Независимо дали загубата е баба и дядо, родител, брат, сестра, съученик или дори любим домашен любимец, процесът на скърбене може да е изключително труден и всяко дете ще скърби по свой начин. Родители и педагози, които се чудят как могат да помогнат, ще намерят много отговори на своите въпроси в това ръководство, което е събрало съвети на няколко експерти в областта на детската и юношеската скръб. Ще намерите съвети, разделени на различни възрасти и преживявания, както и информация за това какво да кажете, кой трябва да го каже, за какво да внимавате и как точно да помогнете.

След загубата

Всички ние се справяме със смъртта и мъката по различен начин. Ако имате няколко деца, може да откриете, че те изразяват чувствата си по изненадващо различни начини. Това може да се свежда както до особеностите на личността, така и до възрастта на развитие.

Факт е, че децата скърбят по различен начин от възрастните. Малките деца може дори да не разбират какво означава смърт или че хората, които са умрели, няма да се върнат. От друга страна, те могат да се притесняват, че са направили нещо, което да причини смъртта – загубата на въпросният човек. Може да не изглеждат твърде загрижени от събититето или дори да преминат от плач в един момент в желание да играят в следващия моменнт. Също така е нормално детето да се ядосва на починалия. С напредването на възрастта децата започват все повече да разбират факта на смъртта, но винаги ще се нуждаят от помощ от родителите си и други лица, за да се справят със загубата.

Да знаеш какво да кажеш и как да подкрепяш децата през това време не е лесно. Вероятно и вие скърбите и се опитвате да се справите със собствените си емоции. Въпреки че не можете да предпазите децата от загубата и болката, която тя може да причини, вие можете да играете важна роля, като им помагате да се чувстват сигурни и да се справят по възможно най-здравословния начин.

Кой трябва да каже на детето?

Ако е възможно човекът, който съобщава тъжната новина, трябва да бъде най-близкият до детето, дори ако този човек е родител, който също скърби. Нормално е, ако човекът, който споделя новината, е тъжен или плаче, но той не трябва да бъде толкова съкрушен, че да няма контрол над емоциите си, защото това би тревожило детето още повече във и без това страшната и трудна ситуация. Ако скърбящият родител е твърде разстроен, за да предаде новината донякъде спокойно, то тогава новината трябва да се съобщи от следващия най – близък човек на детето.

Какво да кажа и как да го кажа?

Няма идеално време за съобщаване на новината за смъртта, така че децата трябва да бъдат уведомени възможно най-скоро, в рамките на разумното според ситуацията. Изчакайте до края на учебния ден, ако това са само няколко часа. Основното съображение е, че не искате детето ви да чуе новината неочаквано от друг източник или да се окаже в ситуацията да срещне пред себе си куп възрастни, които стоят наоколо и плачат, което може да бъде много стресиращо за него.

Внимавайте къде ще проведете разговора. Искате да кажете на детето си за смъртта някъде, където то може да се почувства свободно да изрази каквато и реакция да има, а това вероятно няма да бъде обществено място. Може да имате импулса да намалите удара, като споделите новините докато правите или сте на приятно място, например като му купите сладолед. Но знайте, че лакомството няма да направи новината по-малко тъжна или трудна за детето. Не търсете допълнителни „позитивни стимули“, които да смекчат преживяването. Няма как да прогнозирате реакцията на детето, а и факта на загубата е толкова всеобхватен, че нищо не може да разсее или разфокусира вниманието.

Опитайте се да използвате пряк език и бъдете готови да дадете кратко обяснение как или защо е настъпила смъртта, защото децата ще бъдат любопитни. Не е нужно обаче да навлизате в много подробности. С децата искате да започнете с минималното количество информация и след това да добавите още само въз основа на зададените от тях въпроси. Говорете по спокоен и състрадателен начин и най-добре е обясненията да бъдат по-кратки, по-прости и по-директни.

Указания, които трябва да имате предвид

Думите, които избирате, ще варират в зависимост от възрастта и етапа на развитие на детето, но експертите са единодушни, че независимо от възрастта на детето има определени насоки за всички, към които трябва да се придържате.

