Подкрепа за детето, на което е поставена диагноза рак

 

 

Когато децата и тийнейджърите са диагностицирани с рак, целият им свят се променя за един миг. Вместо да ходят на училище, да са с приятели и да се съсредоточат върху задачите на израстването, изведнъж се налага да се справят с престоя в болница, вземането на кръв, изследвания, приемането на лекарства, операция или други вид лечения.

Първите няколко седмици могат да бъдат особено плашещи и стресиращи за всички в семейството. Децата и тийнейджърите често реагират на новината за диагнозата си с редица емоции, които отразяват и са подобни на тези на техните родители. Възрастта, етапът на развитие и личността на детето също различно влияят върху реакцията им.

Родителите познават детето си по начин, който лекуващият екип не познава. Медицинските специалисти имат опит в лечението на рак при деца, но вие познавате детето си. Вашите знания ви правят важна част от лекуващият екип, който ще работи заедно с вас, за да помогнете на вашето дете през първите няколко седмици след диагностицирането. Тук ще откриете информация, за различните реакции и подходи, които децата и тийнейджърите могат да имат според различните възрасти, идеи за подпомагане в създаването на рутинни практики и поддържане на връзка с живота извън болестта, както и признаци, които ви подсказват, че е необходима повече помощ.

 

Споделяне на информация за болестта с вашето дете

 

Някои от вас може да се почувствате по-лесно да опитате да защитите децата и тийнейджърите си, като не говорите с тях за тяхната диагноза и лечение. Повечето деца и тийнейджъри обаче  разбират, че се случва нещо особено важно с тях, тъй като не се чувстват добре, правят им множество изследвания и тестове и виждат възрастните наоколо да водят разговори насаме. Повечето деца и тийнейджъри ще бъдат по-малко притеснени и уплашени, ако им се дава честна и подходяща за възрастта им информация за тяхното заболяване от самото начало. Наличието на информация ще им помага да се справят напред, както и да  изграждат доверие в близките си и в лекуващият екип – което е изключително важно през целият процес.

Децата разбират случващото се по различен начин, в зависимост от възрастта си и от много други фактори на собственото си индивидуално  развитие. Говорете с лекуващият екип за ресурси, които да ви помогнат да говорите с детето си за диагнозата му. Консултирайте се редовно с психологът в клиниката. Някои семейства предпочитат възрастните първи да получат информацията и след това да преценят кога и колко да споделят с детето. Други семейства установяват, че най-добре работи, ако всички заедно като семейство и болно дете чуят информацията. Можете да помолите лекуващият екип да разговаря с вашето дете индивидуално, да разговаря с вашето дете във ваше присъствие или пък вие сами или с подкрепата на други членове от семейството да разговаряте с детето си. Ето някои общи принципи за разговор с децата за тяхната диагноза въз основа на тяхната възрастова група.

 

Кърмачета и много малки деца (от 0 до 2 години)

 

  • Най – малките се чувстват по-сигурни, когато навиците, с които са свикнали у дома, продължават и в болницата.
  • Утешават се от поддържане на близък телесен контакт, когато родителите ги гушкат и държат близо до себе си.
  • Усещат емоционалното състояние на родителите и се влияят от него, без значение от конкретната практическа ситуация. Затова грижете се да бъдете спокойни и балансирани, за да предавате това усещане и на децата.
  • В началото може да изпитват естествен страх от лекуващият екип и при преглед да плачат повече или се разстройват за по – дълго време.

 

Малки деца и деца в предучилищна възраст (от 2 до 5 години)

 

  • Децата на тази възраст може да бъдат запознати с основни прости факти около лечението, което предстои и за това как ще се промени ежедневният им живот, предложено на достъпен и разбираем за тях език.
  • За някои от тях – особено тези на възраст 4-5 години – е полезно пресъздаването на това, което им се случва в болницата чрез своеобразна игра. С кукли или дейности психологът ще ви научи как да обясните на детето някои предстоящи манипулации,  да му представите по – добре какво се случва като лечение, как точно протича.
  • Обяснете на детето си, че нищо, което е направило или казало, не е причинило заболяването му и то няма вина за случващото се.
  • Обяснете на малкото си дете, че тази болест не е нещо, с което децата могат да се заразят от други хора, домашни любимци или от света около тях.

