Терапията с игри е вид терапия, която както подсказва и името, включва игра. Тя съществува отдавна дори в академичен контекст. Напоследък игровата терапия е усъвършенствана и насочена към редица различни разстройства - от разстройство от аутистичния спектър (ASD) до разстройство с хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD). Терапията с игри също се използва при нормално функциониращи деца и възрастни и то с голям ефект. Тази статия ще ви представи игровата терапия и някои от нейните предимства, както за деца , така и за възрастни.

Какво представлява Play Therapy – игровата терапия? Определение.

Терапията с игри е вид терапия, която съществува в психиатрията от 30-те години на миналия век и много вероятно е съществувала под различни форми стотици или дори хиляди години преди това. Учените през 30-те години на миналия век оцениха стойността на игровата терапия като метод,  с който „Детето разкрива много повече от себе си, когато говори за неща, които обича да прави или да говори за по – дълбоки неща, но докато играе в комфортна среда – с любимите си играчки, със своите домашни любимци, с приятелите си и т.н., отколкото когато е лице в лице с психиатър, който подробно го разпитва за неговите проблеми“ (Gitelson, 1938). Тази вяра и до днес движи голяма част от развитието на игровата терапия като метод за помагане. В днешно време игровата терапия се определя от американската Асоциация за игрова терапия (APT) като: „Системното използване на теоретичен модел за установяване на междуличностен процес, при който обучени играещи терапевти използват терапевтичните сили на играта, за да помогнат на клиентите да предотвратят или разрешат психосоциалните трудности и да постигнат оптимален растеж и развитие.“ И определението се допълва с по – простичкото, но съществено значение: „Терапията с детски игри е възможност да бъдеш с детето по начин, който почита неговото уникално ниво на развитие и търси форми да помогне на „езика “на детето - играта“.

Според Британската асоциация на игровите терапевти (BAPT), „игровата терапия позволява на децата да сортират сложни чувства и да използват играта, за да общуват на собствено ниво и в свое собствено темпо, без да се чувстват разпитвани или застрашени“ (Британска асоциация на игровите терапевти). Това е ключов аспект на игровата терапия, тъй като традиционната терапия често може да се преживее от децата като дълбоко смущаваща (както и за някои от възрастните), което не води до благоприятна среда за себеизразяване. Дефиницията на BAPT също подчертава един много важен аспект на игровата терапия - че клиентът може да усети и контролира процеса и това колко ще разкрива за себе си. В обобщение, игровата терапия е вид комфортна, ориентирана към конкретните нужди на личността терапия, при която терапевтите позволяват на клиентите (които често, но не винаги са деца) да играят по време на сесиите, вместо просто да седят и да отговарят на въпроси за техните проблеми. Терапията с игри може да бъде недирективна, както например в случая на позволяване на клиент да играе с пясък за облекчаване на стреса или директивна, както например в случая, когато клиентът разказва история за семейството си, използвайки кукли, за да разкрие повече за семейната динамика, без това да го натовари излишно. Терапията с игри може да бъде адаптирана към конкретният клиент, тъй като много малките деца играят по различен начин от юношите и възрастните. Идеята на игровата терапия е да позволи на клиентите да се усетятт в по-удобна ситуация, при която те са по-склонни да изразят себе си, отколкото биха били в традиционната терапевтична сесия.

Техники за игрова терапия, дейности и интервенции

Точно както има много различни начини, по които децата играят, така има и много различни видове игрова терапия.

Например, според Allen & Hoskowitz (2017), има:

• недирективна игрова терапия
• кукли / къщичка за кукли / други играчки с цел престорена игра
• интерпретиране на играта за емоционално съдържание
• директивна игрова терапия
• интерпретиране на рисунки за емоционално съдържание
• рисуване с цел конкретно емоционално изразяване (Allen & Hoskowitz, 2017).