Следвайте техния ход. Видовете въпроси и притеснения, които децата имат, могат да бъдат много различни от тези на възрастните. Предоставянето на твърде много информация обаче може да ги смаже. Много по-добре е да ги оставите те да задават сами въпроси и след това да отговаряте по най-подходящ за развитието им начин. Не се изненадвайте, ако малките деца са най-вече загрижени за себе си. Просто това е естественото им поведение.

Насърчавайте децата да изразяват чувствата си. Не се опитвайте да „защитите“ децата, като скривате собствената си тъга. Те неизменно ще знаят, че нещо не е наред, но виждайки ви така, ще се почувстват сами и объркани. Скриването на собствената ви скръб също може да накара децата да почувстват, че тъгата, която изпитват, е лоша и неуместна, защото вие не я изразявате. Все пак, опитайте се да не си позволявате децата да ви виждат в най-разстроените ви моменти, тъй като тогава те могат да се почувстват несигурни и да се притесняват за вас, което прави драматичните събития повече от колкото могат да носят.

Не използвайте евфемизми. Избягвайте фрази като „отлетя“, „изчезна“, „загубихме го“. Децата са склонни да бъдат много буквални и този вид размит език ги кара да бъдат притеснени, уплашени и често объркани. Или обратно, това може да ги накара да вярват, че починалият ще се върне и че смъртта не е постоянна.

Поддържайте нормалната рутина у дома, доколкото е възможно. Мъката отнема време, но децата се нуждаят от сигурността на редовните семейни ритуали, усещайки така, че животът продължава и те са защитени.

Запомнете човека, който е починал. Спомнянето е част от скръбта и част от лечението. Това може да се случва толкова просто като например споделянето на спомени за починалия или споменаването на името му в разговори, така че детето ви да знае, че не е табу да се говори и да се помни човек, който е починал. Важно е да държите и снимки наоколо.

Съвети при смърт на домашен любимец

За много деца, особено малки деца, смъртта на семеен домашен любимец може да означава загуба на приятел за цял живот. Това може да е и първата лична среща на детето ви със смъртта. Бъдете открити и честни относно инцидента, ако смъртта се случи неочаквано. Ако вашият домашен любимец страда от заболяване, което изисква то да бъде евтаназирано, уверете детето си, че вашият ветеринарен лекар е направил всичко възможно, но вашият домашен любимец е бил твърде болен, за да се възстанови. Избягвайте потенциално неясни и объркващи фрази като „спи“. Децата, на които са казали, че домашният любимец е „приспан”, могат да развият страх от заспиване.

Съвети при смърт на член на семейството

Смърт на баба, дядо или друг роднина

Смъртта на баба и дядо често е първата среща на детето с човешка смърт и скръб. Ако децата ви са загубили баба и дядо, можете да обясните, че повечето хора не умират, докато не станат много стари, за да успокоите всички страхове, които изпитват, че вие ​​или те може да е следващият, който ще умре. Ако роднината, която е починала, е по-млад човек като леля или чичо, обяснете, че е имал заболяване (или злополука).

Смърт на родител

Това е много по-трудно и травмиращо събитие за дете на всяка възраст за разбиране и справяне. Останалият родител вероятно ще бъде много разстроен и това, че показва мъката си е нормално. Но изберете време, когато смятате, че можете да споделяте новините, без да се чувствате извън контрол на емоциите си. Обяснете смъртта с подходящи за развитието на детето ви думи и се уверете, че то е разбрало, че ще бъде обгрижвано и защитено. В случай на смърт на родител, независимо от възрастта на детето, професионалното консултиране винаги е добра идея.

