Децата се учат да четат с различен темп и е нормално да се затрудняват в даден момент. Но ако детето ви изглежда особено разстроено от четенето и писането за продължителен период от време, има вероятност то да има обучително разстройство, наречено дислексия.

Какво е дислексия?

Дислексията може да се опише най-добре като неочаквана трудност при ученето на четене. Децата с дислексия се затрудняват с фонологията или разпознаването и манипулирането на звуците в езика. Дислексията засяга способността на детето да декодира думи - да ги разбива на съставни звуци или фонеми и след това да създава нови думи. Това затруднява разпознаването на думи, възпроизвеждане на думи, четенето, писането и правописа.

Резултатът е несъответствие между способности и постижения - дете, което се затруднява с четенето, въпреки че има интелигентност да бъде много добър читател. Детето с дислексия не страда от понижена интелигентност и не е задължително да се проваля в училище, тъй като някои деца с дислексия полагат много повече усилия от своите връстници и така са в състояние да поддържат нивото си поне в първите няколко класа. Често обаче им става невъзможно да се справят около трети клас, когато се очаква да могат да четат свободно - бързо, лесно и автоматично. Въпреки че те могат да се научат да четат и да компенсират слабостта при четене по други начини, децата не надрастват дислексията.

Колко често се среща дислексията?

Д-р Сали Шайвиц, съдиректор на Йейлския център за дислексия и творчество, изчислява, че 80 до 90 процента от децата, които имат някакви обучителни разстройства, имат именно дислексия. Много деца с дислексия остават недиагностицирани, твърди тя, а неуспехът в училище, който се отдава на фактори от околната среда или интелигентност, често е недиагностицирана дислексия. Експертите смятаха, че дислексията е по-честа при момчетата, отколкото при момичетата, но съвременните изследвания показват, че тя засяга еднакво и момичетата, и момчетата.

Признаци на дислексия

Малко дете с дислексия може да:

• Има проблеми с изучаването на прости рими
• Забавя речта
• Трудно следва указанията
• Има затруднения с кратки думи; повтаряне или пропускане на думи като“ и“, „но“
• Има проблеми с разграничаването на ляво от дясно

В училище децата с дислексия вероятно ще:

• Изпитват значителни затруднения при ученето на четене, включително проблеми с озвучаването на нови думи и преброяването на броя на сричките в думите
• Продължават да обръщат местата на букви и цифри при четене, след като повечето деца спрат да правят това около 8-годишна възраст
• Затрудняват се с водене на бележки и преписване на думи от дъската
• Имат затруднения при римуване, свързване на звуци с букви и последователност и подреждане на звуци
• Имат проблеми с правилното изписване на дори познати думи
• Липсва плавно четене, продължават да да четат бавно, когато другите деца ускоряват напред
• Избягват да четат на глас в клас
• Показват признаци на явна умора от четене при големи усилия

Въздействието на дислексията не спира, когато училището приключи. Разстройството може да засегне функционирането на децата извън училище. Децата с дислексия също могат да:

• Имат проблеми с разбирането на лога и знаци
• Затрудняват се да научат правилата на игрите
• Затрудняват се да запомнят многоетапни указания
• Имат проблеми с познаването на часовника
• Особено трудно учат нов език
• Имат емоционални изблици в резултат на разочарование

Социални и емоционални въздействия на дислексията

Въпреки че сме склонни да мислим за дислексията като разстройство на четенето, тя оказва влияние върху социалните и комуникативни умения на детето. Тъй като може да попречи на възможността за бързо възпроизвеждане на думи, дислексията може да попречи на способността на детето да взаимодейства с връстниците си по типичен начин и да реагира адекватно в социалните ситуации. „Човек с дислексия, който има трудности при намирането на думи, може да има проблеми с изразителния си език“, обяснява Скот Безсилко, изпълнителен директор на подготвителното училище Уинстън, което е специализирано в обучението на деца с обучителни разстройства. „Дислексията има своето социално въздействие, в допълнение към затрудненията с четенето и писането, защото кара детето да се чувства неадекватно и неспособно в компанията на другите.“

