Разбиране на дислексията

Познайте признаците и научете как да помогнете на децата с най-често срещаните увреждания при учене

Децата се учат и развиват със свое собствено темпо, а четенето не се различава от другите умения. Обичайно е децата да намират четенето за предизвикателство в един или друг момент от своето израстване. Но ако обучението по четене се превърне в непрекъсната борба, която оставя детето да изостава от връстниците си, възможно е то да има учебно разстройство, известно още като дислексия.

Какво е дислексия?

Дислексията най-често се свързва с проблеми с ученето на четене. Това засяга способността на детето да разпознава и манипулира знаците и звуците в езика. Децата с дислексия трудно могат да декодират нови думи или да ги разбият на управляеми парчета, които след това могат да звучат смислено. Това създава затруднения с четенето, писането и изписването. Те могат да компенсират това чрез запаметяване на думи, но ще имат проблеми с разпознаването на нови думи и може да забавят извличането на значения дори и на познатите вече.

Дислексията не е отражение на интелигентността на детето - всъщност тя се определя като пропаст между способностите и постиженията на ученика. Някои младежи с дислексия са в състояние да подражават на връстниците си с допълнителни усилия поне през първите няколко класа. Но до третия клас или до момента, когато трябва да могат да четат бързо и свободно, за да се справят с работата си, те вече се сблъскват с проблеми.

С помощта на стратегии за компенсиране на слабостта им в декодирането, учениците с дислексия могат да се научат да четат и да се развиват в академичен план.

Колко често се среща дислексията?

Смята се, че 80 до 90 процента от децата с обучителни разстройства имат именно дислексия. Д-р Сали Шайвиц, съдиректор на Йейлския център за дислексия и творчество, отбелязва, че много деца остават недиагностицирани, тъй като трудностите им в училище са неправилно приписани на интелигентността, нивото на усилие или факторите на околната среда.

Въпреки че експертите казваха, че дислексията се среща по-често при момчетата, отколкото при момичетата, настоящите изследвания показват, че тя засяга еднакво и момчетата, и момичетата.

Признаци на дислексия

Млад човек с дислексия може да проявява:

Изразени трудности с изучаването, свързването при четене дори на прости срички

Има забавяне на говора

Има проблеми със следването на указанията

Повтаря или пропуска кратки думи като и, пък, но…

Трудно е да разбере и научи „ляво“ от „дясно“

В училище децата с дислексия е вероятно да:

Затрудняват се да произнасят нови думи

Липса на плавност при четене в сравнение с други деца на тяхната възраст

Трудност при четене на обратни букви и цифри

Трудно си правят бележки и преписват думи от дъската

Преживяват трудности с римуване, свързване на звуци с букви и последователност и подреждане на звуци

Спъват се и изпитват трудности при изписването дори на често срещани думи

Избягват да четат на глас пред съученици

Бързо стават уморени или разочаровани от четенето

Дислексията засяга и деца извън училище. Децата с дислексия също могат:

Трудно да декодират лога и знаци

Преживяват трудности, когато се опитвате да ги научите на правилата на игрите

Имате затруднения при проследяването на многоетапните указания

Особено предизвикателно е да научат друг език

Да станат невероятно разочаровани от трудностите си, което може да повлияе на настроението и общата им емоционалната стабилност

Социални и емоционални аспекти на дислексията

Дислексията засяга много повече области от живота на детето освен четенето. „Човек с дислексия, който има трудности при намирането на думи, може да има проблеми с изразителния си език в общността си“, казва Скот Бешилко, изпълнителен директор на Подготвителното училище Уинстън, което е специализирано в обучението на деца с обучителни разстройства. „Това има социално въздействие, в допълнение към затрудненията с четенето и писането, което кара тези деца да чувстват себе си не достатъчно добри.“

Децата с дислексия - особено тези, които тепърва ще бъдат диагностицирани - често страдат от ниско самочувствие, защото се притесняват, че нещо не е наред с тях и често са обвинени, че не се опитват достатъчно, за да се научат да четат. „Голяма част от работата ни с деца с дислексия е да им помогнем да преоткрият, че са умни и способни колкото и останалите деца - отбелязва Бешилко - защото те са престанали да вярват в себе си.“

Как се диагностицира дислексията?

Ако детето ви не отговаря на очакванията за четене, като родители можете да помолите училищния екип или специални професионалисти по детско психично здраве - психолог, невропсихолог, специалист по четене, логопед, логопед, образователен оценител или училищен психолог - да извършат оценка и споделят резултатите с вас. Оценката ще тества интелектуалния капацитет и уменията на четене на вашето дете, за да се види дали има разлика в постиженията. Също така трябва да се изключат други потенциални причини като фактори на околната среда или увреждане на слуха. Резултатите от професионалната диагностика може много да ви помогне и в случаи, когато на детето е необходимо да се предложат допълнителни терапевтични и обучителни услуги, от които то се нуждае.

