Никой никога не е готов да чуе, че детето му има животозастрашаващо заболяване. За повечето родители първите няколко седмици са неясни, изпълнени със свръх тревога, напрежение и хаос. Пред родителите има много неща за организиране и подготовка, след като детето е диагностицирано с рак и първите няколко седмици могат да бъдат изключително изтощаващи. В този етап – няколко седмици след поставяне на диагнозата, независимо от личните ресурси, всеки член на семейството преминава през сравнително стандартни преживявания.

Чести чувства и реакции, когато детето е диагностицирано с рак

Ако детето ви е диагностицирано с рак, няма правилни или грешни чувства. Някои родители имат проблеми да повярват, че това се случва. Други плачат неутешимо, трети се фокусират върху вземането на най – добри решения за лечение. Всички тези реакции са нормални. Някои от най-честите реакции при чуване на диагнозата на дете с рак са:

• Шок
• Неверие и отричане
• Страх
• Безпокойство
• Вината
• Тъга
• Депресия
• Гняв
• Чувство на съкрушеност

Какво може да помогне на родителите да се справят с чувствата и стреса?

• Използвайте подкрепата от психолози, социални работници, медицински сестри и лекари.
• Облегнете се на членове на семейството или приятели, говорете с тях и им позволявайте да ви помагат в домакинските нужди или организирането по лечението.
• Използвайте или научете стратегии за намаляване на тревожността и напрежението - като специални физически и дихателни упражнения, медитация, слушане на музика, водене на дневник и други.
• Облегнете се на духовните си вярвания и практики, които са ви подкрепяли и до сега. Разговаряйте със свои духовни учители, свещеници, пастори, други духовни лица. 
• Открито споделяйте, обсъждайте страха и безпокойството си с членовете на медицинският екип, който се грижи за вашето дете.
• Грижете се активно за себе си: правилно хранене и почивки. За да помагате най – добре на детето си трябва да сте здрави!
• Поемете контрол над решенията, засягащи вашето дете, доколкото е възможно. Не абдикирайте от отговорност и ангажимент!
• Изразявайте естественият си гняв по здравословен начин – намерете лично пространство за „изхвърляне“ на чувства чрез плач, викове или писъци.
• Разговаряйте с други родители на деца с рак, които чувствате близки до вашите разбирания и усещания.
• Научете от медицинският екип как най - добре да се грижите за детето си в новата ситуация и да отговаряте на всички негови въпроси.
• Знайте, че нищо, което сте направили, не е причинило рак на детето ви. Вие не носите вина за диагнозата.

Обучение в процеса на лекуване

При поставянето на диагнозата е важно внимателно да научите плана на лечение, пътя по който ще се върви, етапите и предизвикателствата и евентуалните им въздействия върху живота ви.

Това ще ви помогне да направите вашите лични планове и организации в цялото семейство, касаещи ежедневните дейности. В същото време паралелно се грижете за вашето психично здраве – учете се да се справяте със стреса и шока си, за да бъдете адекватни, активни, полезни. Търсете от лекуващият екип информация за болестта на детето си, за избора на лечение и за това, какво предстои. Много родители в началото ще се почувстват затрупани с информация и ще се чудят как да следят всичко – поемайте информацията на части, поддържайте добър контакт с лекуващият екип, който ще знае кога и колко информация да ви подаде в зависимост от вашите възможности за справяне. Допитвайте се до онкопсихологът в екипа за това как да говорите с детето си за болестта му, как да говорите с братята и сестрите на болното дете, как да разговаряте с всички останали членове на семейството си за това, което се случва.

