За децата с разстройство с хиперактивност и с дефицит на вниманието (ADHD) е необичайно трудно да се концентрират върху задачите, да задържат внимание, да седят неподвижно по – дълго време и да контролират импулсивното си поведение. Това ръководство предлага на родителите информацията, от която се нуждаете, за да разберете поведението, свързано с разстройството, както и да вземете ефективни решения относно симптомите, диагнозата и лечението на вашето дете.

Какво е ADHD?

Разстройството с хиперактивност и с дефицит на внимание или ADHD е състояние, при което за децата е изключително трудно да се концентрират, да задържат вниманието си, да седят неподвижно известно време, да следват указания и да контролират импулсивното си поведение. Докато всички малки деца понякога са разсеяни, неспокойни и забравят инструкциите на родителите и учителите, то децата с ADHD се държат по този начин почти постоянно. А неспособността им да се успокоят, да се съсредоточат и да изпълняват задачите по подходящи за възрастта начини, ги затруднява да имат постижения в училище. Това може да доведе до конфликти у дома и затруднено разбирателство с връстницте.

Симптоми на ADHD

Симптомите на ADHD се разделят на две групи: 1. поведение с липса на внимание и концентрация и 2. хиперактивно и импулсивно поведение

Симптоми на ADHD при липса на внимание и концентрация:

• Прави небрежни грешки.
• Лесно се разсейва.
• Изглежда, че не слуша, когато се говори директно на него.
• Има затруднения при спазване на инструкциите.
• Има проблеми с организирането.
• Избягва или не харесва продължителни усилия.
• Разсеяно е, винаги губи неща.

Симптоми на ADHD при хиперактивно и импулсивно поведение:

• Въртене, извиване, неспокойствие и други проблеми с престоя на едно място или при изчакването на неговия ред.
• Прекалено бягане и катерене.
• Не харесва тихата игра.
• Крайно нетърпение.
• Винаги изглежда „в движение“ или сякаш „задвижван от мотор“.
• Прекомерно говорене или прекъсване, размиване на отговорите, които дава.

Някои деца показват само първата група ADHD симптоми, а някои проявяват само втората. Но по-голямата част от децата с диагноза ADHD имат комбинация от двете, което може много да затрудни функционирането им в училище и в други дейности, както и да създаде много конфликти у дома.

По какво се различават ADD и ADHD?

ADD - или разстройство с дефицит на вниманието е по-стар термин за разстройството, което сега наричаме ADHD или разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност. Той се нарича ADD до 1987 г., когато е добавена думата „хиперактивност“. Някои хора все още използват стария термин ADD по навик или защото е по-познат термин от ADHD.

Може ли дете, което не е хиперактивно, да има ADHD?

Да. Децата, които имат проблеми с фокусирането на вниманието, но не са необичайно неспокойни или импулсивни, имат първият споменат по-горе тип ADHD. Възможно е те да бъдат диагностицирани по-късно, тъй като са по-малко склонни към разрушително или проблематично поведение, което прави впечатление на учителите и родителите. Но децата, които имат симптоми с липса на внимание, преживяват явни трудности в средата на началното училище, когато им става все по-трудно да се справят с материала.

Защо децата с ADHD могат да се концентрират върху определени неща? Какво е ADHD Hyperfocus?

ADHD се нарича разстройство с дефицит на вниманието, но експертите казват, че това, което наистина е нарушено, е способността на детето да контролира и насочва вниманието си (а не толкова, че то е липсващо). Толкова много деца с ADHD са напълно способни да се фокусират интензивно върху неща, които са много вълнуващи за тях, като например видеоигри, но не могат да поддържат същият фокус върху други неща, като например училищна работа или обуване на обувките или подготовка за лягане.

Тази интензивна концентрация като при видеоигрите, понякога наричана хиперфокус, е и причината децата с ADHD често да се разстройват, когато бъдат помолени да спрат да правят любима дейност, с която са особено ангажирани. Те имат това, което експертите наричат ​​неспособност за „превключване на вниманието“, което може да доведе до много конфликти с възрастните и страдание за самите деца.

Какво представлява изпълнителното функциониране?

