Годината 2020 постави пред всички хора по тази прекрасна Земя нови и големи предизвикателства. Казват, така се растяло – през промени и проблеми, които решавайки ги, ни изкачват на по – високо стъпало към там, накъдето сме тръгнали.  Изведнъж в ритмичния ни болничен график на провеждане на арт и музикотерапия за децата, се наложи промяна. За определен период извънредната национална карантина донесе необходимостта от нова практика – онлайн сесиите. Всички ние – и в България и колегите ни по света, провеждащи арт терапия в болнична следа, отворихме ново пространство за грижа към пациентите – това през монитора.                                                

Противно на разбиранията ни, че контакта между пациента и арт терапевта трябва да е жив, истински, непосредствен, личен, онлайн платформата ни задължи да преформираме работата си с единствената цел – да не прекъсваме връзката си с децата пациенти по време на пандемията. Като специалисти онкопсихолози приехме с условности новата ситуация на дистанция и крайна изолация и положихме усилия да въведем новата форма на терапия бързо и в съзвучие с очакванията и на двете страни. За децата в клиниките варианта да продължат арт заниманията си през екрана на лаптопа бе първоначално интересен, но много скоро и самите те осъзнаха колко различно е чувството и работата, когато сме далеч едни от други. Арт терапевтите от своя страна мобилизираха всички свои скрити артистични заложби, за да ангажират детската си публика вече и от медията, която като всички технически средства понякога проявява и своите капризи. 

Преборвайки променливата скорост на интернет, звуковият „бъг“, различните операционни системи на участниците, страничните шумове и дразнители, онлайн сесиите по Програма АРТОН отново събираха малките пациенти със своите арт терапевти. Занятията имаха различни теми, терапевта показваше и насочваше децата в творчеството от своята страна, а от друга страна – от леглата или седнали в арт залата – децата работеха, не изпускайки от очи екрана до себе си. Възникваха и забавни ситуации, и разни поводи за разсейване и отлитане на въображението в други посоки – творчески или съвсем житейско практични. Всички заедно чувствахме нуждата да поддържаме връзката помежду си, да се виждаме, общуваме, радваме един на друг и така да преодолеем кризата.

Екипът ни с облекчение посрещна отпадането на тежките болнични ограничения и арт терапевтите по Програма АРТОН отново влязоха в клиниките – оборудвани и обезпечени със всички противоепидемични средства, облечени с предпазни престилки, снабдени с маски, шлемове и ръкавици. Децата бяха във възторг, оценили истинската зареждаща сила на живият контакт, зажаднели за пъстрите занимания и еуфорията от общуването си.