Децата, които изглеждат заклещени в негативното си настроение, може да се нуждаят от помощ,

за да се върнат към старото си добро общо благоразположение

Тъй като пандемията продължава по някакъв начин да ограничава живота ни, едно нещо, за което трябва да внимаваме е депресията както при децата, така и при възрастните.

Потиснатото чувство, в това време на отменени дейности и социално дистанциране, е неизбежно и повечето от нас се борят да останат позитивни. Но депресията е нещо повече от чувство на тъга или усещане за лоши дни. Дете, което изглежда затънало в негативно настроение - чувства се безнадеждно и не може да се радва на нищо - може да има депресия и може да се нуждае от помощ, за да се изправи отново.

Депресията е разстройство, което най-често започва в юношеството, но може да се появи при деца в по-ранна възраст. Децата, които имат анамнеза за депресия, са особено изложени на риск по време на предизвикателства като пандемията, но в такива моменти са застрашени и деца и младежи, които никога не са имали депресивни преживявания.

Марк Рейнеке, доктор по медицина, клиничен психолог, очертава три стъпки, които родителите трябва да предприемат, за да предпазят от депресия децата си.

Бъдете наясно с признаците на депресия

Депресията може лесно да бъде пропусната, особено при тийнейджърите, тъй като юношите често са в негативно настроение. Но с тъгата и раздразнителността, широко разпространени по време на тази криза на възрастта, признаците на истинската депресия могат да бъдат още по-лесни за пренебрегване от членовете на семейството. По същия начин самите деца и тийнейджърите, които се борят с подобни трудни състояния, може да не разпознаят собствените си симптоми за това, което се случва.

Симптомите на депресия включват:

• Необичайна тъга или раздразнителност, продължаваща дори при промяна на обстоятелствата
• Загуба на интерес към дейности, на които някога сме се радвали
• Намалено чувство на очакване
• Промени в телесното тегло
• Промени в моделите на сън
• Мудност
• Груба самооценка  („Грозна съм. Не съм добра. Никога няма да се сприятеля.“)
• Чувство за безполезност, безнадеждност
• Мисли или опити за самоубийство

Ако няколко от тези симптоми са налице поне две седмици, те могат да предполагат депресия. „Ако ги видите при детето си, обърнете внимание - съветва д-р Райнеке - ако се задържат, вземете мерки.“

Когато всички се борят с емоционалните, физически и социални трудности по време на пандемията, може да е трудно да различите дете, което просто се чувства раздразнително или разочаровано от дете, което изпада в депресия. Знаците са - казва Рейчъл Бусман, PsyD, клиничен психолог в Института за детско съзнание -  постоянство във времето и тежест. „Ако днес е тук симптома, но утре детето е добре, това не е причина за безпокойство“ - обяснява тя  - „Онова, което е по-притеснително, е, когато потиснатото, променено състояние на детето ви продължава. Затова е важно да бъдете нащрек за комплексни промени в съня, настроението, апетита и общата ангажираност на детето ви, които стават устойчиви във времето. "

Помогнете на децата да се чувстват комфортно като говорят за чувствата си

Второто нещо, което родителите могат да направят - съветва д-р Райнеке -  е да насърчават семейна среда, в която децата се чувстват комфортно да споделят своите мисли и чувства.

Намерете време да седнете и да изследвате как се справят с живота децата ви. Може да се нуждаят от малко подканване. С толкова много случки и промени по света, по-големите деца може да се притесняват, че чувствата им не са важни, а по-малките деца може да нямат думите, за да обяснят какво чувстват. Намерете време и, ако е възможно, място, където няма вероятност да бъдете прекъсвани, за да се чувстват всички спокойно и сигурни.

Ако детето ви изпитва чувство на тъга или депресия, отделете време, за да поговорите защо това се случва. За него е лесно да каже „вирусът е виновен“ и да спре дотук. Но насърчаването на детето ви да бъде конкретно може да даде и на двама ви по-голяма представа за случващото се и как можете да помогнете. Например: Вашето дете бори ли се със скуката у дома или от страда от загубата на редовните си забавни дейности навън? Страда и се разочарова от отменени събития? От чувството, че сте изолирани от приятели? От притеснения за бъдещето или опасения, че те или някой, когото обичат, може да се разболее или дори да умре?