Изпълнителните функции са саморегулиращите се умения, които всички ние използваме за изпълнение на задачи от обличане до изпълнение на рутинна домашна работа. Те включват:

• Планиране
• Организиране на време и материали
• Взимане на решения
• Преминаване от една ситуация в друга
• Контролиране на емоциите
• Учене от минали грешки

Повечето деца с ADHD имат дефицит в някои изпълнителни функции, въпреки че не всички деца с проблеми с изпълнителната функция имат ADHD.

Засяга ли ADHD функционирането на децата извън училище?

Да. Тяхната невнимателност и импулсивност оказват влияние върху приятелствата им, извънкласните дейности и семейния живот. Възможно е тези деца да имат проблеми със създаването и поддържането на приятели, защото те са непостоянни, а и са склонни на избухване, когато не се справят. Не е необичайно децата с тежко ADHD да бъдат изключвани от отбори за игра, защото им е трудно да се съсредоточат и да следват правилата.

Вкъщи те могат да попаднат в сблъсък с родители, братя и сестри, защото не следват инструкции и домашни правила, импулсивни са и избухват, когато бъдат помолени да свършат нещо, което не им харесва – като например време за хранене, вид домашна работа или лягане.

През юношеската възраст децата с ADHD, поради тяхната импулсивност, са склонни към рисково поведение, което може да доведе до автомобилни катастрофи, опасен секс и други рискови поведения.

Защо децата с ADHD често са предизвикателни или демонстрират разрушително поведение?

Непокорството и емоционалните изблици са много чести при деца с ADHD, макар че те самите не са от симптоми на ADHD.

Децата, които имат ADHD, са склонни да стават предизвикателни, когато се очаква да правят неща, които са трудни или нежелани за тях. Така, че неща като домашна работа, лягане, обличане и сядена на масата за вечеря могат да се превърнат в бойни полета. Тези ситуации са особено трудни за понасяне в семейството и са свързани с проблеми на детето като: наследени дефицити при фокус на вниманието, толериране на скучна ситуация, овладяване на импулси, преминаване от забавна към задължителна дейност.

Как се променя ADHD с възрастта?

Симптомите на ADHD се променят с възрастта на децата и се изчислява, че около една трета от децата, които са диагностицирани с хиперактивно разстройство с дефицит на внимание, вече не отговарят на критериите, когато достигнат млада зряла възраст.

В началното училище невниманието се превръща в основен проблем за тях, тъй като училищната работа, с която се очаква да справят, става все по-предизвикателна. В юношеството импулсивността се превръща в голям проблем, тъй като води до трудности в партньорските взаимоотношения, до автомобилни инциденти, опасен секс и други рискови поведения.

Децата, които имат ADHD, продължаващо и в зряла възраст, са тези, чиито симптоми са много тежки в детството или имат допълнително и друго психиатрично разстройство като депресия или тревожност.

Диагностика на ADHD

Кога се диагностицира ADHD?

Тъй като симптомите на ADHD могат да бъдат резултат и от други проблеми като тревожност, депресия или психотравма специалистът, диагностициращ детето ви, трябва внимателно да изключи всички други възможни причини за поведението му.

Детето трябва да получи диагноза ADHD само ако проявява симптоми от изброените по – горе за поведение с липса на внимание или импулсивни поведения, когато:

• Симптомите са изразени в степен, неадекватна за възрастта на детето
• Задържи се за продължителен период
• Симптомите се проявяват в повече от една обстановка - например у дома и в училище.

Тези поведения също трябва да пречат значително на училищната работа или социалното взаимодействие детето.

Как се прави диагностика на ADHD?

За да постави точна диагноза, клиницистът трябва да събира информация от няколко души, които са наблюдавали детето ви, включително вие, други детегледачи и учители. Родителите и учителите трябва да бъдат помолени да попълнят рейтингова скала като SNAP, списък за поведение на детето или контролен списък на Конър, за да „заснемат“ точна оценка на честотата на симптомите за определен период от време. На детето може да бъде даден тест, наречен непрекъснат тест за ефективност, който оценява способността му да изпълнява повтаряща се задача за определен период от време и това да даде по-сложна картина симптомите на ADHD.