Техники за игрова терапия с играчки и предмети

Игра с топка

В сесия за групова терапия, терапевтът може да накара групата да се редува да хвърля топката и всеки път, когато някой хване топката, той трябва да каже нещо, което го прави щастлив. (Hudak, 2000)

Игра плюшена кукла

Терапевтът може да представи на клиента няколко плюшени животни за избор (или да помоли клиента да донесе свои), за да улесни детето по време на терапевтична сесия в процеса на разговор. (Schaeffer & Cangelosi, 2016)

Медицинска игра

Често деца, преживели или на които им предстои да преживеят тежка медицинска процедура, са в състояние на стрес. Играта с кукла или плюшено животно, на което терапевта може да представи същността на процедурата и да включи детето като участник, му дава така важното  чувство на контрол. В тази игра терапевта помага на детето да опознае процедурата, да премине през етапите й, да усети себе си защитено и лекувано. (Froehlich, 1984).

Игра с кукла бебе

Терапевт може да използва кукла - бебе, за да моделира позитивно, грижовно поведение па клиента - дете или може да му позволи да играе с куклата, за да види какви са инстинктите му. Ако детето започне да малтретира куклата, възможно е това да представя сигнали за малтретиране (макар че, разбира се, това не означава, че непременно е това; Ater, 2001).

Игра с бебешко шише

Тази форма на игра може да бъде ценна за изследване на различни семейни роли чрез символична игра. Като пример на детето се предлага да вземе шишето и да се погрижи да нахрани куклата си – всичко, което прави детето в тази „игра“ показва научените в семейството роли, взаимоотношения, начини и форми на обгрижване и показване на любов (Ryan & Wilson, 1995). Този акт може да улесни  и отвори дискусия за собствения опит на детето да се грижи и да бъде обгрижвано.

Игра на телефон

Клиентът и терапевтът могат да имат телефони играчки и двамата да разговарят по телефона. По този начин терапевта задава свързаните с терапията въпроси неформално, непринудено, неусетно за детето под формата на приятелски разговор. На клиента може да му е по-удобно да отговаря непряко на подобни въпроси, а ако се чувства неудобно, може просто да затвори телефона. Тази непряка форма на комуникация е показана специално да помога на децата, които се борят с избирателен мутизъм (Rosenberg & Linblad, 1978).

Игра на вълшебна пръчка

Терапевтът може да даде на клиента - дете вълшебна пръчка и да му каже, че може да отправи три свои желания. Поне едно от желанията е вероятно да е свързано с реалния проблем на детето. Тази техника на игра е ефективна за отваряне на индиректна дискусия върху застрашени области от живота на детето, тези които то иска да защити под силата на магическата пръчка(Kaduson & Schaefer, 2003).

Игрова терапия с балончета

Терапевтът може просто да остави детето да тича, да духа мехурчета и да ги пука свободно за облекчаване на стреса или да помогне на детето през играта да се свърже с други деца в групова сесия (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Игрова терапия  „Стената“

Терапевтът може да изгради стена от меки блокове и да позволи на детето да хвърля топка, за да събори блоковете – да премахне стената. Тази игра помага на клиента да освободи гнева си, без да е необходимо да го обяснява или определя. Вариант на тази техника, разработен от психолога Робърт Ресник (2002), може да подкрепи двойка клиенти в укрепването на техните умения за комуникация и слушане. И двамата клиенти – в този случай възрастни -  имат идентичен набор от блокове и са скрити един от друг. След това всеки се редува да изгражда конструкция от блоковете си, като устно насочва другия човек да построи идентична конструкци. Самият процес работи за изграждане на добра комуникация и връзка.

Метафори и техники за разказване на истории

Метафори за конкретна игра

Терапевтът може да представи няколко много различни играчки на детето, след което да го помоли да избере играчки, които представляват членове на семейството му. Това може да помогне на терапевта да види какво мисли и чувства детето за членовете на семейството си (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Техника на костенурките

Терапевтът може да даде на клиента кукла/играчка - костенурка и да му обясни, че когато костенурката е разстроена от нещо, тя спира да се движи, влиза в черупката си, затваря очи и поема три пъти дълбоко въздух. Така повтаряйки от костенурката, детето се учи на техники за управление на гнева (Schneider & Robin, 1974).

