Празнуваме рожденият ден на арт терапевта по Програма АРТОН

в клиниката по детска онкохематология в Пловдив – Ивелина Петрова

Навън е топло, слънцето препича и нагрява пейките в болничният парк. Зелените корони на дърветата и свежо постриганите морави, опасващи алеите, привличат погледа на всеки, който ги наблюдава от вътре, от болничната стая или терасата на отделението. Някак странно тихо и спокойно е наоколо, дали защото е неделя или защото магията се случва днес не навън в чудната градина, а вътре в болницата. В арт залата на детската клиника по онкохематология на университетската болница в Пловдив. Тук вече толкова години се провежда единствената за България терапевтична програма с изкуство за децата с тежки заболявания.

Програма АРТОН на Фондация „АРТОН България“ е създадена от екип специалисти онкопсихолози, програмен координатор и арт терапевти, които през далечната 2009 година бавно и с много вяра започват изготвянето на стратегия, професионална експертиза, формирането и обучението на екипи и стартирането на болнична програма по арт терапия за деца с онкологични заболявания в клиниките по детска онкохематология в София, Пловдив и Варна. Екипът на Фондацията организира и ежегодни сертификационни семинари в областта на арт терапията и детската психология, в които през лекционна част и вълнуващи практически упражнения всички участници – творците по Програма АРТОН –  развиват умения и практики, които после, недоловимо за децата прилагат в своите арт сесии в клиниките.

За всяко семейство, прекрачило прага на някоя от трите клиники и изправило се пред най-голямото предизвикателство в живота си, завинаги остава посланието за важността и силата на емоционалното здраве на децата и нуждата им да се чувстват спокойни и сигурни по време на тежките изпитания.

Без значение от трудностите, с които се бори, всеки малък пациент усеща с върха на пръстите си, с трепета във въздуха, с носещия се по коридора аромат на боите – че е настъпил часът и там в арт залата се е настанила отново Красотата. Тя идва в клиниката с многото си цветни лица – с пъстрите декоративни елементи, ярки моливи, шарени гумирани листи, купища лепила, мъниста, бои. Красотата насища стаята и се оглежда в накичените по стените вече готови творби на децата, намигва от поставените в ъглите платна за дорисуване и примамва с усмивката на кака Ива или официално Ивелина Петрова - творецът – арт терапевт по Програма АРТОН в клиниката по детска онкохематология в Пловдив. Завършила Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив със специалност иконопис и иконография, преминала сертификационните обучения по психология и арт терапия на Фондация „АРТОН България“, артист със собствена творческа кариера, Ивелина Петрова ежеседмично, без прекъсване и в най – трудните дни на пандемията, отделя време и пренася атмосферата, еуфорията, любовта и светлината  - собствената и тази на изкуството си – сред болните деца. В провеждането на Програма АРТОН Ивелина Петрова прилага всички онези специални и не винаги видими за простото око техники, за да развива детското творчество като процес на самопознание и възможност всеки малък пациент да види като през огледало своята същност, мястото си в живота и ролята си за собственото изцеление. В сесиите си тя не търси задължително постигането на краен конкретен продукт или творба, а залага винаги на щастието на децата  пациенти и тяхното вдъхновение. Така, използвайки златните правила на арт терапията, тя помага на децата да си позволяват мислене „извън формата”на конкретното, да развиват въображението си, способността си да се учудват и да се радват, да са открити и спонтанни.

Сесиите по арт терапия са доказан вече от години успешен метод за борба със стресовите състояния по време на дългото болнично лечение, с физическата умора и психическото напрежение, те улесняват комуникацията на децата, осигуряват им добър емоционален климат и поощряват активността и вихъра на въображението им. Едно преживяване на тежък стрес, каквото е поставянето на диагноза и провеждането на агресивно лечение с дълъг болничен престой, е белязано от множество ограничения за всеки пациент. В тази трудна ситуация подготовката на арт терапевта е ключова и Ивелина намира разнообразни индивидуални подходи в зависимост от личното състояние на всеки, за да подкрепи изразяването, като се опитва не само да разбере децата, но и да им даде възможности за обратна връзка. Споделяйки мисли заедно, обсъждайки, мечтаейки, малката група творци начело с кака Ива се свързват с невидима нишка, която прави връзката им не само терапевтична, но и дълбоко приятелска. Всяка сесия в изобилието от предложени творчески проекти носи на пациентите спонтанен метод за изобразяване на скрити, понякога неизказани мисли и преживявания. С усет и познание, Ивелина провокира всеки път децата да рискуват с материалите, да играят с въображението си, да експериментират с цветовете и дизайна. Защото именно поемането на творчески рискове може да е първата деликатна стъпка към отварянето на децата в други сфери от живота им. Насърчавани от арт терапевта да изследват смесването на палитри от цветове, да са смели в използването на различни текстури, да са смели в търсенето и създаването на нови проекти, децата неусетно стават смели и в други преживявания в ежедневието си, често предизвикателни дори за възрастен.

