Как да го използвам (вместо отрицателно внимание) за промяна на поведението

Когато децата се държат лошо, естествено е родителите и възпитателите да искат да ги поправят, като посочват - понякога не твърде спокойно - какво правят погрешно. Въпреки че това може да изглежда като проява на здрав разум, всъщност може да се обърне точно в обратната посока на възприемане.

Експерти по психично здраве са установили, че да се даде на децата положително, а не отрицателно внимание е много по-ефективно за промяна на поведението. Изследванията показват, че похвалата за поведение, което искате да насърчите, дава повече резултати, отколкото да викате или се гневите на неща, които искате децата да спрат да правят.

И така, какво имаме предвид под положително внимание? И как се случва съсредоточаването върху положителното вместо върху отрицателното, което е много различно от това да „погледнем от другата страна“ и да оставим децата да се държат лошо?

Какво е положително внимание?

Лесно е да се реагира грубо, когато децата правят нещо, което не би трябвало или пък изобщо не реагират, когато правят това, което очакваме от тях. Положителното внимание изисква смяна на обектива, при което призоваваме децата за добро поведение и игнорираме (поне в момента) не толкова доброто, на което ставаме свидетели. С прости думи – представяме се, че не обръщаме внимание на актуалното, което се случва пред очите ни и което явно е нередно, а акцентираме вниманието и нашето, и това на детето на друго негово поведение, което е достойно за похвала и пример.

Идеята е, че за децата родителското внимание е толкова важно, че каквото и да е тяхното поведение, на което обръщаме внимание – то  ще се увеличи, дори ако им казваме да спрат. Защото вниманието ни към това в момента е много силно.

По същество, вместо да ги „насърчаваме“ за това, което правят неправилно, ние искаме да насочим децата да правят нещата правилно. Това е проста промяна, но такава, която противоречи на векове изграждани и практикувани родителските норми и е необходима малко практика, преди да стане втора природа на всеки родител.

Как да приложим положително внимание?

И така, как изглежда това на практика? Положителното внимание може да приеме много форми, включително словесна похвала, прегръдки, целувки или награди. Може да изглежда различно като вид за тригодишно дете, отколкото за тийнейджър, но основната идея е винаги една и съща.

Ключът, обяснява Линдзи Гербер, PsyD, клиничен психолог от Института за детско съзнание, е да изразите възможно по най-описателен и конкретен начин вашата похвала, така че децата да знаят точно конкретно  какво поведение трябва да възпроизведат. Експертите понякога наричат това  „етикетирана похвала“.

И веднага пример. Вместо да казвате „Страхотна работа!“ или „Обичам как правиш това“, опитайте се да опишете точно какво прави детето ви добре. Например можете да кажете „Обичам как споделяш твоите пастели със своя брат или сестра, толкова си грижовен“ или „Страхотно е, че завърши домашното си, преди да поискаш да използваш таблета си. Сам се организираш прекрасно“. Независимо от възрастта им, уведомяването на децата, че оценявате постъпките им, ще ги накара да се чувстват добре, значими и успешни и когато чуват точно за какво ги хвалят, ще има по-голяма вероятност да го повтарят и формират цялостно добро поведение в бъдеще.

Но какво да кажем за лошото поведение?

Това е частта, която може да е най-предизвикателната. Ако едно дете устойчиво се държи по начин, който не е безопасен за себе си или за другите, тогава трябва да се намеси възрастен. В такъв случай направете всичко възможно да игнорирате актуалното поведение, проявете твърдост и не се поддавайте на манипулиране,  изчакайте да престане въпросната негативна проява, (която поради липса на внимание скоро ще затихне), след което осигурете положително внимание върху нещо съвсем различно. Експертите по детско поведение наричат това „активно игнориране“. Оттегляйки вниманието си в момента, вие изпращате безсловесно съобщение на детето, че конкретната му проява не е начинът то да получи това, което иска, нито пък вашето лично внимание и време. Вие засилвате допълнително това съобщение, веднага щом го видите да се успокои и му споделяте за друго негово поведение, което подкрепяте силно.

Това, че пренебрегвате дадено поведение в момента, не означава, че не обръщате внимание на детето си; точно обратното. „Когато виждате подобно поведение, което искате да намалите, наистина не е моментът да общувате с детето си.“ - казва д-р Гербер -  „Време е да поемете дълбоко въздух, да го отбележите за себе си, може би внимателно да се опитате да го пренасочите към нещо друго или щом трябва - активно да го игнорирате.“

Пренасочването на вниманието на детето от „лошата“ проява може да бъде най – различно  - от въпроса дали иска лека закуска в момента до посочването на нещо забавно, което предстои в семейния календар. По-късно, когато нещата се успокоят, можете да се върнете към проявата, за да поговорите за това, което вие цените в детето като положителни умения.