Смъртно болен родител

Ако сте родител, подгответе детето си с достъпна и простичка информация за състоянието на болният родител. Не спестявайте истината, че болестта е много тежка, целта е бавно и внимателно внасяне на яснота, която ще помогне да се приеме приближаващият най – тежък момент. Децата не бива да бъдат изненадвани изведнъж, защото травмата едновременно от загубата и от неочакваността на събитието могат да причинят шок. Ако е възможно, планирайте редовно тихо четене, игра на карти или просто разговор с болния родител, така че детето да не прекъсва връзката си и да остане с добри спомени за това как са прекарали времето си заедно в края на живота на родителя му.

Ако сте учител или съветник в училището на детето, знайте, че в този момент то може да се нуждае от повече подкрепа и гъвкавост от ваша страна. Важно е също да не се променят естествените очаквания към детето като ученик, защото това запазва нормалността на живота, кара го да се чувства по-сигурно, а и така отдъхва от притесненията у дома. Поддържайте връзка със семейството на детето и уведомете близките, ако отчетете промени в поведението и евентуални допълнителни нужди за подкрепа.

Смърт на брат или сестра

Много е страшно и неочаквано, когато децата умират, независимо дали това става при инцидент или поради болест. При малките деца такава загуба често поражда въпроси дали те също са в опасност. Родителите, които страдат от загубата на дете, са неутешими в скръбта си, а в същото време е важно да успокоият останалите си деца, че са в безопасност. Нормално е в такава ситуации, ако сте родител, вие също да потърсите помощ от специалист по психично здраве. От вас и вашата устойчивост зависи както вашето съвземане и възстановяване, така и това на децата ви. След като сте достатъчно стабилни, за да разговаряте, оставете децата си да ви задават въпроси и давайте информацията, от която се нуждаят. Позволявайте им да скърбят както те чувстват процеса, което може да трае месеци. Не се колебайте да привлечете допълнителни възрастни помощници в процеса като баба и дядо, леля или приятел за подкрепа. Консултирайте се със специалист за хода на адаптация и възстановяване на цялото ви семейство.

Съвети при травматична смърт като самоубийство или предозиране

За травматична смърт е особено трудно да се говори, но децата ще бъдат любопитни как е починал техният близък и не трябва да избягвате да давате информация. Опитайте се да говорите с децата по подходящ за развитието им начин, без да ги претоварвате.  С възрастта на децата можете да започнете да давате повече информация. Ако любимият човек  е починал от предозиране с наркотици, можете да обясните, че болестта е била пристрастяване, което е накарало този човек да иска повече вещество, отколкото е било полезно за него. За тийнейджърите вече разговорът е съвсем откровен за тежестта и опасността, до което е довела тази зависимост на близкият ви. Можете да им кажете дори какво е конкретното вещество и да ги уверите, че наличието на тази зависимост не е направило любимият човек лош.  Ако до този момент още не се е случило, можете да отворите разговор за пристрастяването, психологичните и физически проблеми, които го съпровождат. За някои деца е важно да се уточни, че  наличието на роднина, който се бори със зависимостта, не означава непременно, че и друг в семейството ще има същият проблем.

Ако любимият човек е починал вследствие на самоубийство, може да обясните на по-малките деца, че е имал психични проблеми, което е страдание в мозъка, и то е причинило смъртт. За по-големите деца споделяйте повече информация, ако те я поискат, но избягвайте да споделяте тревожни подробности. Уверете децата, че останалите им близки са здрави и ще се грижат за тях.

Очаквайте децата да обработват тази преживяна смърт в продължение на много години, тъй като разбирането им за нея се променя с възрастта. Справянето с такава трудна и травматична загуба много често изисква помощта на професионалист.

Кой друг трябва да бъде информиран? 

Хората, с които детето ви прекарва времето си, трябва да знаят за настъпилата тежка загуба. Със сигурност трябва да бъдат уведомени учители, училищни съветници, треньори, директори на програми след училище и други членове на разширеното семейство. Важно е да имате предвид, че можете да кажете на персонала в училището да наглеждат вашето дете за евентуална промяна в понедението, а ако смъртта е значителна - като загубата на родител или брат или сестра – наблюдението и грижата може да продължат и година. Ако детето ви е по-малко, трябва да кажете за загубата на родителите на приятелите му.