След това училището трябва да направи препоръки за това как те могат да подкрепят вашето дете и да увеличат максимално неговото обучение.

Кога трябва да се направи оценка на дете?

Дислексията може да започне да се разкрива в ранна възраст и има оценки в предучилищна възраст, които разглеждат осъзнаването на детето за звуците, които съставляват думи и способността му за извличане на думи. Въпреки това д-р Матю Крюгер, директор на Центъра за обучение и развитие към Института за детско съзнание предлага да се изчака, докато децата навършат поне шест години и са получени резултати от някакви официални инструкции за обучение в четене.

Но д-р Шайвиц отбелязва, че веднага щом се появи пропаст между интелигентността и уменията за четене - и доказателствата показват, че това може да се види в първи клас - е добра идея да се потърси помощ. Училищата понякога насърчават родителите да изчакат до трети клас, за да видят дали детето им наистина се нуждае от намеса, но д-р Шайвиц твърди, че по-ранната намеса е особено важна не само за да помогне на децата да наваксат в ученето, но и за да засилят така крехкия им образ, който е повреден чрез продължаваща борба в училище и сравненията им с връстници.

Как да помогнем на деца с дислексия

Диагнозата на дислексия не означава, че детето ви никога няма да се научи да чете. Д-р Кругер казва, че има редица програми, които могат да помогнат и включват следните функции:

Мултисензорна инструкция за умения за декодиране

Повторение и преглед на уменията

Интензивност на интервенцията – интензивна извънкласна индивидуална работа с детето

Малка групова или индивидуална инструкция

Преподаване на умения за декодиране

Преподаване на стратегии за разбиране, за да се помогне на децата да извлекат смисъл от това, което четат

Програмите за четене, които са показани за подпомагане на деца с дислексия, включват:

Методът на Уилсън

Подходът на Ортън-Гилингъм

Предотвратяване на академичния неуспех (PAF)

Програмата Lindamood-Bell

RAVE-O

Д-р Кругер посочва, че традиционното обучение в училище може действително да има обратен ефект за дете с дислексия, особено ако това не е положително преживяване. Вместо това д-р Кругер подчертава, че един от най-важните начини да се помогне на децата с дислексия е да им се помогне да четат, като ова може да стане отчасти чрез празнуване дори на малки победи и постижения, като същевременно се фокусира по-малко върху коригирането на техните грешки.

Други начини за подкрепа на дете с дислексия

Един от най-добрите начини да подкрепите дете с дислексия - или всяко дете, което се бори с трудности в развитието си - е да насърчавате онези дейности, които то харесва и в които се чувства добре, независимо дали това е музика, присъединяване към спортен екип или нещо друго, което помага да се изгради неговата увереност.

За да се укрепи самочувствието на детето, че дислексията не е маркер за интелигентност, може да бъде полезно да му се дават примери на известни хора с дислексия, които са станали много успешни - като Упи Голдбърг и Стивън Спилбърг например.

Други неща, които могат да помогнат на детето ви с дислексия, включват:

Слушането на аудио книги като алтернатива на четенето

Писане на компютър или таблет, вместо да пише с молив на лист

Приложения, които могат да направят обучението забавно, като превърнат декодирането в атрактивна игра

Използване на линийка, за да помогне на децата да четат по права линия, което може да им помогне да се фокусират върху знаците

Емоционална подкрепа

Дислексията може да доведе до разочарование, смущение, избягване на контакти и ниско самочувствие в резултат на трудности при изпълнение на задачи, които изглеждат съвсем естествени за другите.

Някои неща, с които можете да помогнете на децата включват:

Обсъдете специфичните предизвикателства, произтичащи от дислексията, отворете разговор за конкретните трудности, които изпитва детето и му обяснете именно признаците на дислексията.

Признайте усилията му и отпразнувайте упоритата му работа, дори ако все още има грешки: „Знам колко трудно беше това четене на домашната работа. Толкова съм горд с теб. "

Помогнете му да разпознае силните си страни, които са в други области от живота му: „Онзи вечер показа толкова страхотни спортни умения и работа в екип във футболния мач и това беше страхотен гол, който вкара!“

Водете активна и осъзната борба с негативния саморазговор. Ако детето ви започне да казва неща от рода на: „Просто съм глупав, това е. От мен нищо не става!“, не го пренебрегвайте. Вместо това, използвайте идеите тук или потърсете специалист по детско психично здраве. Той ще помогне както на детето ви, така и на вас да общувате и помагате на детето си да расте и се развива успешно и сигурно в себе си.