Положително внимание в действие

Как работи модела на позитивното внимание в трудна ситуация? Нека вземем сценарий, който всеки родител ще изпита в даден момент: вашето дете се хвърля в истерия на касата за плащане в хранителния магазин, защото иска бонбон. Купуването на бонбона вероятно ще спре истериката бързо, но също така ще гарантира, че поведението ще се повтори и следващ път. Преговорите (можеш да си вземеш сокче, когато се приберем у дома) обещават да имат същия ефект.

Много родители се чувстват неудобно в публичното пространство и смятат, че не трябва да правят шоу, като проявяват твърдост с детето си. Ако обаче практикувате положително внимание, бихте игнорирали истериката пред публика по - бързо. Веднага след като детето се успокои, това е моментът да се даде положително внимание и похвала. "Наистина се гордея с теб, че се успокои и разбираш, че това не е нещо, което не бихме могли да направим в момента. Но ето какво друго интересно ще направим."

Когато се върнете у дома и нещата са по-малко емоционални, тогава можете да се обърнете към проблема. Д-р Гербер казва да използвате много „приемане“, когато говорите с детето си за тази конфликтна ситуация. Например, казвайки „Видях в магазина, че ти беше много трудно, когато ти казах, че не можеш да получиш бонбоните. Когато кажа „не“ на нещо, това означава, че не можем да го получим в този момент. Така че следващия път, когато се случи подобно нещо – хайде да решим заедно какво можем да направим? Как мислиш, че можем да се справим по-добре и да сме доволни и двамата? ”

С всичко това вие открито признавате и отразявате емоционалното преживяване,  желанията на детето си и нуждите му в този момент, а също така потвърждавате своите очаквания и своите граници и приоритети като родител. Подобно взаимодействие също помага на децата да решават проблеми чрез моделиране на цялото си поведение и увеличава тяхната свобода на действие и собственост върху постъпките им.

Важно е да се отбележи, че пренебрегването на детето - истерик няма да го спре веднага. Всъщност д-р Гербер казва на родителите да внимават за „изблика на изчезването“ – казано с други думи - ще се влоши, преди да се подобри. Означава, че интензивността на истерията може да се увеличи, преди да изчезне, да спре напълно, а също така може да отнеме няколко пъти игнориране, преди да спре окончателно.

Какво да направите, ако негативното поведението не спира?

Ако все пак въпреки опитите ви продължавате да виждате поведения, които не приемате и се опитвате да потушите, тогава д-р Гербер казва, че е време да се консултирате със специалист по психично здраве, за да създадете индивидуален план за действие за вас и вашето дете. Нещо като диаграма на поведението може да бъде много ефективно, особено ако наградата е положителното внимание. Ако крайната цел е твърде предизвикателна за детето, за да започне да се променя в посоката, която вие искате, можете да я разбиете на по-малки, по-лесно управляеми цели, които могат да помогнат да се проправи път за постигане на желания краен резултат за доброто и на двете страни.

Понякога всичко, от което се нуждае един тийнейджър, за да промени поведението си, е малко признателност. Тийнейджърите са погълнати от собствената си природа, но това не означава, че тийнейджърът не се интересува от това как вие се чувствате. Ако за вас е важно да вечеряте семейно, без телефони, кажете го. „Наистина много означаваше за мен, когато онзи ден ядохме всички заедно. Беше толкова хубаво, че нямахме телефони или отвличане на вниманието, това ме накара да се почувствам така, сякаш наистина се чувахме и сме истински заедно“.

Създаване на по-силна връзка

Преминаването към модел на положително внимание изисква търпение и практика от страна на родителя. Понякога може да се върнете назад в постигнатото и да загубите хладнокръвие и това е добре, нормално е. Ние всички  сме само хора. Ако това се случи, превърнете го в учебен момент за вас и детето, като се извините открито, изразите собствените си разочарования и говорите за това, което можете да направите различно следващия път. Д-р Гербер казва, че специалиста по психично здраве, с който се консултирате, може да бъде подкрепа и за вас самите като родители в тази нелека ситуация на израстване.

Друго нещо, което може да бъде полезно в дългосрочен план, е да отделите дори само 10 минути на ден за лично време между вас и детето ви . През това време родителят може да обърне на детето си неделимо внимание, занимавайки се с дейност, която им харесва - да играят заедно на карти, да редят пъзел, да правят изкуство или да отидат някъде само двамата с детето. „Много важно е  да включим това ежедневно в семейния график и да сме сигурни, че обръщаме внимание на децата си по положителен начин“, казва д-р Гербер. „Защото, ако те не получават това внимание, ще го търсят по друг начин и на други места“.

В крайна сметка, освен адресирането на поведението, използването на положително внимание помага да се създаде и по-силна връзка с детето ви. „И това, което знаем за психичното здраве на децата като цяло - добавя д-р Гербер - е, че да имаш стабилна, здравословна, положителна връзка с всеки възрастен - независимо дали е родител, баба, дядо или някой от общността - е цялостен защитен фактор срещу други психични разстройства или симптоми. "

Текстът е професионално редактиран и адаптиран за български условия от специалистите в отделните раздели на сайта, източник: https://childmind.org/