ПРОГРАМА АРТОН - живопис като терапия

Живописта предоставя на пациентите спонтанен, пластичен метод за изобразяване на мисли и преживявания. Рисуването с бои не е толкова структурирано, както с молив или пастел и дава на пациентите възможността да смесват цветовете и да експериментират творчески. Боите, особено водните бои, позволяват децата да се движат по – свободно и да  поемат рискове с цветовете и дизайна. Именно поемането на творчески рискове може да е първата стъпка към отварянето им в други сфери от живота. В сесиите по Програма АРТОН децата биват насърчавани от арт терапевта да експериментират и да изследват създаването на палитри от цветове, да са смели в смесването на боите и търсенето на нови варианти, което прави личността смела и в други инициативи в ежедневието, способна на промени и нови избори в живота.

Едно травматично преживяване като поставяне на диагнозата и последващото лечение, е съпроводено с ограничения във възприятията в актуалната ситуация, както и с индивидуална неспособност. В ориентираната към изкуство работа по време на процеса на възстановяване съществува емоционално преживяване на придобиване на усещане за лично справяне и на постижение на детето в рамките на ограничените ресурси. Подпомагането на проявата на подобно преживяване зависи от базисните методологични умения на арт терапевта. Именно той дава възможност на пациента, дори и още да не се е докосвал до изкуството и има усещането, че не е талантлив, да се ангажира с някакъв вид творческа дейност и през нея да получи удовлетворение. В подобни ситуации терапевта е обучен да разбира ролята на ограничените ресурси в обособената рамка каквато е болничната реалност, за да могат пациентите да постигнат спокойствие и красота.

Творчеството придвижва пациента към създаване на творба или към вид ритуална игра в изкуството. За да постигнем това по най – ефективния за детето начин, трябва да отчитаме нивото на неговите умения и да намерим културно релевантни прояви на изкуството, които да са най – подходящи за пациента според тематичната ситуация. Под „културно релевантни” прояви имаме предвид, че творчеството на детето трябва да е форма на изкуство, свързано с неговата лична културна среда, специфична и винаги съобразена от арт терапевта.

Картини с бои, изработените скулптури и символни обекти представляват прозорци към сакралното, към света на приказното от детския свят. Вместо да пази изпълнената с фантазии рисунка в чекмеджето, пациентът винаги е насърчаван да „поддържа” диалог с нея като я закачи на стената или на шкафчето до болничното си легло. Така „свързвайки се” с нея ежедневно, той захранва потребностите си в този труден етап от живота си, дава си сила и вдъхновение за нови творчески изяви и победи от всяко естество.

В интерактивната арт терапия ние до голяма степен се фокусираме върху виталните афекти, идващи от различните форми на конкретните художествени материали – различните видове бои като маслени, акрилни, акварелни. Разширяването на преживяванията от художествените материали и различните според вида им техники за рисуване, разширява обхвата на виталните афекти, които децата преживяват и способността им да развият сензитивност както към материалите, така и към своите чувства. По този начин, вкарвайки децата в нови сфери на преживяване, ние им  предлагаме нови възможности да развият чрез натрупващия се опит сензитивност към създаването на репрезентации, символи, живи и колоритни образи и преживявания. Така арт терапевтите по Програма АРТОН работят като посредници на промяната в себеусещането на децата, използвайки изкуствата и приложимите методи на арт терапията.

 

 

 

 


Последни албуми

Виж всички

Партньори