 

Деца в училищна възраст (от 6 години до 12 години)

 

  • Децата в тази възраст е възможно да имат свои собствени идеи за това какво е рак, така че е важно първо да ги попитате какво знаят и така да отворите разговор, в който да надграждате информация на база знанията и възможностите на детето ви.
  • В тази възраст трябва да кажете на детето си името на неговото злокачествено заболяване и как ще се лекува.
  • Детето ще се нуждае от информация за това какво се случва с училище и всички други любими дейности докато протича лечението.
  • Трябва да го убедите, че не е наказано за нещо, което е направило погрешно. Болестта не е наказание.
  • В тази възраст детето ви може да има въпроси и притеснения относно промените, които ще настъпят във външния му вид в резултат на лечението.
  • В тази възраст детето ви може да ви попита дали ще умре. Подгответе се за тази възможност, говорете с психологът на клиниката и преценете най – удачният отговор за вашата ситуация.
  • Полезно е да му предложите образователни книжки, анимационни клипове или дори образователни компютърни игри, които по достъпен и лек начин представят това, през което то преминава. Стимулирайте го да се запознава с другите деца в отделението.
  • Децата трябва да знаят, че винаги ще им казвате истината и че е добре да задават въпроси и да споделят чувства, винаги, когато са тъжни, притеснени или уплашени.

 

Тийнейджъри (12-18 години)

 

  • Обикновено децата на тази възраст могат да разберат по-сложна информация за техния вид рак, включително конкретното лечение, процедури, рискове и ползи.
  • Те трябва да чуят информация за диагностиката и лечението директно от лекуващият екип, доколкото е възможно. Така създават връзка със специалистите, която е основа за доверие и плавно провеждане на лечението.
  • Може да им е от полза да се запознаят с други деца на тяхна възраст в клиниката със същата диагноза.
  • Може да имат притеснения относно промените във външния вид, включително промени свързани с теглото и косопада.
  • Може да ви попитат дали ще умрат. Подгответе се за тази възможност, говорете с психологът на клиниката и преценете най – удачният отговор за вашата ситуация.
  • Обикновено искат да знаят дали все още могат да правят неща, които "нормалните" тийнейджъри правят като партита, училищни дейности и излизане с приятели.
  • Децата на тази възраст може да имат обща информация за ракът, най – често този при възрастни. Затова е важно да им направите разлика като ги информирате повече за заболяването при децата и тийнейджърите.
  • В тази възраст на децата се дава право, доколкото е възможно, да участват в решенията за лечение, както и да чуват какво им се препоръчва.
  • Децата в тази възраст пълноценно се възползват от психологичните консултации в отделението. Срещите им с психологът в болницата е особено ценен, защото им дава страничен път за разговор и обработка на чувства, преживявания, страхове, без да присъстват техните близки и семейство.

 

Психо-емоционални прояви на децата при поставяне на диагнозата

 

Децата и тийнейджърите реагират по много различни начини на диагнозата и започването на лечение. Има някои общи неща, които може да видите в различни възрасти, които са част от нормалния процес на приспособяване към сериозно заболяване. Нормално е всяко дете без значение от възрастта да изпитва стрес след поставяне на диагнозата, но дори и нормалните реакции могат да бъдат трудни за управление без помощ и съвети от психолог. Обсъдете с лекуващият екип  работа с психолог за нуждите на вашето дете. Психологът е част от лекуващият екип и винаги присъства в общият план на лечение, той ще се среща и с вас, и с вашето семейство, и индивидуално ще работи с детето ви за да помогне за преодоляване на всякакви проблеми около адаптацията ви.

 

Кърмачета и много малки деца с рак могат да преживяват:

 

  • Страх от отделяне от родителите.
  • Страх и разстройване от болезнени медицински процедури.
  • Отдръпване, избягване да общуване с други хора.
  • Вкопчване в родителите.
  • Възможно е поради стреса да забавят характерните за възрастовия им период прохождане, самостоятелно хранене, говорене.
  • За да се адаптират към процеса е необходимо да бъдат обслужвани по възможност от по-малко и едни и същи членове на лекуващият екип.

 

Малки деца и деца в предучилищна възраст с рак:

 

  • Възможни са по - бурни реакции - да викат, крещят, изпадат в истерии, удрят или хапят.
  • Възможно е да регресират в поведението си – да се върнат към поведенчески модели от по – ранен период като смучене на палеца или напикаване в леглото.
  • Силно се страхуват и се разстройват от болезнени медицински процедури.
  • Стимулират се за съдействие в процеса с различни малки награди за всяка дейност.
  • Задават много въпроси.

 

Децата в училищна възраст с рак могат:

 

  • Дълбоко се разстройват от прекъсване на училището.
  • Липсва им да се виждат със съученици и приятели.
  • Показват гняв и тъга от загубата на здраве, училище и нормален живот.
  • Страхуват се, че те сами са си причинили рака.
  • Притесняват се, че ракът е заразен.
  • Търсят повече емоционална и социална подкрепа от семейството и приятелите.

