Децата през пандемията COVID-19

Екип на USA TODAY разговаря с експерти в областта на детското развитие за това как училището онлайн, намалената социализация и увеличеното време пред екрана на компютъра влияят върху децата.

Това беше почти година пандемично родителство, всепоглъщащ, непрекъснато променящ се хаос, който изпитаха американските семейства по безпрецедентен начин.

Училищата са затворени, след това отворени, след това отново затворени и така до безкрай. Работещите родители на тийнейджърите правят всичко възможно, за да предпазят от множество загуби децата  - приятели, спорт, абитуриентски балове, дипломи. За много семейства с ниски доходи COVID-19 изостри съществуващите трудности и токсичният стрес се стичаше от родител към дете с пълна, непозната до сега бързина и сила. Девет месеца след като COVID-19 промени всичко, родителите отново задават същия въпрос, който зададоха в началото:

Ще бъдат ли децата ми добре психически от всичко, което се случва?

 

За да отговори на това, USA TODAY разговаря с повече от дузина експерти. Това, което чухме, беше, че децата се нуждаят от присъствие на грижовни, отворени за разговори и емоционално достъпни възрастни около себе си. Те се нуждаят от хора, които да им помогнат да разберат несигурността и загубата в настоящите времена, които могат да им помогнат да се ориентират в страха и промяната, навсякъде около тях.

„Децата могат да преминат през развод, могат да преминат през смърт, могат да преминат през просто невероятен набор от неща и да изглеждат и да се чувстват добре, ако имат някой, който може да ги подкрепи“, казва Мери Дозиер, професор по психология в университета в Делауеър, където изучава деца, преживели премеждия и травми.

USA TODAY попита родителите за най-належащите им въпроси, както и експертите по детско развитие как да се разбере“ дали детето ми е добре?“ .

Експертите казват, че няма универсално „нормално“. За да знаете колко добре се справя детето ви – много важно -  потърсете разлики в поведението.

Бренда Джоунс Хардън, професор в Университета на Мериленд в училището за социална работа, заяви, че "нормалното" е различно за всяко дете. Родителите трябва да се притесняват, ако детето им изглежда по-тъжно, безнадеждно или ядосано, защото това а ясни белези за проблем. Например тийнейджърите са непостоянни в настроението си, но ако тези промени в настроението станат по-екстремни, това вече си заслужава внимание. И въобще, всяка поведенческа промяна, която обаче е Промяна в поведението конкретно на тяхното дете, е повод за внимание.

Фил Фишър, професор по психология в университета в Орегон, споделя от своя страна, че дори тези знаци не са непременно червени знамена, но те са промени, които родителите трябва да наблюдават и по – скоро да търсят отговор на въпроса:

Добро ли е бедствието за децата ми, какво им се случва?

 

 

Защото всичко всъщност зависи както от вида на бедствието, но и много повече дали те - децата имат достатъчно подкрепа, за да се справят с него.

Нат Кендъл-Тейлър, главен изпълнителен директор в Института FrameWorks и старши сътрудник в Центъра за развитие на детето в Харвардския университет, каза, че хората обикновено мислят за бедствието по два начина: Или децата са „нечупливи“ - невъзможно устойчиви - или неблагоприятните преживявания ги увреждат непоправимо.

Има различни класове стрес, казва той, а резултатите за детето зависят от вида стрес, който то изпитва.

  • Положителният стрес е лек, изтласква ви от зоната ви на комфорт, което води до растеж и развитие. Това може да е полагане на труден тест или създаване на нова връзка със сигурен, но все още непознат човек.
  • Поносим стрес е, когато се случват лоши неща, но това се случва в присъствието на буферна, подкрепяща връзка, като тази, която детето има с родител например.
  • Токсичният стрес е тежък по своята сила и хроничен по продължителност и се случва без тази буферна връзка. Това е видът стрес, който може да навреди на развитието на всеки един човек.

"Важно е да се знае, че ключовата променлива или посредник е буферът", каза той.

Колко трябва да се притеснявам от използването на екраните – телефони, лаптопи, таблети от децата ми?

 

 

Ако има нещо, за което родителите могат да се откажат от вината си, експертите казват, че е това. Проучване на изследователския център на Pew това лято установи, че над 71% от родителите в САЩ с деца под 12 години са загрижени, че детето им прекарва твърде много време пред екран.

