Този материал с автор Ирина Атанасова и илюстратор Ирина Арменкова представя леко и разбираемо чудният свят на емоциите ни и безкрайните изненади, на които е способен мозъкът ни. Статията е публикувана в Платформата за психично здраве https://koja-bg.org/ и любезно ни е предоставена от създателите й.

Да разберетe какво се случва в мозъка, може да бъде първата стъпка към силата да правите по-самостоятелни избори. Това важи както за децата, така и за техните родители. Колкото по-рано поставим основите на емоционалната интелигентност на децата, толкова по-солидни и надеждни ще са те, когато дойде време да я използват или да поставят основи на техните деца.

Понякога мозъкът  ни се оказва завладян от емоции или чувства на страх, тъга или гняв. Може да бъде много объркващо, когато това се случи, особено за децата, които все още нямам опиемоциит с това измамно усещане за загуба на контрол.  Затова е важно да им помогнем да разберат, какво се случва с мозъка, когато емоциите седнат зад волана. За тях е също така от полза да им дадем необходимия набор от думи, с които да могат да назовават емоционалните си преживявания, за да ги разберат. Мислете за емоционалната интелигентност като за чужд език – ако научите децата да разпознават и назовават емоциите си, ще можете да говорите за тях свободно и заедно да се учите да ги управлявате по най-добрия и здравословен начин.

В следващите редове ще ви представим един от много начини как да говорите с децата за емоциите и мозъка по увлекателен и достатъчно опростен начин, за да могат те (а защо не и вие) да разберат.

Къщата на мозъка – горният и долният етаж

Един начин да представите на децата си емоциите и тяхната връзка с мозъка, е като ги разведете из „двуетажната къща на мозъка“. Идеята е на д-р Дан Сийгъл  и Тина Брайсън и е подробно изложена в книгата „The whole-brain child“ („Детето с целия му мозък“). Вдъхновени от тази идея, с аниматора Ирина Арменкова се постарахме да ви я представим просто, приятно и увлекателно – с думи и картинки.

Представете на детето мозъка като къща с два етажа. Разкажете му какво се случва на всеки от етажите и кой живее на тях. По този начин, това, с което всъщност ще запознаете детето, са функциите на неокортекса (нашият „мислещ“ мозък – горния етаж) и лимбичната система (нашият „чувстващ“ мозък). Една от основните теории предполага, че мозъкът се развива еволюционно на слоеве: вътрешния слой над гръбначния мозък се нарича още и рептилиански - той е единствения главен мозък, който имат влечугите. Хората, делфините и другите големи бозайници имат още 2 обвивки отгоре – лимбична система и неокортекс. Лимбичната система е сложен апарат, който е отговорен за емоционалното ни съществуване (сред много други отговорности). Неокортекстът, както подсказва и името му, е най-новото попълнение на мозъчната структура и благодарение на него боравим с език, извършваме сложи логически задачи и пр., това е нашият мислещ мозък.

Кой живее на горния етаж?

На горния етаж са мислителите, разрешителите на проблеми, планьорите, регулаторите на емоции, изобретателите – гъвкавите и емпатични типове. Можете да им дадете имена – Спокойният Гошо, Изобретателният Стефан и Дипломатичната Марийка.

Кой живее на долния етаж?

На долния етаж са тези, които чувстват и усещат. Те са изцяло фокусирани върху това да ни пазят здрави и непокътнати, а нуждите ни винаги да са посрещнати.  Инстинктът ни за самосъхранение е родом от този етаж.

Всеки един от обитателите на долния етаж са отговорни за това винаги да са на щрек за опасност, да бият алармата, когато има такава и подготвят тялото ни да се бие, да бяга или да се скрие веднъж щом опасността е на лице. На този етаж ще срещнем Иван Паниката, Страхливата Ирина или Големия Шеф Ботушев. 

Няма никакво значение как ще ги кръстите – дали ще е Иван Паниката или страхливата коза – това е въпрос на ваша лична интерпретация. Важно е детето да разбере за кои функции на мозъка говорите.

Затворената капандура: когато долния етаж поеме контрол

Нашите мозъци работят най-добре, когато двата етажа работят заедно и в хармония. Представете си, че стълбите, които свързват годния и долния етаж, са постоянно претъпкани с малки геройчета, които разнасят съобщения между етажите. Именно това движение между етажите ни помага да взимаме добри решени, да изграждаме приятелства и да се разбираме с хората, да измисляме вълнуващи игри, да се успокояваме сами и да се избавяме от неприятни ситуации.

Понякога, на долния етаж, Страхливата Ирина забелязва опасност, Иван Паниката бие алармата и преди да сме се усетили – Големия Шеф Ботушев вече е натиснал червения бутон, за да въведе тялото в режим да подготовка за действие при екстремни ситуации. Големия Шеф Ботушев е има силно изявени лидерски качества и силният му басов глас отеква в цялата къща: „ЗАТВОРЕТЕ ВРАТАТА КЪМ СТЪЛБИТЕ! ПИЧОВЕТЕ ОТ ВТОРИЯ ЕТАЖ МОГАТ ДА СЕ ВЪРНАТ ОБРАТНО КЪМ РАБОТА, КОГАТО ИЗЛЕЗЕМ ОТ ОПАСНОСТ!!“ Геройчетата от долния етаж залостват вратата към стълбите и комуникацията между етажите моментално.

Понякога най-здравословното решение е да затворим капандурата

Когато всички в къщата на мозъка вдигат врява, е трудно който и да е да бъде чут. Големия Шеф Ботушев заглушава горния етаж, за да може пичовете от долния етаж да подготвят тялото за действие в режим на опасност. Той може да подаде сигнал към други части на тялото, да се задейства или пък да спрат работа. Той може да забърза работата на сърцето, за да сме готови бързо да избягаме или пък да напрегне мускулите ни, за да влезем в битка с всичката си сила. Той може също да каже на части от тялото ни да бъдат много-много тихи, за да не издаваме и звук, ако се наложи да се скрием. Ботушев прави това, за да пази.

Опитайте като попитате детето когато според него тези реакции ще са най-силни. Най-добре е да използвате въображаеми и забавни примери, които няма как да се случат, за да може детето да си ги представи като игра, без наистина да се плаши от тях. Например – какво ще направят пичовете от долния етаж, ако на площадката се появи ядосан розов динозавър.

Всеки затваря капандурата си

Помислете за примери, които да дадете на детето, за това как всеки може да затвори капандурата. Избирайте примери, които не са стресиращи, защото в противен случай може да затворите капандурата му с първи пример. Например:

Помниш ли когато мама изгуби ключовете на колата, а вече закъснявахме за училище. Помниш ли как мама търсеше все на едно и също място, все не ги намираше и това я направи малко лудичка? Това е защото долния етаж беше поел контрол и капандурата между двата етажа беше затворена. Така част от мозъка на мама изобщо не работеше като хората.

Продължете четенето на статията тук...