Емоционален термометър

На клиента може да се представи „термометър за емоции“, показващ диапазон от емоции от 0 (с усмихнато лице) до 10 (с намръщено лице) и да бъде помолен да изброи събития, които го карат да се чувства на различните точки на термометъра. Това може да звучи като: „Какви видове неща те карат да се чувстваш като това тук  усмихнато лице? Ами намръщеното лице? Какво ще кажеш за тази физиономия по средата? " Доказано е, че децата, които са научени да наблюдават и регулират своите емоции, използвайки тази техника, е вероятно да проявяват по-малко агресивно и разрушително поведение (Wyman et al., 2010).

Взаимно разказване на истории

Разработена от детския психиатър Ричард Гарднър (1971), тази техника включва разказване на истории както от клиента, така и от терапевта. При това клиентът (обикновено дете на възраст 8-14 години) е поканен да разкаже измислена история, използвайки измислени герои.

В края на разказа си, детето е помолено да обясни урока или поуката на историята и след това терапевтът преразказва историята, като използва същите герои, но предлага нови варианти, на по-адаптивни решения на конфликтите, пред които са изправени героите.

За илюстрация, представете си, че дете разказва история за две деца, които се карат заради играчка. Ако решението на детето към историята включва едно дете, използващо сила, за да вземе играчката, адаптивната версия на терапевта може да изобрази двете деца, постигнали споразумение да се редуват и да споделят играчката.

Игра с външен образ

Клиентът и терапевтът могат да работят заедно, за да създадат герой, който представлява/ носи един от проблемите на клиента - като дракон например, който представлява страха на клиента. След това терапевтът може да задава въпроси за проблема, без да адресира директно страха на детето, а като говори за проблема на дракона (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Библиотерапия

Терапевтът може да намери история или книга, която включва проблем, подобен на проблема на детето, и който предоставя решение на този проблем (Schaeffer & Cangelosi, 2016). Докато чете тази история с клиента, терапевтът може да зададе въпроси, свързани с историята на детето, като например „Чувстваш ли се понякога така?“.

Техники за ролева игра

Ролева игра

Терапевтът и клиентът могат да възпроизвеждат ролеви ситуации, за които клиентът се тревожи и преживява в страхове. Независимо дали клиента е възрастен или дете, той влиза в определена от терапевта роля и двамата разиграват конкретната проблемна ситуация.  Така клиента – поставен в определена позиция – има възможност да осъзнае от различна гледна точка проблема и да почувства, че не е необходимо да се тревожи (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Игра с маски

Терапевтът може да поиска от клиента да направи две маски. Едната маска („външната маска“) представя как той мисли, че светът го вижда, а другата маска („вътрешната маска“) е как самият той вижда себе си. Тази техника  може да разкрие много за това как клиентът мисли за себе си и за света (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Игра на супергерой

Терапевтът може да поиска от детето да нарисува супергерой със супер сили, които то би искало да притежава. След това терапевтът може да помогне на детето да разбере как личните му сили могат да бъдат толкова полезни, колкото и тези суперсили (Rubin & Livesay, 2006).

Куклена игра

Куклите са често използвани инструменти в игровата терапия (вж. Drewes & Schaefer, 2018). Една популярна техника се нарича Семейно куклено интервю. Когато предлага тази форма на игра, терапевтът представя на детето и семейството му различни кукли и ги моли да изберат по една кукла, която да ги представлява лично. След това детето и семейството му разказват история, използвайки куклите, а терапевтът интервюира всеки член на семейството за историята. Така се разкрива определена семейна динамика, която детето не е в състояние или не желае да обсъжда директно с терапевта (Irwin & Malloy, 1975). Доказано е също, че комуникацията чрез кукли помага на децата, борещи се със селективен мутизъм (Rosenberg & Lindblad, 1978).