Притеснявате ли се от времето пред екрана на вашето дете?

Американската академия по педиатрия препоръчва да не се използва екран за деца под 18 месеца (извън видео чата при нужда за срещи), един час дневно занимание пред екран за деца от 2 до 5 години и постоянни ограничения за деца на 6 и повече години.

Сега децата се учат виртуално и в много случаи екраните са станали де факто новите детегледачки. Това не е идеално в никакъв случай, казват експертите, но е реалност, към която трябва да създадем новите си правила.

Колко влияе моето благосъстоянието върху детето ми?

 

 

Благосъстоянието на родителя, здравето му, общото му състояние и позитивност е пряко свързано с детето. Експертите подчертават, че най-добрият буфер на детето по време на пандемията е подкрепящ родител, който независимо от обстоятелствата – външни и преживявани вътрешни – дава на детето постоянно усещане за сигурност и защитеност.

Но да останеш психически добре може да бъде особено трудно сред толкова много стресови фактори, а финансовите затруднения увеличават допълнително тежестта. Фишър, който е и директор на Бързата оценка на въздействието на пандемията върху  Проект RAPID-EC, който изучава ефекта от пандемията върху деца на 5-годишна възраст, описва в проучването, че са  събрани данни за висока родителска  депресия и тревожност при семейства с по – ниски доходи и тези стресови фактори директно влияят върху способността на родителя да бъде адекватен в грижата за децата, в тези домове децата дори и малки преживяват ефектите на пандемията косвено през родителското страдание особено остро.

Проучванията по проекта RAPID показват, че родителите на малки деца изпитват стрес, финансови затруднения и загубват естествените си способности за емоционална подкрепа. Тъй като данните на проекта са последователно наблюдавани, той показва верижна реакция. Когато едно семейство е стресирано да посрещне основни нужди, следващата седмица при изследването те съобщават за повече емоционален дистрес, а седмицата след това идват с оплаквания за увеличаване на емоционалния дистрес и на детето си.

„Няма съмнение, че ако не можете да си купите храна или не можете да платите наема си, ще изпитвате стрес, който ще бъде токсичен за децата ви. Това е напълно разбираемо.“, каза Фишър.

И тогава как мога да реагирам на детето си по спокоен и любящ начин, когато съм толкова стресиран като родител?

Въпросът е толкова важен, но той подсказва сам и онази емоционална чувствителност, която е от първостепенно значение за родителите и техните деца в този труден път. Стресираните родители могат да бъдат отдалечени и разсеяни, тъжни или уплашени, но децата се нуждаят от емоционална и физическа близост. И тук - комуникацията е ключова!

 

 

 

Говоренето изгражда мозъка на малките деца. Това също е добър начин да помогнете на детето си то да разбере защо в някакви моменти може да бъдете разочаровани или раздразнителни, или да бързате, или да бъдете съкрушени и дори уплашени". Използвайте например онзи личен момент на  времето за лягане и си позволете да поговорите открито с да детето си, понякога дори да се извините, ако този ден сте бил твърде напрегнат, невнимателен, тревожен. Изкажете съжалението си, бъдете открит и честен, споделете чувства и присъединете детето към това, което се случва у дома на език, разбираем за него. Това не просто успокоява детето, но изгражда и стабилна връзка помежду ви във времена на всеобща криза.

Пандемията причинява ли на детето ми трайна вреда за времето напред?

Според  интервюираните  експерти, ако детето не изпитва токсичен стрес, много по - вероятно ще се възстанови добре и нещо повече дори - може да изгради устойчивост, която да му служи в дългосрочен план при всички по – големи кризи, които така или иначе са част от нашият живот.

Независимо от предизвикателствата, детето като млад физически и психически организъм има всички „инструменти“ да се справи и преодолее без последици за бъдещето си ударите на пандемията. Важно е обаче, то да има до себе си устойчивата фигура на родител, който макар и затруднен – остава отворен за общуване, споделяне, обменяне на обич, вяра и кураж. Защото това е начинът за растеж на всеки – и на децата, и на възрастните.

 

 

 

 

 

Текстът е професионално редактиран и адаптиран за български условия от специалистите в отделните раздели на сайта, източник: Alia E. Dastagir and Alia Wong, USA TODAY
 

 

 

 

 


Последни албуми

Виж всички

Партньори