Детето не трябва да бъде диагностицирано с ADHD само въз основа на оплакването на родителите или учител, че то е прекалено активно или разсеяно през деня.

Кой може да диагностицира ADHD?

ADHD може да бъде диагностициран от всеки лекар или специалист по психично здраве, включително:

• Педиатри
• Психиатри
• Клинични психолози
• Социални работници
• Училищни психолози

Но в повечето случаи само лекари като психиатрите могат да предписват лекарства за лечение. По-голямата част от диагнозите ADHD първоначално се поставят от педиатри, въпреки че родителите трябва да са наясно, че много педиатри нямат напреднало обучение по психиатрични разстройства и диагнозата ADHD не трябва да се прави при бързо посещение в кабинета, само въз основа на оплакването, че детето има проблеми с концентрацията в училище.

Лечение на ADHD медикаменти

Кое е най-ефективното лечение на ADHD?

Изследванията показват, че комбинираният подход на медикаменти и поведенческа терапия е най-ефективното лечение.

При умерени до тежки случаи на ADHD първата линия на лечение обикновено е с медикаменти. Лекарствата за ADHD наречени психостимуланти, които увеличават количеството на определени химикали в мозъка, помагат на децата да се съсредоточат и да ограничат импулсивността и хиперактивността.

Поведенческите терапии от своя страна помагат на децата да се въздържат от импулсивно поведение и да бъдат по-добре организирани.

Намиране на точната доза

Тъй като различните деца метаболизират лекарствата по различни начини, целта е да се намери формулата, която осигурява ефективна доза за желания период от време за вашето дете. Получаването на точната доза за конкретно дете отнема няколко седмици изпитване. Обикновено клиницистът увеличава дозата постепенно,  докато тя стане ефективна. Ако детето ви изпитва нежелани странични ефекти, това може да означава, че дозировката е твърде висока или лекарството не е подходящо за него. След като се установи ефективната доза, детето ви трябва да се наблюдава периодично, за да се уверите, че терапията отговаря на неговите нужди докато расте.

Странични ефекти на стимулиращи лекарства

Стимулантните могат да бъдат много ефективни за намаляване на симптомите на ADHD, но някои деца изпитват неблагоприятни странични ефекти. Те включват:

Проблеми със съня

Ако лекарствата пречат на съня на детето, това е така, защото лекарството все още е активно преди лягане. Ако детето приема формула с кратко действие, това може да означава, че приема втората или третата доза твърде късно през деня. Ако то приема лекарства, които имат продължителност на действие 12 или 14 часа, може да е полезно да попитате специалиста за такова, което не е толкова дългодействащо. Проблемите със съня причинени от лекарството, обикновено се подобряват с течение на времето, така че си струва да дадете на децата четири до шест седмици, за да проверят дали се приспособяват.

Проблеми с храненето

Лекарствата с удължено освобождаване, чийто пик достига около четири часа след приемането, карат някои деца да губят апетит по време на обяд. Някои деца могат да компенсират това като закусят добре преди да вземат лекарството и се хранят добре в края на деня, когато действието на лекарството намалява. Друга възможност е да преминете към таблетки с незабавно освобождаване.

Проблеми с растежа

Някои деца, особено момчетата, растат по-бавно, когато приемат стимулиращи лекарства, особено през първата година. Но проучванията показват, че до втората и третата година те наваксват с растежа си.

Гадене и главоболие

Тези проблеми обикновено изчезват в рамките на няколко седмици след започване на лечението и могат да бъдат сведени до минимум чрез приемане на лекарството с храна, а в някои случаи чрез промяна на дозата или схемата.

Рикошет

В някои случаи след изчерпване на лекарството в организма детето става отново раздразнително и агресивно. Ние наричаме това „рикошет“ и това означава, че лекарството напуска тялото твърде бързо. Един от начините да се избегне това, е чрез добавяне на по-малка доза половин час преди това обикновено да се случи. Понякога рикошетът може да е знак, че клиницистът все още не е получил правилната доза или че трябва да се опита друго лекарство. При всички случаи това явление е от правомощията на терапевта и неговата роля е адаптирането на лечението в най – добрите дози.