Какво ще стане, ако детето ви е в колеж, университет или учи на далеко от дома?

Ако човекът, който е починал, е някой значителен в семейството ви, експертите препоръчват да предадете новината лично. В случаите, когато това не е възможно, повечето училища имат установен протокол за действие в такива случаи. Ако детето все още не е достатъчно голямо, от училището/колежът могат да осигурят човек, който да придружи детето ви, докато вие споделяте новините по телефона. Уверете се, че до него има подкрепящи приятели, които могат да го придружат до здравния център, ако е необходимо, да му помогнат да опакова багажа си, за да се прибере у дома за погребението, а и просто да стоят до него, за да не остава само.

Добре ли е да дадете време на детето да остане само?

Това зависи донякъде от конкретното дете и от възрастта на детето. Малките деца влизат и излизат в режим на скърбене динамично, така че е добре да ги оставите да играят сами в стаята, стига да останете наблизо, за да ги утешавате при нужда. Дръжте вратите отворени  известно време, за да можете да ги наблюдавате.

За тийнейджърите след съобщаване на новината със сигурност е подходящо време за уединение, ако те сами го поискат. И както при тийнейджърите, така и при по-малките деца винаги задавайте отворени въпроси като „Какво мислиш?“ или „Как се чувстваш?“.  Кажете им, че знаете, че възстановяването ще отнеме време и ги уведомете, че винаги могат да се върнат при вас с въпроси или просто да поговорите заедно за любимия човек, който е починал.

Решение „за“ присъствие или „не“ на погребението

Погребенията са важна част от процеса на скърбене и начин за сбогуване с починалия. Що се отнася до това дали едно дете трябва да присъства на погребението на любим човек, няма верен или грешен отговор. Детето никога не трябва да бъде принуждавано да присъства на погребение. Ако то посочи, че иска да отиде, тогава трябва да бъде подготвено и подкрепено да го направи. Ако детето е малко, планирайте да го оставите при любима близка или детегледачка или някой, на когото детето се доверява и се чувства спокойно.

Не забравяйте да подготвите детето си за това, което ще види, когато това му е за първи път. Уведомете го, че хората може да са облечени в тъмни цветове и че ще са много тъжни, а някои може да плачат и по - силно. Обяснете ритуала, смисъла му и други важни подробности, които вие счетете за необходими.

Какво да очаквате с деца на възраст 2-4 год.

На тази възраст децата нямат истинско разбиране за смъртта и обикновено не са в състояние да обработят нейната трайност. Те са много ориентирани към настоящето и не разбират, че смъртта означава „завинаги“. Могат да ви задават едни и същи въпроси отново и отново. Бъдете търпеливи, последователни и успокояващи. Дете, което скърби, може да има поредица от кратки, но интензивни въпроси.

• Възможни прояви на скръб: Регресия към по-ранно поведение като смучене на палеца и изпускане по малка нужда в леглото, проблеми със съня, раздразнителност, объркване.
• Как можете да помогнете: Осигурете честни, преки, кратки отговори на техните въпроси и давайте много успокоение и обич. Запазване на последователната рутина също е полезна. На тази възраст играта е техният изход от скръбта.

Какво да очаквате с деца на възраст 4-7 год.

Децата на тази възраст все още могат да възприемат смъртта като обратима. Те могат да направят неточни заключения, че са част от причините за смъртта - нещо, наречено „магическо мислене“. Склонни са да задават много конкретни въпроси: „Как точно той умря?“ "Какво ще стане с него сега?"

• Възможни прояви на скръб: Кошмари, регресия към по-ранното поведение, промени в съня и храненето, силови игри, опит да влезе в ролята на починалия.
• Как можете да помогнете: Насърчете изразяването на чувствата на детето чрез физически обекти (предмети, снимки на починалия), както и чрез символична игра (рисуване и истории) и говорене за починалия човек.

Какво да очаквате с деца на възраст 7-13 год.

На тази възраст мисленето на децата е узряло и те са по-логични. Може все пак да искат да възприемат смъртта като нещо, което е обратимо, но започват да разбират, че тя е окончателна.