Поднесено така, творчеството се превръща в един особен вид игра, която в терапията се нарича „ритуална“, а всъщност дава изява на децата през изкуството да се веселят, да пресъздават щурите си идеи и така да се изграждат като личности, да се отпускат и възстановяват от преминалите тежки дни.

В своята работа при провеждане на болничните сесии по арт терапия Ивелина Петрова прилага творческата игра, за да подкрепи децата в особения вид на учене чрез опита. И не е необходимо всеки да познава тези термини, за да разбере, че ефектът от преживяването на арт сесиите за децата винаги е и възстановителен, но и познавателен. Наблюдаваме го в смяната на емоциите, настроенията и интонацията на всички участващи в сесиите деца, в повишеното настроение след приключване на занятието, в научените нови умения и опит. Без да съзнават, процесът на справяне с творческата задача се превръща за пациентите в „тренировка” за справяне с ограниченията в болницата, с различни предизвикателства по време на лечението. Работата с ограничения и в крайна сметка постигането на „вълшебен” резултат в творчеството дават на децата отговор и решения на реални техни ситуации, откриват им нови пътища да се чувстват добре и позитивни.

Всяка арт сесия по Програма АРТОН е винаги активен процес на комуникация, в който освен открити разговори между участниците, Ивелина тайничко залага и на „говоренето", на посланията на самите творби. Всяко детско творение подсказва множество, безкрайни и различни прозрения и само този, който проследи процесът на създаване, усилието на детето, търпението и вниманието му върху детайлите и в крайна сметка – любовта му към собственото му произведение,  може да открие безценни отговори за състоянието на детската душа. За да може да превежда невербалният диалог, който постоянно се случва между детето, околните и готовата творба, която то създава, Ивелина основава работата си на обученията си в областите на детската психология и арт терапевтичната експресия в семинарите на Фондация „АРТОН България“. Водейки деликатно така процесът, тя помага на всички присъстващи да станат непосредствени свидетели как децата свободно и динамично разменят мисли, преживявания, впечатления и умения. Разменят ги помежду си, споделят ги и с кака Ива, предават ги на родителите си, подаряват креативните си послания на медицинският екип, който ги лекува. И така намигват на всеки, които има сетива да възприеме, че случващото се в арт сесиите е добро и лечебно.

В създаденото въображаемо пространство по време на тези сесии, в творческата неразбория и общото въодушевление, всичко случващо се и сътворено е в полето на изненадваща, непредсказуема неочакваност, но въпреки това притежава своята невидима логика. Между въображаемият свят на творчеството и реалният свят на болницата и битката с болестта, скритата роля на Ивелина Петрова е да прилага методи, с които да подкрепи децата да свържат тези два свята, двете преживявания, за да може всеки малък герой да намери своите лични, вътрешни пътища за промяна, изясняване, прозрение, разбиране на случващото се и така да намали усещането на травмата.

Водещият арт терапевтичен принцип, който работи в пълна сила в арт сесиите по Програма АРТОН „По-малкото е повече”, ни напомня, че обикновено ограниченията (ситуативни – като болнична обстановка, телесни – като болестта) в творчество могат да доведат до много открития за пациента, които да му помогнат да се лекува.

Навън е паднал мрак, денят се е сбогувал и е оставил място на ширналата се навред нощ. Паркът тъне в мастилено синьо, а вътре арт залата ослепително свети и сесията е в разгара си. Сякаш хода на времето няма значение и светът покорно се е оттеглил крачка – две назад, за да остави малките творци да работят. Едновременното усилие да се поддържа фокуса на всички деца в разнородната творческа  група и да се следва индивидуалната инициатива на всеки поотделно е истинско предизвикателство, но Ивелина Петрова съумява с такт, внимание, обилни дози хумор и много подкрепа да обедини всички в съзидателност и в крайна сметка в истинско вълшебно преживяване. Така заедно, замаяни от магичните пари на творчеството, разтворените бои и загрелият силиконов пистолет, децата, кака Ива, майки присъединили се към сесията, забравят отмерването на часовника. Процесът става истински лечебен и катарзисен за всеки, който се докосне до него – и преките участници, и наблюдателите – защото експлозията от творческа енергия и детска радост потушава всяко напрежение и умора.

Всяко дете е безценна индивидуалност, свят от пъстри усещания, потулени преживявания, скрити чувства или показни предпочитания.  И с много такт и уважение към тези лични особености, с внимание към трудностите и смело поощрение на възможностите, Ивелина Петрова – любимата кака Ива – води героите през дебрите на този не винаги лесен живот, изпъстряйки дните им с шарено настроение, със смелост и вдъхновение. Носи им пълни чанти любов, които оставя всеки път при тях, залива ги със своята светлина и ги оставя в безметежно и озарено настроение и така до следващият път. Когато пак ще са заедно, пак ще творят, но и ще говорят, ще се надпреварват да измислят теми, да откриват нови вълшебни светове, да побеждават скрити демони и безсилни пред силата им врагове.