Тикове

Някои деца, които приемат стимуланти, развиват тикове. Когато това се случи, първото нещо, което лекарят ще направи е да опита друг стимулант, за да види дали друго лекарство ще работи без тиковете. Ако това не помогне, лекарят може да опита нестимулиращо лекарство, което засяга мозъка по различен начин.

Промени в настроението

Когато предписаната доза стимулант е твърде висока за детето, то може да изглежда твърде успокоено, плачливо и раздразнителено. Ако това се случи, дозата трябва да бъде намалена. Но има и малка част от децата с ADHD, които стават мрачни, тъжни или раздразнителни дори при възможно най-добрата доза. Обикновено това се случва веднага щом започнат да приемат лекарството и изчезва, когато спрат да го приемат. Ако това се случи, вашият лекар може да опита да премине към друг стимулант или нестимулиращо лекарство.

Трябва ли децата да спрат да приемат лекарства за ADHD през ваканциите и лятото?

Тъй като децата с ADHD нямат нужда да се представят добре в училище през лятото и ваканциите, родителите понякога се възползват от възможността да спрат лечението, особено ако децата изпитват и странични ефекти. Други родители избягват прекъсване, страхувайки се, че поведенческите проблеми на децата им ще се възстановят отново. Една от причините да останете с лечението целогодишно е, че ADHD не влияе само на представянето на детето в училище. През лятото децата все още трябва да се разбират със семейството и приятелите си и да функционират ефективно в групови дейности като спорт и лагер с приятели и връстници.

Ако обаче се притеснявате, че приемането на стимулант може да забави растежа на детето ви, лятната почивка може да му позволи да навакса. И ако се притеснявате, че то е с поднормено тегло поради потиснат апетит, лятото без лекарства може да му помогне да качи малко килограми.

Поведенческо лечение за ADHD

Какви са поведенческите лечения за ADHD?

Поведенческите терапии не елиминират основните симптоми на ADHD, но могат да бъдат много полезни при обучението на децата да ги управляват по-добре. Например децата, които имат проблеми с довършването на нещата и организираността си, могат да научат техники за изпълнение на задачи, проследяване и изпълнение на училищните си задачи.

Съществува и един вид поведенческа терапия за ADHD, наречена обучение на родители, която може да помогне за намаляване на поведенческите проблеми, произтичащи от ADHD вътре в семейството. Терапията за взаимодействие между родители и деца учи родителите как да работят с децата си, за да култивират добро поведение, като същевременно минимизират импулсивните реакции. Стимулирани от по-положително подкрепление, децата, които са били извън контрол, могат да се научат да обуздават поведението си и да се радват на по-полезни взаимоотношения с родители и учители. С напредването на възрастта децата често започват да работят индивидуално с терапевт, за да засилят организационните си умения и да разработят ефективни поведенчески планове.

Когато детето е достатъчно голямо, когнитивната поведенческа терапия може да му помогне като го научи да контролира поведението си, като разбере как неговите мисли и чувства му влияят и го формират.

Какво можем да направим, за да помогнем на децата да укрепят изпълнителните функции?

За да подкрепят децата със слаби умения в тези области, специалистите преподават комбинация от специфични стратегии и алтернативни стилове на обучение, които допълват или подобряват способностите на детето. С децата в началното училище терапевтът обикновено работи заедно с родителите и децата, за да установи моделите, които да помогнат да се свърши работата успешно и с минимални конфликти. Например:

• Изготвянето на контролни списъци могат да бъдат полезни за всичко - от излизане от къщата навреме до изпълнение на домашна работа след училище. Тъй като стъпките, необходими за изпълнение на дадена задача, често не са очевидни за децата с ADHD, дефинирането им ясно и поставянето им на видно място прави задачата по-малко плашеща и по-постижима.
• Определянето на ограничение във времето за всяка стъпка, особено ако това е по-голям, дългосрочен проект, помага на децата да управляват времето си и да избягват да подценяват колко време ще отнеме да направят нещо.
• Таблица с награди у дома, както и в училище, може да помогне да се мотивират децата, които лесно се разсейват и се затрудняват при придобиване на нови умения.