Техники на творческите изкуства

Оцветете живота си

Терапевтът и детето могат да работят заедно, за да разберат кои цветове представят определените чувства на детето (като синьо за тъжно, червено за ядосано, жълто за щастливо и т.н.). В тези сесии терапевтът може да поиска от детето да начертае времева линия от живота си като използва цветовете, за да представи преживяваните чувства. Терапевтът може също да поиска от детето да нарисува различни аспекти от живота си като училище или спорт (O’Connor, 1983).

Игра с глина/пластелин

Терапевтът може да даде на детето топка глина и да го остави да прави каквото пожелае с нея. Доказано е, че неструктурираната игра с глина е ефективна за облекчаване на стреса (Kimport & Robbins, 2012), но може да се използва и за насърчаване на клиентите да извайват важни за тях неща или да изнесат такива, които ги безпокоят, и за които могат да говорят с терапевта.

Травматични рисунки

Терапевтът може да поиска от клиента да нарисува травматично преживяване от миналото си. Изследванията показват, че актът на клиента след това да смачка хартията и я изхвърли може да предизвика усещане за контрол върху травмиращото събитие и да бъде особено терапевтичен (Pynoos & Eth, 1986).

Рисунки на мандала

Терапевтът може да даде на клиента шаблон за мандала и да помоли клиента да го оцвети. След това клиентът може да направи своя собствена мандала и да оцвети и нея, ако желае. Тази дейност може да помогне за насърчаване на креативността и пълната релаксация (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Колаж

Терапевтът може да поиска от клиента да изрази свое преживяване чрез правене на колаж по темата. Колажите могат да бъдат отлично средство за изразяване на клиенти, които не се смятат за артистични и може би се притесняват от художественото рисуване (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Живопис

Терапевтът може да помоли клиента да рисува с пръсти каквото пожелае, след което да разкаже история за картината (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Танцова / Движение Игра

Терапевтът може да покани клиент просто да танцува, така че да се отпусне, което може да го подготви в по-добро състояние на духа за терапевтичната сесия. Тази техника също може да помогне на клиентите да интегрират в едно аспектите на ума и тялото си (Krueger & Schofield, 1986).

Нарисувайте семейство

Терапевтът може да помоли клиента да нарисува портрет на семейството си. След като картината бъде нарисувана, терапевтът може да попита кой кой е от членовете на семейството и да обсъди каквото клиентът иска относно рисунката. Начините, по които са изрисувани различните членове на семейството, могат да бъдат много информативни и помагат да се изяснят преживяванията на клиентите от смесената им семейна среда (Berger, 1995).

Семейно скулптуриране

Подобно на техниката „Нарисувайте семейство“, терапевтът може да поиска от клиента да използва глина, за да извайва членовете на семейството си, включително и самият себе си. След като всеки член на семейството има глинена фигура, терапевтът може да поиска от клиента да ги постави във връзка един с друг, което може да покаже на терапевта колко близо или далеч от всеки член на семейството се чувства клиентът.

Музикална игра

Терапевтът може да представи на клиента редица инструменти за свирене и просто да помоли клиента да измисли песен или да свири позната песен. Това може да помогне на клиента да изрази себе си, да изгради самочувствие и да подобри отношенията между терапевт и клиент (Морено, 1985).

Техники за изображения и фантазия

Водени изображения

Терапевтът може да попита дете за кошмар, който е сънувало, да му обясни, че кошмарите са като филми и да му каже, че може да промени кошмара, ако не му харесва. След това терапевтът може да разговаря с детето, за да стигнат заедно до по-щастлив финал като така се помага да се преквалифицира мозъка на детето, за да почувства то повече контрол над ситуации и преживявания (Kaduson & Schaefer, 2003).

Техника „Светът“

Терапевтът може да даде на клиента подбрани предмети, материали, фигурки, декори и да го помоли да създаде свой проект на микро свят такъв, какъвто си представя. След това терапевтът задава на клиента въпроси за света, без да дава никакви насоки. Идеята е, че светът, който клиентът изгражда, включва теми, с които клиентът се занимава в реалния живот и сега проектът дава възможност за тяхното изнасяне и възможност за преработка (Hutton, 2004).

