Децата със селективен мутизъм (СM) са приказливи у дома, но не могат да говорят в по-обществени среди, включително училище. Това ръководство е за родители и учители, които се чудят дали определено дете има СМ и как да помогнат на избирателно говорещите деца.

Какво е селективен мутизъм (СМ)?

Когато децата не могат да говорят с определени хора или в определени условия, те могат да имат тревожно разстройство, наречено селективен мутизъм (SM). Обикновено децата със СМ са много бъбриви у дома със семейството, но мълчат в училище. Родителите обикновено започват да забелязват признаците на СM, когато детето е на три или четири години. Разстройството може да не бъде диагностицирано, докато не започне училищната възраст, когато проблемите с говоренето станат по-очевидни.

Детето със СM може цяла година или повече да стои в класната стая без да говори нито  веднъж с учителите, съветниците или връстниците си. Обикновено децата със СM са възпитани и учтиви в класната стая, така че мълчанието им може лесно да бъде интерпретирано погрешно като срамежливост и никога да не се разглежда като възможна бариера пред тяхното обучение. Освен това педиатрите могат да успокоят родителите, че „срамежливостта“ ще отмине и така да обезкуражат семействата да търсят лечение на състоянието.

Селективният мутизъм може да причини значително увреждане в живота на детето. Той може да попречи на представянето на децата в училище както в академично, така и в социално отношение. Той може да попречи на децата да поискат помощ, ако имат нужда от нея, като например да кажат на учителя, че трябва да използват тоалетната. Може да попречи на децата да участват в много забавни дейности, които естествено изискват вербална комуникация. Добрата новина е, че с подходящата помощ децата със СM могат да се справят с проблема.

Признаци на СM

• Детето говори свободно у дома, но става напълно или предимно невербално в училище или около непознати
• Невъзможност да говори дори на познати възрастни (като родители) в присъствието на други хора
• Трудности при разговор с връстници в училище
• Изглежда „затворено“ или „парализирано“ в социални ситуации
• Използва жестове, мимики и кимане вместо словесна комуникация

Разсейване на митовете

Селективният мутизъм е сравнително рядък, така че хората - дори педиатри или други специалисти - може да не го разпознаят веднага или да го сбъркат с аутизъм или комуникативно разстройство. Хората могат и  погрешно да мислят, че детето не говори, защото е упорито или негативно.

В действителност децата със СМ са изключително притеснени и не могат да говорят, дори когато искат. С други думи, дете със СМ не отказва да говори, а  не може да говори.

Има и погрешно схващане, че децата, които не могат да говорят в някои ситуации, са били травмирани. Всъщност децата, които спират да говорят след травматично преживяване, обикновено са „неми“ във всички ситуации, а не в конкретна социална среда, какъвто е случаят със СM.

И накрая, не е необичайно за роднините да мислят, че дете със СM е „просто срамежливо“ и ще „израсте това състояние“. Но тези деца са много повече от срамежливи - те са замръзнали от безпокойство. Колкото по-дълго детето не говори в определени ситуации, толкова повече възможности за развитието си ще пропусне и по-трудно ще се лекува проблема.

Лечение

Добрата новина е, че селективният мутизъм е много лечим с правилната грижа. Децата със СM реагират най-добре на поведенческа терапия, която е фокусирана върху това да им помогне да се научат да говорят в нови условия по време на нови дейности и с нови хора.

Ако се притеснявате, че детето ви може да има СМ, трябва да получите изчерпателна оценка, която установява диагнозата. Оценката трябва конкретно да проучи обстоятелствата, при които детето ви е вербално и невербално и дали то има някакви съпътстващи състояния (като други тревожни разстройства). Оценката също така ще изключи други диагнози, като например комуникативно или езиково разстройство, които също могат да причинят ограничена реч.

Намиране на правилния екип за лечение

Децата със СМ никога не трябва да бъдат насилствани да говорят. Темпото на лечение трябва да бъде постепенно и не трябва да се изисква от децата да правят нещо, което е твърде трудно за тях. Вместо това, лечението трябва да следва специализирани техники на поведенческа терапия, които подтикват речта и подсилват успешния говорещ опит с много етикетирани похвали и малки стимули. Тази внимателна прогресия помага на децата да придобият увереност и ги подготвя за преживявания, които постепенно стават все по-предизвикателни.

Интензивното поведенческо лечение се оказва много успешно при СM. Вместо да се срещат с клиницисти само за един час седмично, децата в интензивна групова терапия могат да участват в еднодневни или едноседмични сесии. Този концентриран фокус помага на стартовото лечение, като дава на децата по-големи и по-непосредствени постижения.