За повече информация как да помогнете на болното си дете и на братята и сестрите на дете с рак, прочетете специалните ресурси на сайта тук в раздел „Помощни ръководства“. Ето няколко идеи, които да ви помогнат като родители да следите информацията за лечението и да се запознавате с грижите за детето си през първите няколко седмици:

• Опознайте хората от екипа, който лекува детето ви, какво правят като грижа, кой как е ангажиран в общият план на лечение. Това ще ви даде стабилност и сигурност в плана и следването му, в рутината и ефективността на прилаганите методи.
• Вземете си тетрадка, която да носите на всички срещи с лекуващият екип, както и по време на визитации. Правете си бележки, записвайте си въпроси, а след това и отговорите на специалистите. В повечето случаи напрежението и тревогата, както и голямото количество информация, затрудняват както запомнянето, така и разбирането на голяма част от данните.
• Помолете член на семейството или приятел да бъде с вас и да си прави бележки, когато разговаряте за лечението и грижите за детето със здравните специалисти. В някои дни може да имате нужда някой друг да поема допълнителната информация.
• Помолете персонала да повтори информацията или да обясни нещо по нов начин, ако не разбирате. Не се притеснявайте, че питате повторно или не разбирате нещо.
• Отделете си време в тихо пространство да прочетете информацията, която лекуващият екип ви предоставя.
• Помолете за помощ за получаване на второ мнение.
• Помолете медицинския екип да ви научи на това, което трябва да знаете, за да се грижите за детето си у дома. Ако детето ви е все още болницата, попитайте за консултации за родители на деца с рак или групи за взаимопомощ.
• Ако това ще ви помогне, можете да поискате да виждате тестови и лабораторни резултати.
• Прочетете за вида рак на вашето дете в доказани специализирани източници.

Създаване на нов нормален живот

През първите няколко седмици след диагнозата на детето семейните графици и режими се обръщат наопаки. Първите няколко седмици може да се почувствате сякаш гледате филм от живота на някой друг. Част от това, което помага на децата с рак, на техните братя и сестри и на другите членове на семейството да се справят, е намирането на начини да запазят доколкото е възможно най-много неща от рутината на живота си или да създадат нови предсказуеми семейни планове около графиците на лечение. Може да ви отнеме малко време, за да преминете от първоначалния шок към адаптация и планиране, но ето някои ресурси, които да ви помогнат, докато детето ви се лекува:

• Говорете с работодателя си за случващото се, веднага след диагностицирането, за да разберете какви програми и ресурси са на разположение, за да ви помогнат да вземете почивка или да продължите да работите по време на лечението на детето си. Има различни видове отпуски, включително семейни болнични, които може да са на разположение. Възможно е също така да можете да работите от вкъщи или от болницата, в зависимост от вашата работа.
• Ако хората от вашата общност и семейство предлагат помощ, помислете за нещата, с които могат да помогнат на вашето семейство да запазите рутината. Близките ви може да са в състояние да помогнат за водене на останалите деца на училище или за дейности по подготовката на храната и поддържането на домакинството ви така, че нещата да вървят гладко.
• Говорете с лекуващият екип за това кога и дали детето ви може да се върне в училище. Разберете как и кога обучението може да бъде част от живота на вашето дете по време на лечението му в болницата.
• Попитайте лекуващият екип за графика на леченията през първите няколко седмици, включително колко дълго според тях ще продължат курсовете, етапите, за да имате представа как протичат дните и седмиците ви.
• Говорете с лекуващият екип за това какви лекарства ще приема детето ви у дома и как те могат да бъдат най-добре планирани, за да съответстват на ежедневието на вашето семейство с режима на хранене и спане.
• Знайте, че ще отнеме време, за да създадете нови графици, към които семейството ви да се адаптира.
• Ограничете се да давате големи подаръци и награди като начин да помогнете на детето си да се справи със ситуацията, тъй като лечението може да продължи няколко седмици, месеци, а понякога и години. Трудно ще има награди и лакомства за всеки труден ден на лечение за дълъг период от време. Говорете с лекуващият екип за здравословни начини за насърчаване и мотивация на вашето дете.
• Някои семейства намират за полезно да създадат блог, страница в социалните мрежи или уебсайт, с който да поддържат общност от  приятели и членове на семейството, ангажирани с подкрепа в лечението на детето им.