Игра на кукли

Терапевтът може да даде на детето къща за кукли и някои кукли, представляващи членовете на семейството му. След това терапевтът може да поиска от детето да моделира в игра четири различни ежедневни сценария от реалната му семейна къща: лягане, време за вечеря, време за игра и почистване, за да разбере повече от семейната динамика на детето (Warren et al., 1996).

Адаптивна игра с кукли

Терапевтът може да даде на детето няколко кукли, с които то да представи себе си и членовете на семейството, и да го помоли да изиграе сценарий, подобен на реален проблем, който детето преживява. След това терапевтът може да помогне на детето да научи начини, по които да реагира на тези сценарии, така че да има по-положителни резултати. (Danger, 2003).

Техника с фантазиране

При тази техника терапевтът моли клиента да затвори очи, да си представи, че е розов храст и да опише този розов храст, включително къде се намира, кой се грижи за него, както и всички корени, тръни или цветя, които може да има. След това клиентът може да нарисува розовия храст и да разкаже историята на храста, с която се идентифицира. Тази метафора за розовия храст може да улесни комуникацията, споделянето на нуждите, чувствата и преживяванията на клиента (Stevens, 1971).

Техника за семейни отношения

Терапевтът може да постави няколко пощенски кутии пред клиента, по една за всеки член на семейството и една за „ Господин Неизвестен". След това терапевтът дава на клиента „поща“, която се състои от ленти хартия, на които пише неща като „обича ме“, „мрази ме“, „защитава ме“, „наранява ме“ и моли клиента да сложи тези парчета във всяка подходяща пощенска кутия. Това може да помогне на терапевта да разбере допълнително семейната динамика (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Техники на игри

Комуникационни игри

Терапевтът и клиентът могат да играят „Игра за говорене, усещане и правене“.  Играта може да изглежда по следния начин: клиентът изтегля карта, на която пише „Накарайте ни да повярваме, че се случва нещо, което е страшно. Какво се случва?" и ако клиентът направи това, което казва картата, той получава чип. По време на играта терапевтът може да види как реагира клиентът в определени ситуации и да обсъдят нови форми на поведение (Gardner, 1973).

Стратегически игри

Терапевтът може просто да играе познати стратегически игри с клиента като шах, пулове или да вземе пръчки Микадо. Това може да помогне на клиента да се съсредоточи и да се почувства по-щастлив, както и да се изгради връзка между клиента и терапевта. Тези игри могат да помогнат на клиента да почувства контрол и овладяване или да засилят контрола на импулсите и саморегулацията в усилията си да овладее играта. Шахматните фигури също могат да се разглеждат като въплъщаващи родителски символи и следователно помагат за откриване на разговор за членовете на семейството (Fried, 1992).

Игра с драскулки

Терапевтът може да затвори очи и да нарисува произволна драскулка на лист хартия, след което да попита клиента дали тя му прилича на нещо или го кара да мисли за нещо. След това клиентът може да нарисува собствена драскулка и да попита терапевта дали смята, че това прилича на нещо. Терапевтът и клиентът се редуват да рисуват произволни драскулки един за друг, за да проверят дали могат да намерят ново значение в тях. Тази игра може да помогне на клиента да се чувства по-комфортно по време на терапевтична сесия, а също така може да работи подобно на тест на Роршах, за да се разбере повече за дълбочинните преживявания.

Други техники

Игра със смях

Терапевтът и детето могат да се редуват, опитвайки се да се разсмеят по всякакъв начин (без да се докосват). Родителите също могат да играят игра на разсмиване с детето. Смехът причинява по-ниски нива на стрес и може да подобри взаимоотношенията (Puder, 1998), така че и в двете си опции  тази игра е полезна, тъй като подобрява отношения родител-дете и отношения клиент-терапевт.

