Виж албума
ПРОГРАМА АРТОН - силата на групата
Творчески проекти, включващи групова работа – общо музикално изпълнение или групова картина, колаж, скулптура – са полезни с това, че помагат при...
ПРОГРАМА АРТОН - загряващи упражнения и спонтанно рисуване
.JPG)
Преди да започне същинската арт терапевтична сесия по Програма АРТОН, важна част от нейната структура са подготвителните или „загряващи” упражнения. Те не са въведени от арт терапевта изкуствено в средата, а са подадени на децата като форма на игра, възможност за отпускане, дистанциране от актуалното болнично ежедневие, първоначални творчески опити, начин децата да се усетят и опознаят като работеща група. „Загрявката” помага на по – притеснителните или на тези, които за пръв път се включват в сесиите. Тази практика помага да се схване посланието, че в арт терапията не е важно до каква степен човек умее да рисува. Важно е изразяването на мисли и чувства. Бързите творчески упражнения (обикновено по пет до десет минути) са чудесен преход към същинската тема на сесията, за подпомагане на груповия процес, за подкрепа на отделната личност.
Започва спонтанното рисуване, което позволява на децата да изразят проблеми, чувства, страхове, желания или безпокойства, по един незастрашаващ начин в комфортната обстановка на арт групата. Тук се рисува с моливи, пастели. Така децата общуват както вербално, но така вече и чрез символи и образи. Именно тези непосредствени образи служат като средства, които улесняват комуникацията, израстването и прозренията.
Феномена на любопитството при децата в тази част на сесиите е водеща сила в откриването на нови модели на изразяване през изкуството. Това е феномен, който явно наблюдаваме при децата, които вземат спонтанни творчески решения, израз на дълбоко лично преживяне за всяко от тях.
Едно преживяване на тежък дистрес, каквото е поставянето на животозастрашаваща диагноза и провеждането на дълготрайно и агресивно лечение с дълъг болничен престой, е белязано от ограниченията на ситуацията и от индивидуалната неспособност на пациента. Въпреки това, при ориентираното към творчеството децентриране се случва ефективно преживяване на налични възможности и дори на постижение в рамките на ограничените ресурси. Преживяването в процес на творене може да се разгледа като преживяване на справяне или на „отваряне на път” от ограничената ситуация към устойчивост. Резултатът от приключването на сесията винаги има въздействие върху всекидневната реалност на пациента. Това е необходимо, дори и когато понякога в сесиите крайният творчески резултат е трудно уловим. В такива случаи е необходимо да намерим начин да направим преход към следващата сесия, в която ще доразвием и приключим започната творба. Към края на сесиите по Програма АРТОН питаме за конкретни идеи, прозрения на детето за реализация на проекта му, за значението му и стойността му като форма на подкрепящо психиката му средство, отваряме обща дискусия върху готовите творби и процеса довел до тяхното създаване. Арт терапевтът се съсредоточава върху всички аспекти на изразяването на детето и се опитва не само да ги разбере, но и да му даде обратна връзка. Отговорите на терапевта на подобни изразявания са насочени към подпомагането на детето да намери облик или форма на смисъла, който го вълнува, да отвори пътя за изказ – избран и доверен от детето. Говорейки така с децата за споделеното творческо време отваряме пътя към следващата сесия, която детето вече с нетърпение очаква.