Децата в училищна възраст са склонни да задават конкретни въпроси и имат желание за подробности. Те могат да бъдат загрижени за това как другите реагират на смъртта. Те искат да знаят какъв е „правилният“ начин да се държат в тази ситуация и започват да имат способността да тъгуват и да разбират траура в другите. Въпреки по-логичното си мислене, те могат да се уплашат от болести и наранявания, защото не разбират напълно механизмите, чрез които хората умират. Децата могат също така да бъдат притеснени защо някой е умрял, особено ако това нарушава техните логически принципи за добро и зло. И при двете обстоятелства се опитайте да помогнете на децата да разработят обяснение за смъртта, което им е логично. Когато порастнат, те могат да започнат да разбират загубата по по-сложен начин.

• Възможни прояви на скръб: Регресия, училищни проблеми, отдръпване от приятели и игра, промени в съня и хранителните навици, акцентирани грижи за собственото си тяло и здраве, мисли за собствената си смърт.
• Как можете да помогнете: Насърчавайте изразяването на чувствата, независимо какви са те. Обяснете опциите и дайте възможност за избор около ходенето на погребение и помени. Не избягвайте да говорите за смъртта или да отговаряте на въпроси.

Какво да очаквате с деца на възраст 13-18 год.

Тийнейджърите са способни на абстрактна мисъл и имат много по-„зряла“ концепция за смъртта.

• Възможни прояви на скръб: Крайна тъга, отричане, регресия, поемане на риск, предпочитание за разговори с връстници и други хора извън семейството, депресия, гняв, дори възможни мисли за самоубийство.
• Как можете да помогнете: Насърчете ги да говорят - ако не с вас, то с приятели, учители или терапевт. Не се опитвайте да „направите всичко по-добре“ или да отхвърлите мъката им. Оставете ги да скърбят. Бъдете на разположение, но уважавайте нуждата им да скърбят по свой собствен начин.

Кога да получите професионална помощ

Тъгата е естествен процес и отнема различно време. Но симптоми, които продължават повече от шест месеца или са много влошаващи се, могат да показват, че детето ви се нуждае от професионална помощ, за да преодолее мъката си. Някои признаци за нужда от професионална помощ включват:

• Кошмари
• Вярата, че светът като цяло е опасен
• Раздразнителност, гняв и потиснато настроение
• Лоша концентрация
• Нарушения на апетита или съня
• Текущи проблеми с поведението
• Постоянна регресия към по-ранно поведение при малки деца, като привързване,  смучене на палеца и др.
• Трудности със съня
• Откъсване или оттегляне от други връстинци
• Употреба на алкохол или наркотици при тийнейджъри
• Неспособност или отказ да отиде на училище, да учи или да играе с приятели
• Безпокойство
• Продължаваща депресия
• Самоубийствени мисли

Грижа за себе си

Въпреки че първият ви импулс може да бъде да защитите и утешите децата си, от решаващо значение е да потърсите помощ за собствената си скръб. Ако сте родител или подкрепяте скърбящо дете, един от най-добрите начини да помогнете е да се уверите, че и вие се грижите за себе си.

Намерете добри източници на подкрепа. Изследванията ни показват, че колко добре се справя едно дете след смъртта е свързано с това колко добре се справят възрастните в живота му. Това не означава да криете мъката си от детето си. По-скоро това означава да гарантирате, че имате хора и дейности в живота си, които ви осигуряват комфорт. Ако имате нужда от помощ или малко време, за да си починете и да си успокоите главата, дайте приоритет на това.

Доставяйки си на себе си подкрепа, вие моделирате за децата си начини как да се грижат за себе си и ги успокоявате, че така ще имате енергия и присъствие, за да сте до тях. Бъдете готови да приемете помощ от приятели, роднини и специалисти по психично здраве.