Игра на разиграване на стресови ситуации

Терапевтът може да накара детето да изиграе бъдеща ситуация, предизвикваща стрес, като предстоящ изпит в клас например. Детето може да осъзнае, че ситуацията не е толкова страшна, колкото е изглеждала за първи път, когато терапевтът му предложи още и нови  стратегии за справяне с подобни стресови ситуации (Schaefer & Drewes, 2013).

Възстановяваща игра

Терапевтът може да пресъздаде стресово събитие за детето, използвайки играчки. След това детето е поканено свободно да играе с играчките по нережисиран начин. Тази възстановка на събитието може да помогне на детето да придобие чувство за контрол над ситуацията и да се откаже от продължаващите травматични чувства и страх чрез процес на десенсибилизация. (Schaefer & Drewes, 2013).

Игра на криеница

Терапевтът може да създаде скривалища, за да може да играе на криеница с детето. Тази игра е път, чрез който терапевтът изследва проблеми като тревожност при раздяла, загуба или изоставяне (Frankiel, 1993). Разбира се, това може просто да служи като забавна дейност, с която терапевтът и клиентът да се свържат (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Лица с емоции

Терапевтът показва на детето лица – на картини или снимки в интернет -  които демонстрират различни емоции и заедно ги разглеждат . След това терапевтът започва терапевтичната сесия като помоли детето да посочи онова лице, с което се идентифицира в момента  и така да разкаже за преживяванията си, свързани с тези емоции  (Curry & Frazio-Griffith, 2013).

Техниките за игрова терапия изброени тук са само малка част от цялото възможно разнообразие техники. Някои са само за отпускане и поддържане на добър контакт с терапевта, други са представителни игри, при които децата могат да детайлизират проблемите си пред терапевта, без да се налага да го изговарят с думи. Някои от техниките просто са предназначени да помогнат на децата да обърнат по-голямо внимание на аспектите на света около тях и така да го опознаят, както и да опознаят своето място в този свят. Това голямо разнообразие от техники подчертава колко ценна може да бъде игровата терапия за всички деца, в зависимост от нуждите и възможностите им .

Ритуали за игрова терапия

Терапевтът може да започва всяка сесия с детето по един и същи начин, с някоя от многото възможни игри за терапия. Тази предсказуемост показва на детето, че игровата терапия е безопасното пространство, в което то се чувства добре, повишава самочувствието си и има чувство за контрол в ситуация, която иначе може да го притеснява ( като например несигурност от това, че е в кабинета на терапевта). Ритуали могат да се провеждат и в края на всяка терапевтична сесия, така че детето да знае, че всяка сесия ще завършва отново с нещо хубаво и желано (Schaeffer & Cangelosi, 2016).

Игрова терапия за възрастни

И както терапията с игри може да звучи като за деца (тъй като обикновено свързваме играта с детството), тя е изключително полезна и за възрастни.

Според Schaeffer (2002): „Играта е цялостно преживяване, тъй като приканва цялостното ни същество да участва в процеса“. Шефер продължава, че играта може да повиши самочувствието ни, да подкрепи освобождаването от стреса и да позволи прозрение за неща, които се случват в живота ни и ни натоварват. Идеята на игровата терапия за възрастни не е да принуди възрастните да играят, а да им предложи възможността да работят чрез чувствата си, без да се налага да използват думи. Някои видове игрова терапия, които Шефер препоръчва да се използват при възрастни, включват драматично играене на роли и игра с пясък.

Терапията с игри също се използва успешно в случаи, включващи възрастни хора в старческите домове (Ledyard, 1999). Проучване установи, че игровата терапия, наред с други ползи, води до намалени нива на депресия и повишени нива на самочувствие при тези хора, по – лесно справяне с проблема през играта и засилване на емоционалната връзка между участниците.

Видове игрова терапия за:

Игровата терапия е показа за деца с проблеми и разстройства от всички области. Особено важна част от цялостният терапевтичен процес е тя при деца с аутизъм, селективен мутизъм, Синдром на Даун, разстройство на хиперактивност и с дефицит на вниманието и много други. Пъстрото многообразие от видове игри и специфични техники, позволява на специалистите през тази лека и непринудена форма да работят интензивно върху сериозни трудности  - емоционални, психически, интелектуални, двигателни.

