Преди да стане арт терапевт, Пенелопе Орфанудаки е имала висока степен на стрес, причинен от корпоративна работа в маркетингова компания. Макар да е изградила успешна кариера в продължение на две десетилетия, тя се чувствала  нещастна и изтощена. За щастие е имала шанса да се рестартира, да започне отначало, като напуснала живота си в Швейцария и се преместила в Сингапур, за да бъде със съпруга си, който започнал работа там. Решила да започне някакъв курс и въпреки че никога не била чувала за арт терапия преди, се очаровала от идеята и се записала в магистърска програма.

"Чувствах, че това ще ми помогне да разбера какво се случва в живота ми", казва Орфанудаки . "За да бъда честна, не мислех, че ще го практикувам." Но тя развива истинска страст към арт професията и намира кариерата много по-възнаграждаваща от корпоративния свят. Около десетилетие по-късно тя работи като практикуващ арт терапевт в Швейцария и ръководи бизнес, наречен Artful Retreats.

Вдъхновена да помогне на повече хора, най-вече възрастни, в състояние подобно на нейното преди срещата й с арт терапията, Пенелопе Орфанудаки стартира Artful Retreats преди около четири години, заедно с двама от бившите си съученици по изкуства, които среща в Сингапур, Ромни Вандорос и Хума Дуррани. Днес компанията организира кратки (обикновено четири или шест дни) интензивни обиколки на места от Крит до Швейцария и Сингапур, всички фокусирани около принципите на арт терапията. Тези обиколки по места предлагат на участниците достъп до лицензирани арт терапевти, които ги ръководят чрез упражнения, предназначени да спомогнат за справяне със стреса и безпокойството в ежедневието им.

"Това са места, които смятам за вдъхновяващи, визуални и емоционални", казва Орфанудаки. "Не защото очаквам хората да нарисуват планините. Това са тихи места, където хората могат да се отърват от шума на нормалния си живот. "

Типичната сутрин в такова арт място започва с йога. След закуска започва истинската работа, арт терапевтите дават материалите и указанията за групова арт сесия, като започват с подгрявания, за да се запознаят всички с моливите, боите, глината или колажните инструменти. След това им се дават по-фокусирани идеи, чрез които да се реагира през изкуство, като например "Аз съм съвсем несъвършен". Първоначално участниците се насърчават да работят без думи, символи или представителни изображения - без да се опират на традиционните средства за изразяване. "Не става въпрос за правилно - отбелязва Пенелопе Орфанудаки. - В това, което правим, няма правилно и неправилно.”

Създаването на изкуство, творчеството често се извършва на открито, комбинира се с вкусни ястия, разходки из идиличните пейзажи, или плуване в басейн. Групите могат да се разходят в студиото на местен художник и да научат повече за практиката и мотивацията си. Денят завършва с дискусия и импровизирана изложба, като участниците се събират, за да споделят работата си един с друг.

"Улесняваме както творческия процес, така и дискусиите след това, а всичко, което правим, се основава на принципите на арт терапията", обяснява Орфанудаки. "Убедени сме, че това дава на хората усет какво прави арт терапията". Тя отбелязва, че предвид ограниченията във времето, не е възможно да се предложи същото излекуване, което човек би могъл да преживее, ако веднъж седмично посещава арт терапевт, да речем, в продължение на шест месеца. Но все пак участниците се отдръпват от гледната точка на собственото си благосъстояние, а някои продължават да творят редовно или да посещават арт терапевт и след като се завърнат вкъщи.

Участниците в Artful Retreat  варират по  възраст - от тийнейджъри до над 70 годишни. Има и от Европа, и от Южна Африка, и от Корея.

В арт терапията често участват и художници, които изпитват творчески блокаж или аматьори, които искат да използват средствата за изразяване. Но има и много възрастни, които просто са подтиснати, демотивирани или са преживели някакъв личен проблем, травма, стрес.

Орфанудаки и нейните колеги често работят с по един човек, ако някой се нуждае от по-индивидуално внимание. Ако някой преживява криза по време на самата терапия и не се чувства комфортно в група, той може провежда частни - индивидуални арт сесии.

"Това не е курс за научаване как да рисувате", казва Пенелопе Орфанудаки. "Арт терапията  използва изкуството, за да помогне на хората да разберат къде са, точно сега и да си отделят време и пространство, за да осъзнаят и изтълкуват това". Тя добавя, че работата в група помага, защото хората виждат, че не са сами в процеса. И макар че в началото тя и колегите й са се тревожели, че участниците може да не повярват във въздействието на арт терапията, за четири години са открили, че хората обикновено го правят.

Пенелопе разказва за участничка, която се присъединява към арт групата за няколко месеца след травматично преживяване, в което почти загубва детето си. Жената избира да рисува с пръсти. "В началото се чувстваше объркана" описва арт терапевтката. "Но постепенно точно тази конкретна терапия подейства много освобождаващо за нея и това й помогна да говори за преживяното." След като напуснала арт курса, тя продължила да рисува всяка седмица, като начин да обработва чувствата си.

Пенелопе Орфанудаки подчертава, че всъщност участниците са тези, които извършват трудната част. "Те се осмеляват да отделят място и време, за да обърнат внимание на себе си", казва тя. "Ние предоставяме само инструментите и поддържаме групата безопасна. Те вършат съществената работа.”

Източник:

Кейси Лесър

Artsy.net