 

Тийнейджъри с рак могат:

 

  • Дълбоко се разстройват от прекъсването на училището и заниманията им с приятели.
  • Могат да бъдат много разстроени от промените във външния им вид.
  • Чувстват, че тяхната независимост е застрашена.
  • Показват интензивни емоционални реакции.
  • Фокусират се върху смисъла на живота и ефекта на рака върху тяхната идентичност.
  • Поемат рискове, които биха могли да създадат проблеми.
  • Бунтуват се срещу родители, лекари и лечение.

 

Създаване на нов нормален живот

 

Децата и тийнейджърите ще се справят по-добре, ако видят как близките им се справят добре  със стреса. За повече информация относно управлението на собствения ви стрес, вижте статията „Подкрепа за родители“ на сайта тук в раздел „Помощни ръководства“.  Има няколко важни неща, които можете да направите, за да помогнете на детето и тийнейджъра да се адаптират през първите няколко седмици след диагностицирането и след това:

 

  • Поискайте подкрепа от ресурси от лекуващият екип, които се фокусират върху това да ви помогнат за справяне на ранен етап – помощни материали, литература, консултации с психолози и социални работници.
  • Помислете за стила си на родителство и се опитайте да не променяте модела си на поведение поради болестта, това помага на детето ви да запази усещане, че нещата текат по същия начин.
  • Насърчавайте детето си или тийнейджъра да говори за чувствата си с вас, друг доверен близък или член на лекуващият екип.
  • Насърчавайте времето за игра и дейности за отвличане на вниманието от болезнените процедури по време на продължителни престои в болница.
  • Говорете с вашият лекуващ екип за начини за управление на страничните ефекти от лечението, така че детето ви да се чувства възможно най-добре.
  • Попитайте лекуващият екип кога детето ви може да се върне в училище и към други любими дейности. Дори и да не могат да участват пряко, децата могат да наблюдават спортни тренировки или да ходят на училище за ограничени часове.
  • Поддържайте детето или тийнейджъра си свързани с техните приятели.
  • Попитайте за възможни посещения по време на престой в болница. Проучете възможностите в клиниката за различни видове помощни терапии -  много болници прилагат терапия с домашни любимци, сесии по музикална терапия и арт терапия.
  • Попитайте за училищни услуги по време на престоя в болница -  в някои болници има учители, които могат да помогнат в обучението, когато детето ви е достатъчно добре.
  • Потърсете програми за възстановителни лагери или групи за подкрепа за по-големи деца и тийнейджъри с рак, вашият лекуващ екип може да ви предостави информация за наличните.
  • Дайте на детето си избор, когато това е възможно. Малките деца и децата в предучилищна възраст могат да решат кой цвят лекарство да вземат първо. По-големите деца често могат да помогнат като си запишат лекарствата, които работят най-добре при тях за управление на странични ефекти като гадене или болка.

 

Разберете кога едно дете се нуждае от допълнителна помощ за приемане на болестта

 

След първите няколко седмици много семейства откриват, че управлението на болестта започва да става малко по-лесно. Тревогите и предизвикателствата, които носи диагнозата, може да не изчезнат, но семействата често са научили повече за това какво да очакват и може да почувстват, така че ежедневният живот е станал по-предсказуем. За някои деца и тийнейджъри обаче това може да отнеме малко повече време.

С течение на времето и с много подкрепа повечето деца с рак се справят, но има моменти, когато може да стане твърде трудно. Ако изглежда, че детето ви има много проблеми, дори след първите няколко седмици лечение, може да се възползвате от допълнителна психологична помощ за приспособяване. Необходима е допълнителна помощ, ако детето ви:

 

  • Не е в състояние да се справи с чувството на тъга дълго време.
  • Чувства се тъжен през цялото време.
  • Не може да се утеши по никой от познатите ви начини.
  • Признава, че мисли за самоубийство или нараняване на себе си или на другите.
  • Чувства се допълнително раздразнителен от различни фактори.
  • Много бързо се ядосва.
  • Отказва да приема определени важни лекарства у дома или в болницата.
  • Отказва цялото лечение.
  • Отказва да тръгва към клиниката или болницата, когато предстои пореден курс.
  • Изолира се, оттегля се от контакти, търси да е само.
  • Плаче много.
  • Има проблеми със съня.

Това са признаци, които трябва да бъдат обсъдени веднага с лекаря на детето. Поддържайте интензивен контакт и с психолог в онкологичният център, в който се намирате, за да се направи оценка на състоянието на  детето и навреме да се помогне с консултации и психотерапия. Рядко може да се наложи детето ви да посещава психиатър за допълнителни лекарства към общото лечение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Подкрепа за детето, на което е поставена диагноза рак

Последни албуми

Виж всички

Партньори