Травма

Терапията с игри все повече се използва при деца, които проявяват симптоми на посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Един такъв случай включва две деца, които са били травмирани от последиците от урагана "Катрина" в Югоизточната част на САЩ през 2005 г. (Dugan et al., 2009). Едно от тези деца проявява страх от вода по време на къпане, страх от гръмотевични бури, а също отказва да спи само. След седмици работа с терапевт, детето се справя с трудностите си, но само през комфортната и защитена форма на терапията с игра.

Успехът на игровата терапия може частично да се отдаде на нейния повтарящ се характер, където децата постепенно във времето и трайно успяват да се десенсибилизират към източника на своята травма. С времето се появява по-високо ниво на независимост и разбиране за проблема, както и свободен избор за справяне по време на криза с някоя от многото форми на игровата терапия. Повтарящата се игрова терапия е особено ценна за малките деца, които не успяват да се възстановят толкова добре в традиционната програма на когнитивно-поведенческа терапия.

Тревожност

Установено е, че детската игрова терапия е ефективна при лечението на тревожност при деца на възраст от шест до осем години (Stulmaker & Ray, 2015). По-конкретно, 12-16 индивидуални половинчасови сесии в продължение на осем седмици намаляват симптомите на тревожност при деца в сравнение с  децата, които  просто разговарят с консултант. Това е обещаващо, тъй като тревожността се „смята за едно от най-актуалните и разпространени детски разстройства, с лоша прогноза, ако не се лекува“, а традиционните методи за нейното лечение не винаги се оказват успешни (Stulmaker & Ray, 2015).

Случаите на детска тревожност подчертават значението на игровата терапия. Предоставяйки терапия в среда с по-ниско ниво на стрес, дори и малките деца разбират какво се случва и се адаптират към терапевта, паралелно тя може да бъде безценен ресурс и за родителите и училищата. Проучването Stulmaker & Ray твърди, че игровата терапия може да бъде превантивен фактор при детската тревожност, освен че е част от терапията при вече съществуваща тревожност.

ADHD

Терапията с игри се използва все по-често в случаи на разстройство с хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD), тъй като едно от предизвикателствата, които могат да възникнат при тези деца е затрудненото коопериране с други деца (Wilkes-Gillan et al., 2014). Едно такова проучване на Wilkes-Gillan et al. през 2014 г. се фокусира върху деца, които вече са преминали програма за игрова терапия с лицензиран терапевт. В това проучване децата преминаха седем седмична програма, включваща домашни сесии ръководени от родители, както и три сесии за терапия с игра при клиничен терапевт. Проучването убедително показа доказателства за повишено социално поведение по време на игра, особено в клиничните сесии водени от терапевт.

В училищата

Проучването на Stulmaker & Ray (2015) показва, че игровата терапия в училищни условия е имала превантивен ефект върху нивата на тревожност при малките деца. Друго тяхно проучване показва, че 26 сесии на игрова терапия ориентирана към деца, са довели до увеличаване на академичните постижения в дългосрочен план при нормално функциониращи ученици от първи клас (Blanco et al., 2017). Интересното е, че тези подобрения в академичните постижения се различават при различните деца, като някои се подобряват повече в математиката, а други в четенето. Това показва, че игровата терапия има индивидуални ефекти върху всяко дете,тъй като начинът, по който детето играе е винаги уникален.  Терапията с игри е ценна за училищата, тъй като може лесно да се приложи от училищни психолози и всички малки ученици  се радват да играят във времето за учене. Така игровата терапия се оказва безценна при онези малки деца, за които другите форми на психотерапия просто не работят (Stulmaker & Ray, 2015).

Текстът е професионално редактиран и адаптиран за български условия от специалистите в отделните раздели на сайта, източник: https://positivepsychology.com