ПРОГРАМА АРТОН - магията на мандалите

Рисуването на мандали е доказало ефективността си занимание за прозрения и терапевтични преживявания. Любима тема на децата пациенти в Програма АРТОН поради изключително пъстрата си и свободна на асоциации интерпретация. На санскрит „мандала” означава „кръг” в най – простия смисъл на думата. В сферата на религиозните практики и в психологията терминът обозначава кръгови образи, които могат да бъдат нарисувани, очертани, оцветявани, апликирани, моделирани или дори танцувани и носят особен дълбок, често подсъзнателен смисъл. Като психологически явления мандалите се появяват спонтанно в сънища, по време на състояния на конфликт. По думите на Юнг: ”…строгият модел, наложен от кръгов образ, компенсира объркването на психиката, това се случва чрез конструирането около една централна точка, с която всичко останало се свързва, или чрез концентричното подреждане на разстроеното разнообразие от противоречиви и несъвместими елементи.”.

Методът вече е популярен опит за самолечение широко прилаган в клинична обстановка в много световни медицински центрове. Всяка мандала използва почти неограничено разнообразие от мотиви и символични знаци, от които ясно проличават или стремежът мандалите да изобразят тоталността на личността, която ги е създала, с нейните вътрешни и външни преживявания от света, или се превръщат в основна отправна точка за нещо по - голямо. Мандалите често представляват смел опит да се съчетаят несъвместими противоположности и да се намери сборна точка между привидно крайни разделения. 

В тези сесии по Програма АРТОН творческото пространство се асоциира с пространство за игра на въображението. Това ни позволява да се разграничим от конкретното всекидневно – болнично пространство, време и ситуация и да се отворим към алтернативно преживяване на света, което предлага непредвидими и непредсказуеми възможности. Идеята за разширяването на полето на игра с ангажиране на въображението също е често срещана концепция в общата терапевтична практика при разрешаване на конфликти. Терапевтичните методи, основаващи се на системните теории твърдят, че едновременната интервенция чрез намеса и разширяване на обхвата на играта може да породи изненадващ авто-поетичен процес на подобряване. Подсказките във вид на помощ от страна на терапевта в подобни случаи осигуряват баланс между чувството на откривателство в сложния лабиринт от  преплетени знаци и естествения страх от неспособност проявяван от децата. Арт терапевтичната сесия с рисуване на мандали поднесена като игра на въображението при децата е много продуктивна, лека и естествена форма, близка до детското възприятие на света. За разлика от възрастните, децата все още имат достъп до много от символите от приказките, до понятията за заклинания, магии, вълшебства. Те могат лесно и бързо да се „претворят” във фантазна реалност, без за това да са им необходими декори или други специфични инструменти. Осигуряването на поле за игра чрез индиректна игра с децата – пациенти е широко разпространена практика в експресивната игрова арт терапия. Теми като болка, тъга от отдалеченост от дома, заплаха, гняв, смърт тук могат да се обработят безболезнено по пътя на въображението и приказните символи, често основна част в мандалите. Причина за това според нас, освен спецификата на детската психика, е и способността на децата да се движат извън и във въображението посредством заклинания, магии и вълшебства. Мандалите като част от експресивните изкуства  предлагат на децата пространство за такава изява и спомагат за дистанцията на въображението от реалността тук и сега.

Играта както с рисуването на сложни мандали, така и с предмети, цветове, глина, скулптури от естествени или художествени предмети, спонтанното разказване на истории – всички те могат да се превърнат в „контейнери”, които да съдържат екзистенциални теми, патос или мистерия. Всички те осигуряват пространство, в което детето може да бъде готово за изненади, насърчават го към игра и поглед във въображаемия свят. В същото време то остава ангажирано и това го кани да остане в рамките на ограниченията, които са истинското актуално предизвикателство. Работата по този начин в арт терапевтичните сесии позволява вече да се открият за преработка теми, свързани с фундаменталните екзистенциални феномени като „болест”, „здраве”, „любов”, „борба”. Работата ни позволява търсене на смисъл, истина и цел, които често правят връзка с реалности. Думите, които използваме в тези случаи, за да опишем въображението в контекста на една екзистенциална рамка, съдържат или позитивни, или негативни конотации. Те се колебаят между представи, откровения, вяра на децата от една страна и илюзии и заблуди от друга страна. Лечителните практики на Програма АРТОН целят да улеснят безопасното споделяне на тези феномени дори и в малката общност на детската група в болницата.

 

 


Последни албуми

Виж всички

Партньори