Лечение, което се премества в реалния свят

За да бъде ефективна програмата за лечение, децата трябва да се научат как да говорят в ежедневни ситуации - не само в кабинета на лекаря. Това означава, че клиницистите трябва да моделират лечението в реални условия и ситуации. Например, тъй като децата със СМ обикновено се затрудняват да говорят в училище, се провежда групова програма в симулирана класна стая, която следва типичен учебен ден с дейности като сутрешна среща, обучение и закуска. Това помага на децата да пренесат говорните умения, които развиват в терапията, когато се върнат в истинската си класна стая. „Екскурзии на терен“ по време на терапията до места като парка или магазина за сладолед също са важни, тъй като помагат на децата да тренират разговаряне в реални условия от реалния живот, където обикновено биха мълчали.

Да се научим да се справяме с безпокойството

Важно е всички хора в живота на детето да бъдат ангажирани с лечението, защото СM е разстройство, към което хората са склонни да се адаптират и така да се затрудни лечението. Например, ако знаете, че детето ви се тревожи, когато трябва да си поръча в ресторант, може автоматично да отговорите вместо него, искайки така да намалите тревожността му. Този модел на „спасяване“ обаче, само засилва вероятността детето ви да остане мълчаливо още дълго време. Вместо да "спасяват" децата от тяхното безпокойство, родителите могат да им помогнат като станат част от тяхната програма за лечение. Терапевтът на детето ще предостави добри стратегии и съвети за това.

Практиката е ключова

Децата със СM получават твърде много възможности от практиката, в които не говорят. Помислете колко пъти на ден на вашето дете се задават въпроси в училище или в друга среда, на които то не отговаря. Лечението помага да се обърне този процес, като се даде на децата опит да говорят в ситуации, в които се чувстват тревожни. Тъй като децата прекарват повече време вкъщи, отколкото работят с терапевт, родителите са жизненоважна част от лечението. Клиницистите трябва да научат родителите как да засилят уменията, които децата усвояват в процеса на терапия. Именно родителите учат конкретни начини за насърчаване на речта и търсят възможности, за да помогнат на децата да продължат да изграждат положително говорно преживяване, доколкото е възможно.

Работа с училището

Като част от цялостната програма е изключително важно да се включи и училището в лечението на детето. Често първата стъпка е да се помогне на самите учители и администратори в училището да разберат същността на селективния мутизъм. Много педагози не са чували за разстройството и мълчанието на детето може да бъде объркано с липса на разбиране или нежелание, инат или дори опозиционно поведение. И подобно на родителите, учителите могат да се адаптират към мълчанието на детето като да свикнат други деца да отговарят вместо него, което от своя страна няма да помогне за справянето с проблема.

Учителите трябва да разберат какво е селективен мутизъм и да бъдат обучени в конкретни умения и стратегии, които помагат на децата със СМ да говорят. Терапевтът на детето ви трябва да може да даде конкретни съвети за най-добрия начин за работа в училището през различните форми и програми на терапията.

Лекарства

Поведенческата терапия е златният стандарт за лечение на селективен мутизъм, но медикаментите могат също да бъдат полезни за деца, които не постигат достатъчни успехи само с терапията. Родителите трябва да видят сравнително бързо резултати от поведенческата терапия. Ако детето не се подобрява след месец, родителите трябва да се консултират с детски и юношески психиатър, който може по преценка да предпише лекарства.

Най-често детски и юношески психиатър ще използва вид антидепресант.  На децата се изписва прием до 9-12 месеца, така че да изпитат пълната полза. Ако на вашето дете са предписани лекарства, уверете се, че терапевтът му поддържа тясна комуникация със семейния ви лекар, за да може да координират лечението и да следят реакциите. Добре е детският и юношески психиатър, който ще посещавате, да е запознат и със специален опит в лечението на деца със СМ.

Съвети за подкрепа на децата да говорят

Изчакайте 5 секунди: Често не даваме на децата достатъчно време да отговорят. Изчакайте пет секунди, без да повтаряте въпроса или да оставяте някой друг да отговори вместо детето.  Това допълнително помага на децата да се научат да толерират тревожността си.

Използвайте обозначена похвала: Вместо просто да кажете „Страхотна работа!“ бъдете по-конкретни: „Страхотна работа, която ни казва, че искаш сок!“ По този начин децата знаят точно за какво ги хвалят и се чувстват мотивирани да продължат да го правят по същият начин.

Перифразирайте въпроса си: Вместо да задавате въпроси, на които може да се отговори с да или не - или по-често с кимане или поклащане на глава - задайте въпрос, който е по-вероятно да предизвика устен и обяснителен отговор. Опитайте да дадете избор на детето(„Искаш ли стикер за кученце или стикер със звезда?“) Или да зададете още отворени въпроси („На какво ще играем след това?“).

Практикувайте ехо: Повтаряйте (като ехо) или перифразирайте казаното от детето. Това засилва ефекта и дава на детето да разбере, че е било чуто и разбрано. За деца, които говорят много тихо, повтарянето на това, което казват, също им помага да се учат да говорят в по-големи групи.

