Алън Тичмарш: „Споделям моето парче земя с всякакви животни, птици, пчели, пеперуди

и зловещи пълзящи - те имат пълното право да бъдат там, точно толкова, колкото и аз“

Трябва да спрем да спорим помежду си и да насочим цялата си енергия да култивираме отговорност за дивата природа и околната среда, като едновременно с това се наслаждаваме на удоволствието на добре окосената морава. Чудя се понякога, дали тези от нас, които дават съвети за градини и градинарство, понякога не са прекалено назидателни и категорични. В края на краищата има тънка граница между споделянето на опит в самоусъвършенстването и нагласата да учиш някого на занаят. Аз предпочитам първото и дори градината ми го показва.

Да, споделянето е това, за което ми е думата. Споделям моят опит, моето мнение и моят личен вкус, който е да споделим общото пространство от майката природа с всички пълноправни нейни членове и то така, че да живеем  заедно в красота, в синхрон и разбирателство.

По същия начин, по който няма критерии за личният вкус, така няма общ единен стил на градинарство, който да доставя на всеки човек еднакво голямо удоволствие и радост.

По своята същност градинарството пречи. Да, точно така! То пречи на естествената флора върху парчето земя, което сме си оградили, като се започне от регулирането на съдържанието му и се стигне до начина, по който това съдържание е конторлирано да расте.

Въпреки, че има определени правила и грешки относно това, което може да накара някои растения да растат по-добре - светлина или сянка, добре дренирана или влажна почва, киселинни или алкални условия – в огромна степен индивидуалният вкус на всеки градинар е този, който определя вида на собственото парче земя.

Аз винаги съм отглеждал своята градина с мисъл за дивата природа. Споделям парчето си земя с всякакви животни, птици, пчели и пеперуди, зловещи пълзящи, чиито имена знам, а много повече не знам. Те имат пълното право да бъдат там, точно колкото и аз и в моята все по – напредваща възраст откривам, че трябва все по – често да си напомням този факт.

„Бъдете нежни и внимателни със себе си“, ни казват тези, които се грижат за психичното ни здраве. Понякога чувствам, че ние градинарите (или част от нас) не сме достатъчно нежни – нито към себе си, а най – вече към собствените си площи. Микс от поляна с диви цветя и парчета окосена трева дава едновременно възможност на дивата природа да процъфтява и на градинарят да се радва на труда си, като така не се нарушава спокойствието на никой от двата свята.

Като органичен градинар, аз прегръщам с цялото си сърце необходимостта да обработвам моето парче земя отговорно: да бъда добър пазител и достоен управител на моята земя. Работя така, че да оставя увивните растения в по-добро състояние, отколкото бяха, когато започнах. Но те са си там, за да ми се харесат на мен, като увиват покривка, която гнезди върху пирамидата на моята пощенска кутия, както са там и врабчетата, които цвърчат непрестанно в клоните и язовецът, чиито нощни набези през моята поляна могат да бъдат проследени в сутрешната роса.

Без всички тях това би било едно бедно място, но ми харесва да си мисля, че и без мен земята ми би била бедно място: по-ограничено в своята привлекателност и по-естествено изглеждащо, да, но това не означава непременно, както Природата е пожелала.

„Ако не-косенето може да накара сърцето ви да помръкне от перспективата

да видите съкровените ви лехи да изчезват в суматоха от глухарчета и маргаритки,

достойни ли сте да бъдете наречен добър градинар?“

Без постоянния ми надзор малкото езеро ще се заблати, полянката от лайка ще се превърне в сбор от храсталаци, а богатите на нектар диви цветя ще се загубят в буйните високи треви, което може да е добре за гнездящите птици, но пък ще е по - малко полезно за други форми на живот като пчелите например.

През изминалата година всички научихме много за ползите от градините си – ако не бяха зелените площи и грижите по тях, малцина от нас щяха да запазят психичното си здраве в кондиция и сигурно е, че щетите върху общият ни дух щяха да са много по – големи.  Но запазването на психичното здраве чрез градинарство не е толкова лесно, колкото изглежда на думи. Изисква работа  и личен вкус. Ако по природа сте подредена душа, която харесва растения, точно оградени в спретнати граници и ниско подрязани тревни площи с пътеки между тях, това прави ли ви безотговорен градинар? Не и в моята книга.

Ако изтръпвате при мисълта за развиленли се глухарчета по ивиците ви с разсад и бързо растящи храсти в градината си, достойни ли сте да бъдете наречен добър градинар? Това е спор, който съм водил дори със себе си.

Моят избор е ивици от тревни площи с посеви и парчета окосена морава до къщата ми да поддържам подредени и чисти, но пък ливадата от два декара зад плевнята отрупана с диви цветя, разбъркани маргарити и фики, процъфтяваща майорана и жълта дрънкалка, съм оставил дива и вълнуващо жива.

В тази моя градина има място за всички нас. Разнообразието е ключът. Всеки, който с трепет наблюдаваше играта между слънчевите лъчи и сенки върху изрядно подравнените тревни площи и подрязани храсти в замъка Уиндзор в деня на погребението на херцога на Единбург и се удивляваше от качествената им поддръжка, ще разбере колко приповдигнато е настроението ми пред гледката на моята добре окосена морава.  Но заедно с това, черните косове все още изкопават червеи от нея и подскачат навред, маргаритки и мъхове процъфтяват, избегнали на места остриетата на косачката (не използвам хербициди), пеперудите, птиците и пчелите радостно кръжат между границите на лехите ми и пъстрата поляна в задната част на плевнята.

В тази моя градина се обслужват всички форми на живот и това включва и моята собствена човешката форма, която както вече споменах – живително се възстановява и подмладява, когато е тук. Да, трябва да намерим алтернатива на изкуствените торове, да подобряваме органично почвата за зеленчуците и билките си, да освобождаваме плевелите, тръгнали да задушават сочните листа на нежна рукола и полски грах, но също е чудесно да оставим свободно място за живот на дивата природа – буйни цветя, пчели, насекоми, пеперуди, птици и дори язовци. Да споделяме заедно красивата земя и да сме заедно в обща компания е толкова по – ободряващо!

„Marigolds, Myrtle and Moles - a Gardener’s Bed Book Book“ от Alan Titchmarsh излиза от печат сега