Децата, които са с дислексия, поне докато не бъдат диагностицирани, често се разочароват и се срамуват от неспособността си да се научат да четат и от намека на другите, че са мързеливи или глупави. „Голяма част от работата ни с деца с дислексия е да им помогнем да преоткрият качествата си и това, че са умни и способни“, отбелязва Бешилко, „защото те са престанали да вярват в себе си.“

Как се диагностицира дислексията?

Дислексията се диагностицира чрез оценка, която определя дефицита в способността за четене и изключва други възможни причини за дефицита, като например проблеми със слуха, социални или когнитивни фактори. Обикновено децата трябва да изчакат, докато навършат училищна възраст, за да получат точна оценка.

Ако се притеснявате, че детето ви не отговаря на критериите за умения за четене, можете да поискате от училищния психолог да направи оценка и след това да прегледа резултатите с вас. Оценката ще измери интелектуалния капацитет и уменията на четенето на вашето дете, за да определи дали има разлика в постиженията.

Ако детето ви падне под средното ниво на умения като декодиране, разбиране, разпознаване на думи, възпроизвеждане на думи и плавно четене, от училището трябва да препоръчат план за подпомагане на тези умения.

Ако не сте доволни от оценката, можете да потърсите частна оценка от психолог, невропсихолог, специалист по четене, логопед, езиков терапевт или друг училищен психолог. Професионалистът, който прави оценката, трябва да ви предостави доклад, който обяснява резултатите и дава конкретни препоръки за вашето дете. Тази външна оценка може да се използва, за да се обърнете с нея към училището за подкрепа на вашето дете.

Може ли учителят на детето ви да помогне?

Учителите могат да бъдат ценни източници на информация за това колко добре детето ви напредва в четенето, отбелязва д-р Матю Крюгер, директор на Центъра за обучение и развитие в Института за детско съзнание. Учителите са запознати с критериите и очакванията за всяка възраст и може да имат резултати от тестове, които подчертават проблемите на детето. Но дори учителите, които разпознават изоставането в уменията за четене, може да не са склонни да споделят тази информация с родителите. Учителите често са фокусирани върху решаването на проблеми с четенето, но идентифицирането или диагностицирането на състояние като дислексия е извън обхвата на тяхното обучение. Следователно, в много условия дори им е официално забранено да предлагат на родителите своя оценка или диагноза за дислексия.

Д-р Крюгер също така отбелязва, че ако детето не отговаря на критериите, родителите трябва да преценят колко голяма подкрепа има за четене и у дома: Колко често четете на детето си и с него? Има ли налични книги, които отговарят на неговото ниво на четене? Четенето третира ли се като забавна и важна част от семейния ви живот?

Кога трябва да се направи оценка на дете?

Някои признаци на дислексия са очевидни при децата в предучилищна възраст. Оценките в предучилищна възраст могат да се фокусират върху фонологичното осъзнаване и възпроизвеждане на думи. Въпреки това д-р Крюгер препоръчва да се изчака, докато децата навършат около шест години, за да се проведе оценка. Ако в този момент едно дете все още се мъчи да разпознае рими, често срещани буквени групи или прости думи, то трябва да бъде обследвано.

Типична практика е, когато децата се затрудняват в първи или втори клас, да се казва на родителите, че не е необходима намеса до трети клас, когато вече се очаква те свободно да четат. Но д-р Shaywitz посочва изследване, което показва, че за децата, които са с дислексия, разликата между интелигентността и способността за четене е ясна още в първи клас и колкото по-скоро децата получат помощ за затрудненията си, толкова по-лесно за тях е да наваксат разликата с връстниците. Д-р Шайвиц твърди, че диагнозата, която идентифицира силните и слабите страни на детето, може да бъде голям тласък за неговия образ, тъй като в първи клас децата вече се сравняват със своите връстници и се притесняват, че нещо не е наред с тях. Диагнозата също отваря вратата за бърза и ефективна помощ, която да промени постиженията на детето.