Как педагозите могат да помогнат на децата

Училищата играят важна роля в живота на децата и след смъртта. Естествено е да се очаква, че децата могат да изпитват скръб и във времето им в училище и това да продължи различно дълго време. Ето някои насоки за учители и училищни психолози как да помогнете на учениците да се чувстват подкрепени и да се справят здравословно с настъпилата загуба:

• Върнете се към рутината. Помогнете на учениците да се върнат към нормална рутина възможно най-скоро. Децата от всички възрасти се справят по-добре, когато знаят какво да очакват, а рутината ги кара да се чувстват в безопасност и ги уверява, че възрастните контролират живота и ги пазят в безопасност.
• Бъди внимателен. Учителите трябва да следят за признаци, които сочат, че детето продължава да страда или се нуждае от допълнителна помощ. Децата, които не могат да функционират в класната стая, оттеглят се от приятели, проявяват проблемно поведение или изпитват силна тъга, страх или гняв, трябва да бъдат насочени към консултант или училищен психолог, който да работи с родителите, за да осигури професионална помощ за детето. Други признаци, при които детето може да се нуждае от помощ, включват физически прояви на силна скръб включително главоболие, болки в стомаха, силна умора или неспособност да се концентрира.
• Поддържане на връзка. Учителите и училищната администрация трябва да поддържат връзка с родителите в дните и седмиците след настъпването на смъртта. Родителите трябва да бъдат в течение на програмите и дейностите на училището, за да могат да помагат на децата с дейности, които да продължат у дома.

Ролята на училището след самоубийство на ученик

Малко са нещата, които са по-обезпокоителни за общността, колкото когато тийнейджър отнеме живота си. Ето няколко неща, които училищните служители и учители могат да направят след този вид трагедия, за да се уверят, че учениците се чувстват подкрепени.

• Следете внимателно учениците, за които се смята, че са „изложени на риск“, тъй като депресираният тийнейджър е изложен на още по-голям риск от самоубийство, ако негов връстник се самоубие. Някои тийнейджъри се обръщат към алкохола или наркотиците като начин да се справят с този вид трагедия. Родителите трябва да бъдат посъветвани да следят за необичайно поведение в тийнейджърските години, а учителите, които подозират някакво рисково поведение, трябва да насочват тези ученици към училищния психолог.
• Говорете за самоубийството открито и с факти. Преподавателите и родителите трябва да работят заедно, за да предават еднаква информация за обстоятелствата на смъртта и да намалят объркването и дезинформацията. Скриването на фактите за самоубийството от учениците може да доведе до безпокойство и недоверие към възрастните, на които те трябва да могат да разчитат за успокоение.
• Самоубийството трябва да се обяснява като неразпознато или нелекувано психично заболяване. Трябва да се обясни (в идеалния случай от професионален терапевт), че хората с психични заболявания често крият болката си дори от най-близките до тях. И дори да са били на лечение, някои хора все още могат да умрат от самоубийство, докато посещават терапевт, точно както някои хора могат да умрат от рак, въпреки че посещават онколог.
• Продължавайте да наблюдавате учениците. Събитие като самоубийството на съученик отнема време на децата да обработят случилото се и неговите последствия - образователни, социални и емоционални - може да се развият в продължение на няколко месеца.
• Някои деца, независимо дали са били в близост до ученика, който е починал или не, може да се чувстват виновни - сякаш биха могли или трябваше да знаят, че нещо не е наред или биха могли да направят нещо, за да спрат самоубийството. Важно е да се подчертае пред децата, че такива преживявания са често срещан отговор, когато смъртта е трудна за приемане, но че няма нищо, което те биха могли да направят лично, за да променят ситуацията.
• Въпреки че починалият се е самоубил, мемориал в училище, който празнува живота му, все още е добра идея, за да могат съучениците му да си спомнят не само начина, по който е умрял, а чудесният приятел. Учениците, които искат да почетат по някакъв начин връстника си, трябва да бъдат насърчавани да говорят, споделят спомени, правят видеомонтажи и др.
• Като дават възможност на децата да споделят чувствата си в редица форми  и като говорят за самоубийството открито, училищата могат да помогнат на учениците да излекуват болката си по здравословен начин.