Виж албума
ПРОГРАМА АРТОН - силата на групата
Творчески проекти, включващи групова работа – общо музикално изпълнение или групова картина, колаж, скулптура – са полезни с това, че помагат при...
ПРОГРАМА АРТОН - основания за терапия
В провеждането на Програма АРТОН нашият екип от онкопсихолози, арт терапевти и музикотерапевти развива процеса на детското творчество като процес на самопознание, възможност детето да види като през огледало своята същност, мястото си в живота и ролята си за собственото изцеление. Творчеството е вътрешния порив на всеки от нас да живее, да се развива, да се радва, да е щастлив. Арт терапията ни дава възможност да възвърнем импулса за творчество като форма за откриване на посланията, скрити в нашата душа. В сесиите провеждани от екипите ни не се търси краен продукт, а щастието на децата пациенти в самия процес на творене. Лечението през творчество не се превръща в цел, а в потребност за още вглеждане през формите на различните изкуства. Арт терапията в нашите сесии помага на децата да си позволяват мислене „извън формата”, да развиват въображението си, способността си да се учудват и да се радват, своята спонтанност. В работата си използваме изкуството, за да дадем ход на чувствата си като начин да се разтушим, да се позабавляваме и така – да видим себе си.
Арт терапията прилагана от екипите ни е модел на релаксираща терапия, провокираща креативността заложена у всяко дете и способна да го укрепи, както емоционално, така и физически. В нашата клинична практика арт - терапията включва творчески занимания на пациентите с изобразително изкуство, моделиране с глина, апликация, декорация, музика. В ситуацията на застрашаваща живота болест арт терапията се явява формата, носеща успокоение, умиротворение, пречистване и мобилизация за справяне. Детето пациент преоткрива себе си, научава се да си помага в борбата с болката, с появата на депресия или с трудностите в междуличностните отношения. Намира начини да преосмисли по пътя на одухотвореното съзидание пътя и борбата си, да насочи съществото си в позитивната посока на излекуването. 
С дългогодишната си клинична работа ние сигнификантно отчитаме, че арт терапията може да осъществи контрол върху определени болестни симптоми, емоции и други затруднения по време на лечебния процес и да помогне за по-бързото възстановяване на пациентите както на психично, така и на соматично ниво.
Преживяването на психо-емоционална травма се превръща в център на личността на детето, спомените, чувствата, мислите. Травмиращото събитие има силата да въздейства и дори конструира идентичността на страдащата личност. Представянето или дори загатването на травматичното събитие в „продуктите” на въображението може да достигне до много по – дълбоки нива на значимост, отколкото в едно просто рецитиране на „фактите” в стандартна разговорна терапия. Веднъж щом изкуствата получат достъп до терапевтичното пространство, вече не е възможно да останем в буквалното пространство на реалността. Вместо да се разглежда като дефект в терапевтичния процес, именно тази необходима трансформация във въображаемата реалност се явява основно нейно достойнство за нашата практика. Творенето не възпроизвежда буквално събитието, причинило страдание, а трансформира и променя фактите чрез въображението, отделя детето от реалността на случващото се, дистанцира погледа му, оттам и усещанията. По този начин ние заедно с него се освобождаваме от хватката на травматичната случка и имаме възможност за първи път да я видим наистина.
В нашата практика се случва деца с онкологични заболявания да разкриват в арт сесиите поведение, което в по-голяма или в по-малка степен, представлява ригидни механични движения на тялото, които може да се сбъркат със стереотипно поведение. При разработването на арт терапевтични интервенции, които отразяват този край на поведенческия спектър, терапевтът по Програма АРТОН има предвид, че тези „стереотипии” може да имат намаляваща напрежението функция за децата, подложени на дълъг и стресиращ лечебен процес и изолация. Стереотипията тук често може да се разглежда като форма на саморегулативно поведение, която дава форма на хомеостатична регулация. Методите на интервенция в тези случаи изискват 
внимателно обмисляне от страна на специалиста, тъй като свръхстимулацията може да причини голям дистрес на вече травмираното дете. В работата си ние открихме и директен паралел между стереотипното поведение и използването на схематичното рисуване или създаване на повтарящи се творчески елементи от травмираното дете. Промяната в обстановката, включително в предлагания художествен инструментариум, може да промени афекта на живостта, преживяван от децата, докато представят своето ригидно поведение, да го смекчи, разсее, трансформира.
В сесиите по Програма АРТОН основно място е заложено на творческата игра, която осигурява многообразие и възможности да се изследва немислимото или онова, за което детето си забранява да говори и дори мисли. Преживяването на емоционално страдание, характерно за нашите условия и работа, е съпроводено с усещане за ограничения на ситуацията и чувство за собствена, индивидуална неспособност на всяко дете пациент. Творчеството с арт терапевт в индивидуални или групови сесии по Програма АРТОН улеснява появата и завършването на художествената творба, което от своя страна носи катарзисното усещане за спокойствие и свобода на всеки пациент, поел пътя на собственото си изцеление и развитие.