Как да помогнем на деца с дислексия

За щастие съществуват мерки, подкрепени с доказателства, които да помогнат на децата с дислексия да подобрят своите умения за четене. Програма, подходяща за дете с дислексия, може да включва тези помощни техники, казва д-р Кругер:

• Мултисензорни инструкции в умения за декодиране
• Повторение и преглед на уменията
• Интензивност на намесата – повече индивидуална работа с детето и извън клас
• Преподаване на фонологични умения
• Работа в малка група или индивидуални инструкции
•  Обучение на фонологични знаци
• Преподаване на стратегии за разбиране и способност да извличат смисъл от това, което четат

Д-р Крюгер добавя, че важна част от подпомагането на деца с дислексия е намирането на начини да се намали дискомфортът им при четене и да се направи учението за четене приятно, а не унизително занимание. Това означава да сведете до минимум времето, което отделяте за поправяне и критика на детето, а да увеличите насърчаването дори на малки печалби.

Какво не помага? Опростеното обучение в конвенционален учебен център, който не е фокусиран върху отстраняване или изграждане на липсващи умения, може да даде обратен ефект върху детето, ако е неприятно преживяване. Практикуването на четене помага на типичните читатели да се подобрят, но може да е източник на сериозен дистрес за читателите с дислексия. „Ако детето мрази преживения си негативен опит от четене, това няма да ни помага“, отбелязва д-р Крюгер.

Други начини за подкрепа на дете с дислексия

Всяко дете, което се затруднява с четенето, е особено важно да бъде насърчавано в неща, в които се справя и се радва, за да се чувства уверено. Това може да бъде спорт, театър, изкуство, наука, дебатен екип или нещо друго, което го кара да се чувства добро и успешно в нещо. Споделянето на истории за успешни личности с дислексия също може да помогне да се засили вярата на детето, че проблемът му няма нищо общо с интелигентността.

Поддържащите инструменти и технологиите могат да помогнат на детето ви да се ориентира в проблеми:

• Аудио книгите могат да бъдат чудесна алтернатива на четенето
• Писането на компютър или таблет, вместо да пише с ръка
• Приложения, които могат да помогнат да се забавлява с ученето, превръщайки фонологичното осъзнаване в игра

Емоционална подкрепа

Подобно на повечето обучителни затруднения, дислексията често има своите скрити последици. Ако детето ви има дислексия, може да се почувства разочаровано или смутено, ако бъде помолено например да чете на глас в присъствието на други ученици. Но проблемите често могат да надхвърлят училището. Въздействието на дислексията върху ежедневните дейности - игра на настолни игри, следване на указания или дори разпознаване на часовника - може да накарат децата да се чувстват неспособни и да се затварят в себе си.

Помощта на детето ви да разбере своето обучително разстройство може да му даде инструментите, от които се нуждае, за да управлява дислексията си - както образователно, така и емоционално.

• Говорете с детето за трудностите, които може да причини дислексията, и бъдете конкретни: „Знаеш, че ти е трудно да четеш знаци или да преписваш бележки от дъската? Това е дислексия. "
• Признайте усилията му и го хвалете за упоритата работа - дори ако резултатите не са перфектни: „Разбирам колко предизвикателна беше тази задача за четене. Толкова се гордея с това колко много си работил по въпроса. "
• Помогнете на детето си да определи своите конкретни силни страни: „Тази рисунка на  нашето семейство имаше толкова ярки цветове и детайли. Ти си сте страхотен художник. "
• Борете се с негативните самообвинения: Ако детето ви започне да казва неща като „Просто съм глупав“, не го пренебрегвайте! Реагирайте веднага като подкрепите детето и покажете силните му страни и усилията му да се справи.