„Много често депресираните деца и тийнейджъри, както  и възрастните, имат негативни мисли за себе си, живота си, отношенията си и бъдещето си -  отбелязва д-р Райнеке - Те се чувстват безнадеждни, безпомощни и обезсърчени. Вслушайте се в тези мисли. Помогнете на децата да си изяснят какво им е на ума и как се чувстват. "

Когато децата споделят, потвърдете и приемете чувствата, като ги слушате без преценка и без да се опитвате да ги „поправите“. Уведомете ги, че ги чувате (без задължително да се съгласявате с това, което казват) и сте готови за подкрепа тук и за тях. Например „Чувам това. Това звучи наистина трудно. Обичам те и съжалявам, че се чувстваш толкова тъжен. "

Предприемете стъпки, за да ангажирате депресираното си дете

Ако се притеснявате, че детето ви влиза в депресия, не изпадайте в паника. Има неща, с които можете да помогнете. Насърчаването им да правят промени в начина, по който мислят и управляват чувствата си, може да помогне на децата за премахване на сериозната депресия, преди още тя да се задълбочи. Започнете, като помогнете на детето си:

Останете активни. Насърчавайте децата да се занимават с дейности, които ще им създават чувство за постижение, удоволствие, забавление или социална връзка всеки ден. Правенето на нещо за другите може да повдигне настроението. Самата физическа активност помага за защита срещу (а понякога е и лечение) депресия.

Запазете усещане за перспектива. Хората, които изпитват депресия, често преувеличават проблемите или отсяват положителните събития и преживявания. Помогнете на детето си да избягва да преувеличава или да се обсебва колко лоши са нещата в момента. Като родители помагайте да моделирате умение в децата си да гледат позитивно в предстоящото, като избягвате това, което специалистите наричат „катастрофално мислене“ – обсебване на мисленето  върху възможно най-лошите резултати.

Приемайте несигурността и неяснотата. Това са несигурни времена. Няма гаранции за това кога пандемията ще приключи, какво точно предстои, така че е важно да приемем тази реалност на неяснота. Практикуваните на различни физически и духовни упражнения като йога например, в условия на пандемия могат да помогнат на детето ви да приеме несигурността на момента и да го балансират.

Провокирайте негативните мисли. Фокусирането върху изкривени или нереалистични модели на мислене може да допринесе за депресия и преживяване на  болезнени чувства. Например, детето ви може да си мисли, че тази пандемия ще продължи вечно и никога повече няма да види приятелите си. Помогнете му да обмисли фактите с вас, да ги погледнете и обсъдите и заедно да видите какви, кои неща биха могли да се направят, за да се чувства то междувременно по-свързано с приятелите, докато отмине ситуацията?

Правете планове. Работете заедно, за да измислите планове или дейности, които ще помогнат на децата да се чувстват по-ангажирани. Например: Ако посещаването на онлайн танцов клас би им помогнало да получат така необходимите упражнения, започнете като потърсите класове онлайн и направете място у дома за специално пространство за упражненията. Или ако им липсва да бъдат социални, насърчете ги да създадат група за книги на FaceTime или Viber. Актът на изготвяне на планове, изпълнение на забавни задачи и измисляне на стратегии може да накара децата да се чувстват по-малко безпомощни и безнадеждни.

Поставете нови цели. Когато сте загубили нещо ценно в живота си, както всички ние напоследък, помага да намерите нещо, което да го замени. Помогнете на децата си да си поставят нови цели. Ако ваканционните пътувания не изглеждат реалистични засега, върху какво да се съсредоточат за предстоящото лято? Какво ново умение могат да научат сега, което ще им бъде от полза, когато тази ситуация приключи? Какво могат да направят в полза на другите?

Съсредоточете се върху благодарността. Насърчете децата да изброяват и размишляват всеки ден за неща, за които се чувстват благодарни и за хора, на които дължат благодарност. Как могат да изразят тази благодарност те?

Как да потърсите лечение

Ако детето ви продължава да проявява симптоми на депресия, важно е да потърсите професионална помощ. Говорете с педиатъра на детето си или лекар от първичната помощ, за да получите препоръка за специалист по психично здраве или се свържете директно със специалист по психично здраве.

Много клиницисти започнаха да провеждат с  пациентите онлайн  консултации, а психотерапията онлайн също се оказа ефективна.

В това стресиращо време наблюдението на вашето психично благополучие е толкова важно, колкото и да сте нащрек за нуждите на децата си. Всички огромни изисквания свързани с  вашето ангажирано време, работата ви, осигуряването на семейството и децата, могат чувствително да компрометират вашето психично състояние като родител. Вашето настроение се отразява на цялото ви семейство и директно на децата - и професионалната помощ, ако имате нужда от такава - е от решаващо значение за устойчивостта, от която се нуждаете всички у дома, за да преминете през тази криза. 

Текстът е професионално редактиран и адаптиран за български условия от специалистите в отделните раздели на сайта, източник: https://childmind.org/