес и за децата, и за родителите, брачни проблеми, проблеми по отношение на когнитивното и поведенческо функциониране на децата поради недостатъчният сън за възстановяване(Bruni et al., 2004).

В тези ситуации родителите могат  да се съмняват в собствената си родителска компетентност и да се чувстват виновни, че не могат да се справят. Крещенето само влошава състоянието както на родителите, така и на децата. Разбира се, някои родители може просто да се откажат от битката поради собствената си нужда от сън, като оставят детето да спи в леглото им - което от своя страна само създава повече проблеми и обикновено противоречи на дългосрочните цели на родителството.

Разрешаването на навика, при който детето спи с родителите, не му позволява да се научи да се самоуспокоява и заспива самостоятелно, да се самоидентфицира като отделна единица и да се развива здравословно. Да не говорим за потенциалната липса на сън и брачните проблеми, които може да са резултат от ситуацията „семейно легло“. За щастие има и градивни решения.

На първо място, важно е да се установи последователна рутина, при която детето  да се чувства спокойно и сигурно, когато си ляга. Ако детето стане, родителят трябва спокойно да го върне в леглото, да каже топло „лека нощ“ и да напусне стаята. Това е всичко. Дори това да се случи многократно, детето в крайна сметка ще научи, че ставането изобщо не е вариант, ако трябва непрекъснато да се връща веднага в леглото. Но, както всички аспекти на положителното родителство, и тук родителят трябва да бъде последователен.

Ако родителят разхожда детето из дома понякога, крещи друг път или сяда в стаята му да чете приказка при други случаи, детето абсолютно ще се обърка, ще продължи да става, търсейки винаги вариант, шанс да постигне желания резултат в даден момент.

Ето някои конкретни техники за избягване на конфликт преди лягане и насърчаване на здравословните навици на съня.

• Обяснете защо сънят е важен.
• Разберете етапа на развитие на детето си.
• Осигурете на детето си топла вана преди лягане.
• Използвайте леки лавандулови лосиони.
• Давайте на детето топло мляко или чай от лайка с мед преди лягане.
• Уверете се, че детето знае времето за лягане и когато се приближава, може да използвате таймер.
• Прочетете на детето си приказка или му разказвайте история за същото време, което отделяте всяка вечер.
• Направете ритуала за лягане забавен и обичащ, така че детето да го очаква с нетърпение.
• Не се ядосвайте, ако детето не заспи или остане в леглото будно по - дълго; останете топли и любящи.
• Спокойно върнете детето обратно в леглото, ако то стане, кажете „лека нощ“ и излезте от стаята толкова пъти, колкото е необходимо.
• Бъдете последователни и не се поддавайте на изкушението да оставите детето да спи в леглото ви - колкото и да сте уморени.
• Покажете съпричастност към чувствата на детето.
• Не пренебрегвайте страховете на детето, но осигурете решения (т.е. „чудовищен спрей“ срещу безпокойство и т.н.).
• Прочетете релаксираща детска медитационна книга или пуснете CD медитация за деца преди лягане.
• Пуснете тиха музика или релаксиращи звуци от природата или пейте приспивна песен.
• Проявете обич като го галите, прегръщате.
• Оставете стаята на слаба нощна светлина (но избягвайте твърде много светлина, тъй като тя пречи на производството на мелатонин).
• Оставете вратата отворена, ако е подходящо.
• Уверете се, че пижамата и леглото на детето са удобни.
• Осигурете утешително плюшено животно или одеяло, което детето обича.
• Създайте спалня, която е спокойна, подредена и тиха, без разсейване.
• Използвайте овлажнител за въздух и бял шум, ако е необходимо.
• Поставете аквариум в стаята, който създава успокояващ звук.
• Поставете сияние от звезди на тавана.
• Купете светещ звезден проектор на тавана, който не е прекалено ярък.
• Седнете с детето до леглото му за малко, но не и до пълното му заспиване - тъй като детето трябва да се научи да се самоуспокоява и да заспи самостоятелно.
• Уверете се, че детето няма медицински проблеми, свързани със съня (т.е. нарколепсия, сънна апнея, странични ефекти от лекарства и т.н.).
• Постоянно поддържайте в норма храненето и съня на детето.
• Научете детето си да мисли нестресиращи, отпускащи мисли, когато се опитва да заспи (т.е. помолете го да направи списък на нещо неутрално, като имена на плодове и зеленчуци).
• Научете детето на техники за релаксация.
• Уверете се, че другите членове в дома са тихи и уважаващи рутинната практика за лягане.
• Уверете се, че детето има здравословна диета и избягва да яде храна преди лягане, която може да дразни стомаха му (т.е. много сладки храни, течности, газообразни храни или лактоза - ако детето е чувствително към нея).
• Уверете се, че детето не яде нищо стимулиращо вечер (т.е. шоколад).
• Уверете се, че детето е физически активно през деня.
• Не позволявайте на детето да гледа екрани (т.е. телевизор, компютър, таблет, мобилни телефони или други ръчни видеоигри) един час преди лягане.
• Уверете се, че детето не е изложено на неща, които му се струват страшни или свръхстимулиращи през часовете преди лягане.
• Не давайте на детето твърде много течности и се уверете, че то отива в тоалетната преди лягане.
• Избягвайте да обсъждате емоционални теми преди лягане.
• Бъдете добър модел за подражание.
• Подкрепете доброто поведение преди лягане / сън с похвали и привилегии (т.е. ако детето спи добре през цялата седмица, може  да отидете на специално място през уикенда или да измислите нещо друго, което то обича).

Текстът е професионално редактиран и адаптиран за български условия от специалистите в отделните раздели на сайта, източник: https://positivepsychology.com