Включвайте игра: Играйте с детето като назовавате това, което то прави: „Виждам, че рисуваш цвете“ или „Виждам, че сочиш картинката в книгата“ Това помага да се фокусира интереса към това, което детето прави и му помага да се разговори, когато е невербално.

Помощ за по-големи деца

Лечението на по-големи деца със СМ е по-сложно, тъй като те живеят с разстройството по-дълго, но и тук има добри терапии.

Децата, които имат СM по-дълго са свикнали да не говорят публично, а техните родители, учители и други лица, които се грижат за тях, вече са се адаптирали да заобикалят мълчанието им. За да се борят с тези дългогодишни навици, терапевтите ще трябва да въведат много стабилен план за лечение, вероятно използващ интензивна поведенческа терапия. И тук е полезно клиницистите да ходят с деца на реалните места, където имат затруднения да говорят, за да се лекуват в „реалния живот“.  Децата, които са по-големи и имат по-дълга история на СM, вероятно ще преминат и на медикаментозно лечение, за да им се помогне да участват в терапията.

И накрая, по-големите деца със селективен мутизъм са по-склонни да имат и други разстройства като социална фобия и други тревожни разстройства или депресия. Трябва да се лекуват и другите разстройства, тъй като лечението на СM не е задължително да доведе до изчезването на тези проблеми.

Двуезичните деца

Селективният мутизъм е по-често срещан сред децата, които говорят втори език. Двуезичността не причинява СM – това е важно да се уточни, но при деца, които вече имат изразена тревожност, използването на език, който ги натоварва, може да ги изложи на допълнителен риск. Някои деца, използващи два езика може да мълчат, само когато се очаква да говорят на техния втори език. За други деца страхът им от говорене може да бъде обобщен, така че да не говорят на нито един от ползваните в семейството.

Диагностицирането на деца, които използват втори език, трябва да се извършва много внимателно. Децата не трябва да получават диагноза СM, ако неспособността им да говорят може да се обясни с естествени трудности при разбирането или използването на втори език. Децата, които ползват два езика, обикновено преживяват „мълчалив период“, докато усвояват новия си език, така че клиницистите трябва да внимават да не сбъркат този етап на обучение със СM. Двуезичните деца също обикновено започват да развиват основния си език по-бавно.

Често задавани въпроси

Каква е разликата между СM и аутизъм или комуникативно разстройство?

Обръщането на внимание, когато детето има проблеми с комуникацията, помага да се определи дали то има СМ или нещо друго. Докато комуникативното разстройство ще бъде очевидно във всички ситуации от живота на детео, то симптомите на селективен мутизъм са забележими само в специфични социални ситуации. По същия начин децата с аутизъм ще имат проблеми при социално взаимодействие при всякакви обстоятелства, а не само около определени хора или в определени условия – както това се случва при СМ.

Могат ли децата да се развиват нормално при СM?

Селективният мутизъм ограничава доброто функциониране и в този смисъл опции в развитието на детето. Това, което ясно знаем е, че лечението му става много по-трудно, колкото по-голямо става то, така че е изключително важно да не се отлага помощта. Освен това, колкото по-дълго детето не може да говори в определени условия, толкова по-дълго ще страда емоционално и ще пропусне важни моменти от своето социално и академично развитие.

Смяната на часовете в училище би ли помогнала?

Понякога прехвърлянето в нов клас или училище може да помогне, тъй като детето ви няма история да не говори там. Дори когато детето се лекува, понякога може да е трудно да го накарате да говори пред учител, с когото вече има история, в която не говори. Колкото повече време едно дете е свикнало да не говори в определена обстановка, толкова по-вкоренено ще бъде това състояние точно в тази обстановка.

Прехвърлянето в друг клас обаче не винаги работи, особено ако това е единствената промяна, която правите. Ако все пак решите да смените класа или училището, най-добре е да имате конкретни стратегии и техники, преди да направите промяната. Това може да означава да правите неща като посещение с детето на новата класна стая и среща с новия учител в ситуация, в която още не се очаква то задължителлно да говори. В идеалния случай и новият учител също трябва да бъде обучен какво е селективен мутизъм и как да помогне на децата, които го имат.

Какво да кажа на семейството си?

Децата със селективен мутизъм често не могат да говорят около някои членове на  разширеното семейство, което може да бъде стресиращо за всички участници. Обяснението на роднините какво точно е селективен мутизъм и споделянето как могат да помогнат на детето е много важно в тези ситуации. Някои терапевти се срещат допълнително с баби, дядовци и други важни членове на разширеното семейство, за да ги обучат как да помогнат на детето. Когато членовете на цялото семейство са включени в лечението, процесът значително се подобрява и успехите не закъсняват.