Когато едното дете е болно, другите деца в семейството също се нуждаят от наблюдение и подкрепа

Когато едно дете в семейството се бори с физически, емоционални или поведенчески проблеми, това засяга цялото семейство. За родителите грижите за детето в беда могат да станат много поглъщащи и да пропуснат, че братята и сестрите също се нуждаят от подкрепа. Дете, което не е болно, което изглежда се справя добре или поне се държи така, сякаш се справя добре - всъщност може и дълбоко да страда.

Ето няколко начина, по които братята и сестрите на болното дете в семейството също  могат да бъдат засегнати и нещата, които можете да направите, за да им помогнете да преживеят кризата в семейството.

Поведение на безпокойство

Другите деца в семейството са най-засегнати, когато болното дете е с психиатрично разстройство или разстройство на развитието с  чести изблици - драматични сривове или ярости и агресия към други членове на семейството, или пък е с физическо заболяване, което също е съпроводено с явни кризи и болезнени пристъпи.

„Естествено е да бъдете разстроени, когато болното ви дете има криза или истерия - тези неща са разстройващи и за родителите - отбелязва Манди Силвърман, клиничен психолог от Института за детско съзнание. - Но братята и сестрите също могат да се почувстват много съкрушени  - каза д-р Силвърман,  -  Понякога дори могат да се чувстват несигурни. "

Хроничните чувства на гняв, разочарование , безпокойство, тотална несигурност могат да бъдат сериозни за братята и сестрите - казва Джил Емануеле, клиничен психолог от Института за детско съзнание. - Тези деца са изложени на риск от други психични проблеми като депресия или психотравма, особено ако има агресия от страна на болното дете или реален риск за живота му.“

Подкрепяща система за братя и сестри

Децата в семейство, което е под стрес поради болно дете в семейството, се нуждаят от система за подкрепа, към която да се обърнат, когато се чувстват съкрушени. Това може да бъде близък доверен приятел, а може да е седмична среща с псхотерапевт. Може да отнеме известно време на детето да развие близки отношения с този „съюзник“, но ключовото е да има изградена структура, към която то да може да се обърне, когато има въпроси, проблеми или притеснения, свързани със случващото се у дома.

Хвалете позитивното

Д-р Емануеле препоръчва децата да получават похвала и внимание за положителни поведения, за да противодействат на натрупаното напрежение.

Също така родителите може да помогнат на децата да се отдалечат от ситуацията у дома като ги ангажират с дейности извън семейството. „Добре е децата да си вземат почивка“ -  казва д-р Силвърман.

Специалното внимание, което родителите е нужно да отделят на останалите деца в семейството, е жизнено важно за цялото им развитие и здраве. Отделете си определен времеви епизод от деня и го отдавайте изцяло на другите си деца. Може да са само 10 минути, но това са 10 минути на абсолютно лично време и внимание.

Стрес и тревожност

Друго нещо, с което братята и сестрите се борят, е притеснението и дори страхът им за здравето и бъдещето на болният им брат или сестра. Понякога здравите деца насочват тревогите си към себе си и се самодиагностицират с подобни на болното дете симптоми. „Децата ще започнат да появяват симптоми, които нямат, или ще започнат да се държат по нетипичен за тях начин“ - казва д-р Емануеле.

Важно е родителите да следят за тези признаци и да не ги пропускат. Те са знаци, че тревогата на здравото им дете е особено завишена, че усещането им за опасност е всеобхватно и несигурността им се крепи на нереални представи. Разговорът за „откритите симптоми“ е неотложен, той трябва да разясни на детето същността на страданието на неговият брат или сестра и съответно да успокои тревогата, че състоянието е заразно или се предава семейно. Този разговор неименуемо ще отвори и други трудни теми и ако родителите не се чувстват подготвени, по – добре е да срещнат детето с психолог, който ще му помогне да премине здравословно през това.

Твърде голяма отговорност

Понякога проблемите около болното дете изискват от другите деца в семейството да се държат като по-възрастни от възрастта си. Те могат да станат помощници на родителите си в грижите за детето с проблеми. Или просто да чувстват, че трябва да са перфектни, тъй като родителите им имат и без това толкова много трудности.

Синът на Лонг, докато не е диагностициран и не се лекува от биполярно разстройство, изпадал в жестоки кризи. „Всички братя и сестри бяха обучени да отидат на безопасно място като колата например и да заключат вратата, докато епизодът отмине. Това беше особено трудно за най-големия ми син - казва тя.  - Трябваше да порасне много по-бързо от нормалното. Трябваше да бъде по-отговорен, да бъде този, който да се увери, че най-малките са в безопасност, както и да ми помага на мен, когато беше необходимо. “

Бъди проактивен

Родителите трябва да започнат да се притесняват, ако видят, че поведението на здравото им дете се променя драстично. Ако дете, което редовно спи през нощта, започне да се събужда многократно, ако има внезапна промяна в апетита, ако дете, което обича да играе определена игра, изгуби внезапно интерес към нея, ако приказливо дете спре да бъбри, ако оценките на детето спаднат - това са всички причини за внимание.

Ефективните начини за проактивност на родителите включват проверка в училище, за да се види как се справя детето и молба към учителите да внимават за промяна в поведението. Родителите трябва да водят открит диалог с децата си, за техните нужди, чувства, за това, което преживяват, за онова, за което мечтаят.

Може би най-важното нещо, които родителят може да направи, каза д-р Силвърман, е да следва инстинкта си. „Дръжте очите и ушите си отворени и ако чувствате като родител, че нещо е особено тревожно, е важно да се консултирате със специалист по психично здраве за допълнителен скрининг и подкрепа.“

Полагайте грижи за себе си

Най-важното е родителите да се грижат за себе си. Да, точно така! Това означава да отделите време за основни си нужди: упражнения, сън, храна и време за покой. „Ако стигнете до точката, в която не можете да се грижите за себе си, защото болното дете заема всичкото ви време и енергия – вие губите контрол над грижата за цялото семейство и всеки един отделен член от него, може дори да се окаже, че вие имате нужда от медицинска грижа във време, когато близките ви разчитат на вас“ -  казва д-р Емануеле.

Родителите страдат и от чувство на вина, защото се притесняват дали постъпват правилно, безпокойството ги поглъща. Много родители в такива периоди споделят, че най – голяма помощ са получили от посещението си при специалист по психично здраве, който да им възвърне здравословният фокус, да ги успокои, „заземи“, да ги балансира. Затова е важен изводът: грижете се за себе си, родители, за да можете да вършите най-добрата работа, която можете за своите деца.

Текстът е професионално редактиран и адаптиран за български условия от специалистите в отделните раздели на сайта, източник: https://childmind.org/